Опознай Родината!

София-Етъра-Боженци-Трявна-Дряново-В.Търново и обратно

Прекрасен маршрут за дълъг уикенд. Без да бързаме, спокойно, точно като на разходка.

Както вече стана ясно, нашето семейство обожава да пътува и след поредното гръцко море в началото на септември едва дочакахме да дойде националния празник – Денят на независимостта, 22 септември.  

Потеглихме към 11 часа на 20 септември и пристигнахме около 13.30 часа в Архитектурно-етнографският комплекс „Етър”, който беше първата точка от нашия маршрут.

Всички знаем къде се намира Етъра и че е музей на открито, чиято цел е да покаже какви са били архитектурата и битът на Габрово и района през втората половина на ХVІІІ в. и началото на ХІХ в.

 

В музея има общо 50 обекта - къщи със занаятчийски работилници, водни съоръжения и други сгради. Тук се намира и единствената в България колекция от технически съоръжения, задвижвани от вода - валявици, воденици, тепавица, точило и др. Децата бяха много впечатлени именно от тези съоръжения, и най-вече от канала в горната част, който захранва с вода всички тях и начина по който се отбива водата.

 

На занаятчийската улица видяхме също доста интересни работилници и как работят в реално време майсторите. Най се впечатлиха от баткото, който правеше дървени фигурки, пръстенчета, солнички и други красоти. Момичетата се окичиха с по едно пръстенче. Не подминахме и грънчаря, който сръчно въртеше колелото.

 

Похапнахме вкусни, токущо изпечени симити, чеснови питки и разбира се захарни петлета и небетшекер.

По една случайност на 20 септември имало празник на пестила. Не видяхме как се прави, но пък видяхме как се суши. Огромни пити пестил бяха разположени на дървени „магарета“ и се препичаха на слънце.

След обстойната обиколка и всички разгледани работилници, къщи, пътечки, дойде ред да се отбием и в Музейният детски кът “Открий какво умееш”, но за наше съжаление той работел до 15.00 часа. Какичката беше толкова мила и даде на момичетата по една топка глина с която се забавляваха поне час на една пейка до чешмичката. Да си кажа честно и ние се забавлявахме, дори баща им им измайстори страхотни фигурки, които гордо разнасяхме по целия път.

 

Доволни потеглихме за с. Боженци. Хубавото на нашето пътешествие беше, че всеки един от планираните обекти е на разстояние от другия не повече от 20-30 км. Пристигнахме в 17.00 часа в с. Боженци. Настанихме се в къщата за гости „Капитановата къща“. Изключително приятно местенце с много гостоприемни стопани и прекрасна кухня.

Първо посетихме къщата музей „Баба Райна“, екскурзоводката ни разказа историята на къщата, но децата се впечатлиха най-много от това, че хората са спели на земята, хранили са се почти на земята, за да се прививат на две и така да притискат стомасите си, та типично по габровски да похапват по-малко.

Времето беше прекрасно и успяхме да обиколим цялото село, видяхме килийното училище в двора на църквата „Св. Пророк Илия“ и всички онези прекрасни реставрирани и поддържани къщички с хубави градини. Брахме и похапнахме къпинки, след което разбира се не пропуснахме да опитаме и вкусните гозби на нашите домакини.

 

 

 

 

И за наш късмет на 20.09 се чествали 50 г. от обявяването на с. Боженци за Aрхитектурно-исторически резерват, та по този повод Габровския драматичен театър представяше на открито постановката „Село, село, пусто село“.

Доволни, нахранени, добре екипирани се настанихме на дървените пейки подредени специално за целта, да гледаме театъра. Постановката беше много добра, актьорите разкошни, а моите момичета така се забавляваха, голям смях падна. За тях беше наистина ново изживяване, защото до сега освен на детски постановки не ги бяхме водили на „театър за възрастни“.

Прибрахме се в топлите стаи и блажено заспахме. На сутринта нашите домакини ни зарадваха с чудни току що приготвени мекичета, топъл чай и кафе. Времето лекичко се опитваше на ни развали настроението, но не успя, бързо, бързо се поправи.

 

Ден втори, тръгваме за Трявна. Отбихме се и в Дряновския манастир.

 

В Трявна има много забележителности. Градът е запазил много от своите възрожденски къщи, които придават особена атмосфера. Старата част на Трявна е обявена за архитектурен резерват и започва от площада Дядо Никола, където се възвишава часовниковата кула, гордостта на тревненци, за която и Славейков е писал не веднъж:

“Тревненци много обичат своя каменен двадесет метра висок градски часовник, какъвто габровци нямат и го считат за най-високо здание на този свят. През 1889 г. случайно разправях на един нашенец за парижкото изложение и Ейфеловата кула, колко е висока тя и величествена. Патриота тревненец ме пресече още в началото:

“Ами по-висока ли е тя от нашия часовник?”… И при сичките ми уверения, че тя е 20 пъти по-висока, добрият нашенец съмнително се усмихваше: “Ами виждал ли си я нея ти сам?” Когато му казах “не!” той не можа да се начуди как аз “учен човек” съм се оставил на немците /немци тревненци казват на всички западноевропейски народи/ да ме тъй очевидно лъжат: “Че хич бива ли по-високо нещо от нашия часовник!” отсече той.“

 

 

Разгледахме Даскаловата къща, Славейковата къща, Школото и всички онези малки дюкянчета. За мое учудване на децата наистина им беше интересно, много се впечатлиха от дървените бюстове, от резбованите тавани в Даскаловата къща и от обзавеждането. В къщата на Петко Славейков от разказа на екскурзовода най-много ги впечатли това, че е имал 9 деца, две от които са починали и това че почти всички са с високо образование и  владеят по няколко чужди езика. В представите на децата дори ние сме толкова древни, че все още не могат съвсем да разберат като има кажем, че сме родени миналия век и че това все пак не е било толкова отдавна. Абе с две думи динозаврите и аз и баща им сме почти набори, а какво остава за Славейкови. За малко да се сдобием и с аристократичен домашен любимец, една котка се препичаше величествено с цялото си поколение на перваза на едно дюкянче и моята малка ветеринарка ги гушна всичките подред и със сълзи в очите каза „да вземем едно, а?“

 

Времето определено беше с нас, сутрешните опити да ни развали настроението бързо отминаха. Потеглихме за Велико Търново, един от любимите ми градове!

Настанихме се в хотела, повече от чудесен, като се има предвид как за 5 мин. го избрахме и запазихме. Апартамента ни беше на последния етаж и гледката която се откриваше от огромната тераса беше незаменима.

Да не забравим да похапнем, че малко позакъсняхме. Срещу нашия хотел е ресторант Щастливеца, който в студентските ми години, миналия век, си беше една хубава закусвалня, предлагаща топли супички, а сега, сега е един шикозен ресторант… Но, спомени, а и гледката от терасата му е незабравима. В крайна сметка решихме че там ще обядваме и не сбъркахме, храната беше хубава, децата наистина се впечатлиха от прекрасния пейзаж. Разказахме им за братята Асеневци, за старата главна улица на града, за университета, за река Янтра, която се вие царствено из града и за всички онези къщички накацали по хълма. Доволни след това се оправихме към хълма Царевец. Специално бяхме набелязали и да разгледаме новия Мултимедийният посетителски център „Царевград Търнов“, популярен като "музей на восъчните фигури", който се намира в близост до хълма Царевец. В него, под формата на скулптури и стенописи са представени исторически личности и паметни събития от периода на Второто българско царство. Визуализира се живота на различните социални слоеве в средновековното българско общество – владетели, духовенство, болярска и войнска прослойка, занаятчии. Децата дори се стреснаха, защото на входа ни посрещнаха войните от царската армия, досущ като истински.

Видяхме фигурите на цар Калоян и царица Десислава, и на цар Иван Асен II. Изключително интересна е сцената, представяща пленяването на Балдуин Фландърски от цар Калоян.

Направихме си дълга разходка из прекрасните търновски улички, видяхме самоводската чаршия, къщата с маймунката и се насладихме на прекрасните гледки които се откриват от терасите над р. Янтра.

 

Ден трети, обратно към София, не можахме да дочакаме звук и светлина на Царевец по случай националния празник, но беше обявено за 19.00 часа вечерта. Така обаче ще имаме повод да посетим отново Велико Търново.

О. Корфу – по пътя на Джералд Даръл

„…Всеки ден криеше спокойствие, беше извън времето и на човек му се искаше това да продължава безкрайно. Но след като тъмната кора на нощта се обелеше, ни очакваше нов ден — светъл и пъстър като детска рисунка и също като нея малко фантастичен…“

„….сиво-зелени маслини, черни кипариси, разноцветни скали по морския бряг и морето - гладко и опалесцентно, с цвят на синьо рибарче или нефритовозелено с леки гънки по лъскавата повърхност там, където заобикаляше някой скалист нос с преплели клони маслинови дръвчета. Точно под нас беше заливчето с форма на полумесец, оградено от ивицата бял пясък - толкова плитко и с такъв ослепително чист пясък, че водата изглеждаше бледо синя, едва ли не бяла…“

„…. и слънцето посипеше острова с тъничък слой златен прах…“

„…Когато слънцето залезеше, за миг падаше ябълковозелен сумрак, който избледняваше и ставаше морав, а въздухът се разхлаждаше и попиваше вечерните аромати…. Морето бе гладко, топло и тъмно като черно кадифе. Нито една вълничка не набраздяваше повърхността. Далечните албански брегове леко се очертаваха от блед червеникав отблясък. Постепенно, с всеки изминат миг, отблясъкът ставаше все по-наситен и по-ярък, като се разпростираше по небето. После от ръба на изрязаната планинска верига се показваше огромната, виненочервена луна и проправяше кървавочервената си пътека през тъмното море…“

Джералд Даръл

„Моето семейство и други животни“

Едва ли някой би могъл да опише по-добре това райско кътче, част от Гърция, но толкова различно със своята прекрасна природа. Гледката на скали и храсти тук е заменена с богата и гъста растителност, толкова е зелено, че може да си съперничи с Родопите съвсем спокойно.

Е не видяхме отровни скорпиони, паяко-раците с различни цветове, златките, сините земни пчели и целия разнообразен животински свят който Даръл описва. Но за сметка на това се натъкнахме на странен животински вид, който явно обитаваше клоните на маслиновите дървета и на други, разбира се и жужеше толкова силно, че все едно карахме със спукана гума. Изглеждаха като огромни мухи, ама наистина огромни по около 2-3 см. Според мен това са точно описаните от Даръл цикади, но познанията ми по зоология са оскъдни, така че мога само да предполагам.

До тук с предисторията и прехласването ми по романите на Даръл.

Потеглихме от София рано сутринта към 4.30 часа на 6.07.2014 г., защото искахме да пристигнем в хотела в ранния следобед. Минахме границата без проблем, изключително бързо, пътя е добър, след Солун се пътува само по магистрала до Игуменица. От Игуменица се качихме на ферибота за Левкими, защото беше по-близо да хотела, пътува един час и е значително по-евтин от ферибота, който пътува за Керкира (гр. Тасос).

 Безстрашните "пирати" готови за всякакви приключения... на ферибота :)

.... Водата .....

В хотела (Messonghi Beach) ни настаниха доста бързо, имахме лек проблем със стаите, но го разрешихме и всичко беше наред. Хотелът е голям, имаше руснаци, французи, сърби, македонци и ние, но въпреки всичко имаше достатъчно пространство и онова типично чувство за пренаселеност по повечето хотели all inclusive го нямаше. Ако решите да отсядате там не препоръчвам бунгалата, леко са мизерни, но стаите в основната хотелска част и другите по-ниски постройки са много добри.

 Стаите ни и детската площадка която беше точно пред нас, много удобно.

 

Нашите прекрасни момичета :)

И така от ден първи плажуването започна, та чак до ден десети. Посетихме почти всички места за които бяхме прочели и за такива за които не бяхме, но благодарение на нашите добри социални умения и контактите с комшийте научихме и за много други хубави плажове, които не пропсунахме да видим :)

Посетихме двореца Ахилион на императрица Ананстасия, който е добре да се види, въпреки че не е останало много от обзавеждането предвид, че е използван за лазарет и по време на двете световни войни, но пък гледките които се откриват от него са изключително живописни.

 Градината, макар и малка е добре потдържана и както казах гледката от нея е запленяваща :)

Столицата на острова, град Киркира наистина не е типичния гръцки град, а по скоро наподобява малко итилиянско градче, като тези от филмите със София Лорен и лелките които си крещят от прозорците и си простират гащите над уличките по метър широки (уличките, не гащите). Ето и малко снимков материал от градчето, пристанището, новата крепост, старата крепост, останки от Римска църква и други .....

 

Не пропуснахме да посетим и църквата Св. Спиридон, където са положени мощите на светеца покровител на острова. Разбира се разказаха ни и историята за всемогъщата сила на тези мощи: "можеше да удовлетворява молби, да изцерява от болести и изобщо да изпълнява много прекрасни неща, ако се случеше човек да се обърне към него, когато светията е в подходящо настроение".  

Следващата ни разходка беше до село Сидари и Каналите на любовта.

Палиокастрица с разкошните плажове и нея не я пропуснахме. От пристанището си наехме моторница, която ни отведе до Парадайс бийч, пуст, недостъпен плаж. Капитана ни беше голям екстремист, моторницата подскачаше от вълна на вълна, а ние бяхме мокри до кости, но пък си струваше дозата адреналин!

Стана доста дълго, но пък няма как да не разкажа за разходката с корабче, Аква парка, Синята лагуна и още една прекрасна градина която видяхме на една от спирките. За съжаление нямам много снимки от това пътешествие, но обещавам да допълня като събера снимков материал и от останалата част от групата :) Разходката беше доста вълнуваща, особено за децата. Един час на водните пързалки, след това гмуркане в Синята лагуна, да онази, където е сниман и едноименния филм от нашето детство. Геройски скачаха от палубата и плуваха до брега и обратно.

 Новият капитан!

 Бананова палма.

 

За съжаление нямам снимки от онзи хубав плаж, който посетихме по препоръката на комшийте ни по стая и се намира до селцето Агиос Георгиос, само на 15 мин. от нашия хотел. Но плажът наистина си струва да се посети, огромен, почти пуст, със ситен пясък и спокойно море.

Тук се вижда малка част от него, но по доволното изражение на малката амфибия може да се добие представа за това колко ни е харесал.

На връщане решихме да минем и през Метеора, защото отклонението от магистралата не беше голямо.

Като цяло бих казала, че всички останахме удовлетворени от почивката и местата които посетихме. И обратно към вкъщи. До нови срещи!