Самотраки – островът на водите, козите и древните мистерии

Има острови, на които човек отива заради плажовете. Има и такива, на които отива заради историята. А има и острови, които сякаш не могат да бъдат побрани в една дума. Самотраки е от последните.

Тук планината се спуска почти директно към морето, реките слизат от склоновете ѝ и образуват водопади и естествени каменни басейни, наричани от местните ватрес, а между старите каменни къщи и тесните улички се крие история, започнала хилядолетия преди днешните туристи да открият острова.

Самотраки не е остров на лъскавите курорти. Той е див, зелен, каменист и малко мистичен. И точно това е неговият чар.

Пристигането на острова става през Камариотиса, главният пристанищен град. Хубаво е да се има предвид, че на острова има само един супермаркет Папаниколао, който го нямаше в гугъл, докладвахме го и вече е добавен. Още със слизането на острова сякаш попаднахме в Гърция преди 15 г. В средата на острова е планината Саос, с най-висок връх Фенгари, който е 1611 метра. Името му означава „Луна“ и според старото предание планината е толкова висока, че сякаш скрива Луната.

Самотраки има и своята особена „визитна картичка“ козите. Те са навсякъде. Изобразени са върху тениски, чанти и бандани в сувенирните магазини, но много по-интересно е да ги видите извън тях, по пътищата, край морето, върху склоновете, а понякога дори кацнали върху клоните на дърветата.

Козите са част от пейзажа на острова и от местната кухня. Те пасат свободно, включително в близост до морето, а месото им е една от характерните местни храни.

Недалеч от Камариотиса се намира Палеополи – древната част на острова. Тук се намира Светилището на Великите богове, едно от най-значимите древногръцки светилища, разположено в подножието на планината Фенгари. Това е от онези места, които не просто разглеждаш, а усещаш. Сред останките от древните сгради е трудно да не си представиш хората, които преди хилядолетия са идвали тук, за да участват в тайнствените мистерии на Самотраки. Те са били посветени на Великите богове, наричани Кабири, божества, свързвани със защитата на мореплавателите и с мистериозни ритуали.

И именно тук е намерена една от най-разпознаваемите статуи в света Нике от Самотраки. Крилатата богиня на победата е изваяна през II век пр.н.е. и днес оригиналът е сред най-ценните произведения в Лувър.

В археологическия комплекс е и Археологическия музей на Самотраки, където историята на светилището и находките от него могат да бъдат видени в по-голям контекст.

След древните руини и тежестта на историята морето идва като естествено продължение на деня – чисто, прохладно и някак първично, точно като самия остров. Почти целия остров е опасан с плажове, но за съжаление доста каменисти.

Хора е старата столица на острова, построена навътре в планината, на място, което е давало защита на жителите от пирати. До днес са запазени тесните калдъръмени улички, старите каменни къщи и останките от генуезките укрепления. На острова има няколко генуезките кули, които са сред важните исторически паметници на острова и интересен пример за късновизантийска укрепителна архитектура на гръцка територия.

Тук се намира и най-старата фурна на острова, която датира от 1853 г. и продължава да работи и днес. През летния сезон, от края на май до края на август, работи с нормално работно време, а през останалата част от годината отваря в определени дни, за да осигури хляб на местните жители.

В подножието на Саос се намира малкото селище Терма. Селото е известно със своите минерални извори, познати още от византийско време. Водата излиза от земята изключително гореща, а в басейните температурата е около 38–41 градуса. Оттук се тръгва и за първата тройка от водопадите на острова, като до третия трудно се стига вече, тъй като няма ясно очертана пътека.

Следващата тройка, дори по-популярни водопади се стига пеша по пътека, която започва при кулата на Фония. Автомобилът се оставя на паркинг до главния път, а след това започва преходът. Първият водопад, Грия, известен и като Фония, е най-достъпният. До него се стига за около 30 минути. Следва Герания – още около 20 минути и вече малко повече усилия, защото пътеката става по-стръмна. Въпреки че е по-малък, Герания често е определян като най-живописния от трите. Водата е прозрачна и зелена, а пространството пред водопада е приятно за почивка и къпане. До третият Клидоси преходът е значително по-дълъг и отнема повече от два часа и пътеката е трудно откриваема, не стигнахме до него.

Опитахме и местната занаятчийска бира, която носи името Fonias. Тя се произвежда в пивоварна край Камариотиса и е кръстена именно на прочутата река и водопадите в планината.

Самотраки не е остров за хора, които търсят безкрайни пясъчни плажове. Тук морето е по-диво, а бреговете основно са каменисти, както писах по-напред.

Пахия Амос е голямото изключение, единственият голям пясъчен плаж на острова, достъпен по суша. Намира се в южната част на Самотраки. Оттук се организират разходки с каяк или лодка към някои от най-труднодостъпните места по южния бряг.

Сред тях са Ватос, Катарти, Агелада и други малки, диви плажове, до които не може да се стигне с автомобил, ние ги разгледахме с дрона и преценихме, че няма да ходим до там.

Ходихме до друг характерен плаж Кипос, голям, доста по-див, но също толкова красив плаж с едри камъни.

Козето месо е сред най-характерните специалитети, а в планинското село Профитас Илиас, разположено на около 300 метра надморска височина, традиционните таверни са особено известни именно с него, разбира се не пропуснахме да го опитаме, няколко пъти ... Заслужава си разходката до там и заради панорамните гледки към морето и красивите залези. Опитахме и местното козе сирене, специфично е, но е вкусно.

Бих се върнала отново, именно заради усещането, че на това място природата и историята все още съществуват едновременно и че островът не се е опитал да промени себе си, за да бъде харесван, както и липсата на тълпи от туристи. Самотраки просто е останал такъв, какъвто е, див, зелен, каменист, спокоен сякаш времето е спряло

 До нови срещи!