Трети март е, четири
почивни дни ето ни и нас отново на пътешествие. Милите ми дечица, като
родителите си и те се превърнаха в малки „наркоманчета“, все питат кога ще
ходим на пътешествие. Пропуснахме дългочаканата ни екскурзия до Мадрид в
междусрочната ваканция поради здравословни причини и милите доста бяха
натъжени, но ето ни сега отново в самолета, доволни и щастливи.
Рим, необятния град,
нали знаете за поверието, че като се хвърли монета във фонтана ди Треви някой
ден ще се върнете отново. Така направихме и ние преди почти 5 г. и ето ни
отново тук, но с прекрасните ни момичета. Красотата на Рим за мен е най-вече в
атмосферата, в малките неща като прекрасните саксии по терасите, тесните
улички, кафенетата и пицарийките с вкусни ястия, дори малкото фиатче паркирано
на тясната павирана уличка и древната колона вградена в новата сграда. Както
казах той е необятен, но ние трябваше да съобразим програмата все пак с
възрастта на нашите малки екскурзианти, затова посетихме всички известни
туристически дестинации, за повечето от които и те самите бяха чували.
В рамките на 3-4 дни наистина
могат да се видят по-голямата част от класическите забележителности на Рим.
Кацнахме благополучно и
си хванахме влак FL
1,
защото апартамента ни беше в квартал Трастевере. Билета е 8 евро за възрастен,
към всеки един възрастен безплатно може да пътува дете до 12 г.
Квартала се намира на
десния бряг на река Тибър, името му буквално означава „Отвъд Тибър“, защото
както знаем Рим е разположен на седем хълма, но всички са на левия бряг на
реката.
Като цяло от древността
та чак до наши дни кварталът се е развивал самостоятелно и съвсем заслужено
наричат Трастевере град-квартал, въпреки, че е почти в центъра на Рим. Кварталът
има своята идентичност събрал в себе си почти всички архитектурни стилове, но
въпреки това е уникален с малките си тесни криволичещи улички, и не на последно
място с чудесните си ресторантчета, пицарии и кафенета, площадчета и църквички.
В сърцето на квартала,
в ъгъла на едно малко площадче с хубаво шадраванче се е сгушила и Санта Мария
ин Трастевере – една от най-старите църкви в Рим, на около 8-9 века, построена
върху основите на храм от трети век и украсена от вън и от вътре със златни
мозайки.
След като се настанихме
в апартамента и оставихме раниците, това беше първата забележителност, която
видяхме и разбира се джелатиото, който без оглед на място, час и време
неуморните ни туристчета ядяха по няколко пъти на ден.
Продължихме по предварително начертания ни
пешеходен маршрут към Пантеона.
Пантеонът е най-добре съхранената
антична сграда в Рим - храмът на всички богове. Намира се на площад Пиаца дела
Ротонда и е построен през II век. Пантеонът е построен като храм пазител на
деветте божества на седемте планети, както е гласяла древната римска религия. В
него се съхраняват останките на крал Виктор Емануил II и неговото семейство. Децата
бяха много впечатлени от отворения покрив т.нар. „Око“ и как като вали дъжд не
се пълни с вода вътре J
Поседяхме пред олтара, наистина е магично, някак се чувстваш смирен,
малък, но спокоен, дори децата гледаха замечтано и пазеха тишина.
След това се отправихме
към форумите и площад „Венеция“. Всеки от нас разказваше на децата това което е
прочел, запомнил или в момента си измисляше, за да предаде мистика и да направи
разказа по вълнуващ, защото все пак са деца, които гледайки една „купчина
камъни“ трудно ще останат във възторг от видяното. В античните времена форумът е бил обществен и политически
център на Рим. Останките от форума се намират на Свещеният път. Сравнително
добре са запазени двете триумфални арки – арката на Тит и арката на Септимий
Север. От по-голямата част от храмовете и други сгради са запазени само стъпала
и колони, но въпреки това е задължително да се види.
На площад "Венеция" се намира комплекса "Виториано",
огромна, бяла съвременна сграда с паметника на Виторио Емануеле ІІ, първият
крал на обединена Италия.
Смрачаваше се вече и затова решихме че е време да се отправяме към
предварително набелязаната пицария Карло мента. Чудесна кухня, прилични цени,
доволни деца, а ние с бира в ръка. Така приключи нашия първи ден и доволни се
настанихме по леглата.
Ден втори
За тези които не знаят, всяка последна неделя от месеца входа в целия
комплекс е безплатен. Обаче и опашката от чакащи да влязат в Колизеума е
огромна, виеше се из целия площад. Но добре, че някои хора от групата си бяха
направили домашното и бяха прочели, че въпреки безплатния вход, билет трябва да
се вземи, но голямата опашка е само за Колизеума, затова ние си взехме
билетчета от касата на хълма Палатин и първо
разгледахме него. Хълмът Палатин един от седемте най-големи римски
хълмове. Видяхме руините на Доминиканския манастир, пещерата на Ромул, къщата
на Ливия и т.н. Да не забравя да спомена, че времето беше разкошно, същинска пролет.
Децата си потичаха на воля, направихме хубави снимки за спомен, насладихме се
от терасите на прекрасните гледки към Форумите, Колизеума и града.
Да не си помислите, че опашката беше намаляла, нищо подобно, но вече
имайки билети минахме леко инкогнито с опашката за групите, е все пак бяхме 8
човека, немалка група J
Ех, знаменитият римски Колизеум, построен преди почти 2000 години. Събирал
е повече от 55 хиляди зрители за жестоките битки на гладиатори и диви зверове. Децата
обикаляха във възторг по коридорите, гледаха, разпитваха, фантазираха си и чак
съжалиха, че нямат дървени мечове и не ги пускат до сцената, за да усетят тръпката
от „мястото на събитието“. Стана им тъжно като разбраха, че гладиаторите
всъщност са били роби и са живеели в килиите под сцената, които дори и отворени
към днешна дата изглеждат страховито и мрачно.
И, дойде време за обяд. Решихме да похапнем в някое от безбройните
местенца за бързо хранете, които предлагат пица на грамаж и страхотни сандвичи.
Капитолийския хълм на който е разположен храмът, където са се провеждали
заседанията на римския сенат. Сега на хълма се намират музеи, в които има
богата колекция от антични скулптури. Тук също е единствената запазена конна
статуя на Марк Аврелий. Преценихме, че на децата няма да им хареса да гледат скулптури,
но пък много се впечатлиха от историята за братята Ромул и Рем откърмени от
вълчица. След чутото искаха пак и пак и пак да им разказваме за тях. Точно срещу
Пиаца дел кампидолио, който е заобиколен от три двореца и се свързва с широки
стъпала към града се намира сграда в която е апартамента и на голямата София
Лорен.
Продължихме към Фонтана ди Треви – най-известният фонтан в Рим, представящ
бог Нептун, застанал в каляска под формата на раковина, теглена от морски
чудовища. За съжаление нямаше вода, защото фонтана е затворен за 18 месечен
ремонт, но въпреки всичко имахме възможност да го видим. Отправихме се към Испанските
стъпала и Площад "Испания" с фонтана "Баркачиа".
На площада под парка Боргезе винаги има най-различни аниматори, танцьори
и други артисти. Спряхме се да гледаме един жонгльор, той пък взе че избра за
асистент Добромир. Децата така се развълнуваха, ръкопляскаха, подскачаха, с две
думи голяма веселба беше. След това се качихме в парка, повозиха се на
въртележки, потичаха из прекрасната
градина, която безспорно е една от най-красивите в Рим и най-големият парк в
града.
Не влязохме във Вилла Боргезе – е един от най-популярните музеи в Рим,
защото малките герои вече бяха поизморени, а и едва ли би им харесало толкова
да гледат макар и световно известната колекция от произведения на изкуството на
Рафаел, Лоренцо Лото, Сандро Боттичели, Караваджо и др.
Изминавахме по над 20 км. пеш всеки ден, без никой от групата да
недоволства, така че не биваше да издевателстваме повече над малките
туристчета, а и беше време да се отправим пак към уютната ни кръчмичка за
хапване и пийване. J
Ден
трети
Отправяме се към Катедралата
„Свети Петър“ във Ватикана – най-голямата католическа църква в света. Освен че
е най-големия християнски храм църквата е велик паметник на културата, носител
на творбите на световно известни творци от времето на нейното построяване до
днес.
Почакахме около 40
минути на опашката за да влезем, но пък беше весело, децата тичаха по площада,
ние се забавлявахме правейки забележки на разни нахални туристи, които се
опитваха да се присламчат към средата на опашката…
Разходихме се във всяко
ъгълче, спряхме се пред всяка статуя, опитахме се да прочетем и надгробните паметници, снимахме скулптурите,
мозайките и т.н. Куполът е нещо величествено, както от вътре така и отвън,
затова решихме да се изкачим до „върха“. 370-ет стъпала, ако не бъркам, които
децата собственоръчно преброиха до горе. Излишно е да казвам каква беше
гледката към града, реката и Ватикана. Отгоре всичко изглежда много по-различно
и по-красиво.
Решихме да видим и замъкът
Сант Анджело, който е съвсем близо до базиликата, но уви в понеделник беше
почивния му ден и успяхме само отвън да се разходим. Сградата е наистина
внушителна и много запазена като се има предвид, че е построен през 139 г. като
мавзолей на император Адриан, а в последствие използван за военна крепост,
затвор и като убежище за епископи, а вътрешният двор е бил арена на множество
екзекуции. Вътре в замъка могат да се разгледат луксозни епископски
апартаменти, затворнически килии и бившата съкровищница, които ние за съжаление
не успяхме да видим.
Следващата точка на
нашата вече почти разкъсана карта е площад Навона на който се намира известният
Фонтан на Четирите реки, украсен с четири скулптури, които символизират
главните реки на света – Нил, Ганг, Дунав и Ла Плата. Животът на площад Навона
се върти около откритите кафенета и безбройните художници, карикатуристи и мимове,
които забавляват посетителите до малките часове на деня.
С това нашата обиколка
по известните забележителности на Рим приключи, но не и размотаването по
малките, живописни улички на „нашия“ Рим. Лично аз се изумих колко са
наблюдателни децата, какви неща им правеха впечатление, например на доста от
старите къщи по ъглите имаше каменни икони, или други изображения, бяха ги
забелязали всички и ги коментираха дори. Толкова е забавно да слушаш какви
теории развиват, как се надъхват едно друго и разговора от една тема преминава
в друга, в трета и така до безкрай.
Любими снимки
Нощен Рим
Ден
четвърти
Отново сутрешна
разходка и обратно към къщи.
