Поредните почивни дни
(6, 7 и 8 май 2016 г.) чукат на
вратата. През изминалите няколко месеца разбрах в пълния й смисъл поговорката
„Човек предполага, господ разполага“. За съжаление ни се случиха доста
неприятни неща, поради което не можехме да планираме абсолютно нищо, буквално
се мислеше само за днес. Толкова много ми се искаше да избягаме някъде, за да
си починем малко от всички и всичко. Затова в последния момент реших да потърся
някое местенце близо до София на което да избягаме за няколко дни. Разбира се, като е в последния момент, точно преди
почивните дни, всичко беше заето, затова случайно попаднах на Вила “Марк” (http://villamark.net)
и
реших да пробвам за последно. Е, късмет, имаха останало местенце точно за нас.
Събрахме на бързо багажа, какво ни трябва толкова – гумени ботуши и дъждобрани.
J
И така на пети вечерта
поехме към с. Краево. За първи път реших да се доверя, т.е. да не
проконтролирам GPS-a
с моята поокъсана хартиена приятелка – пътната ми карта. Та, за „по на пряко“
след Ботевград минахме през всички планински села. Попътувахме по-дълго, но пък
гледките които видяхме бяха неописуеми, нищо че по тези пътища явно последната
кола, която е минавала е била жигула през 80-те. J
Пристигнахме,
настанихме се и отидохме на вечеря. Много ми се иска да споделя прекрасните си
впечатления от посрещането, обстановката, храната и … абе от всичко. Разкошно
място! Вилата е разположена в края на селото, в западна Стара планина на 740 м.
надморска височина, мястото е един оазис на природата сред самата природа,
както са го описали на сайта си. Уж си в населено място, а имаш чувството, че се
намираш сред девствена природа. На където и да погледнеш виждаш само огромните
зелени хълмове на Стара планина, надвиснали над теб. Няма как да не спомена и
храната, всичко беше много прясно и вкусно.
Зелено, зелено, зелено,
зелено… до където ти стига погледа.
На следващия ден,
въпреки дъждовното време се разхождахме повече от 15 км. Но, след приключението
ни на Рилските езера, вече сме повече от добре подготвени за дъждовно време.
Разбира се и градушката не ни подмина.
Селото е с планински
терен и предлага множество възможности за пълноценни разходки. Има много
съседни селца, свързани с асфалтов път и ние се разхождахме до тях – с.
Рашково, с. Радотина и многото махали на самото с. Краево.
С две думи невероятно място!
Събираме си лед за биричката.
Както вече се разбра,
тази ни почивка беше непланирана, затова гледайки картата, решихме на връщане
към София да минем през Мездра и пещера „Проходна“. Може да се посети и
Черепишкия манастир, отклонението за него е само 10-на километра. Но тъй като
ние сме ходили там, решихме да разгледаме крепостта Калето и да се поразходим в
центъра на гр. Мездра.
За крепостта Калето,
пазеща „Каменното съкровище на Мездра”, както я наричат, има много хубав сайт -
http://www.kaleto-mezdra.bg/,
няма смисъл да ви преразказвам, но мен лично ме впечатли седем вековната
история на хълма над река Искър. Не предполагах, че разкопките датират от
толкова отдавна.
Разходихме се и в
центъра на града, похапнахме, пихме по една биричка и поехме отново по
живописните пътища към с. Карлуково и региона.
Проходна е една от
най-известните и леснодостъпни пещери в България. Намира се на 2 км от селото.
По величие мога да я сравня с Деветашката пещера. Пещерата има 2 входа, ние влязохме
през т. нар. малък вход и излязохме през големия.
От там поехме по едната
пътечка, която води до Националния пещерен дом “Петър Трантеев”. Сградата на
Пещерния дом е построена в цепка на скалата, а формата й, гледана отгоре,
наподобява прилеп. За част от стените е използвана естествената скала. От
Пещерния дом се открива страхотна гледка към долината на р. Искър.
Разбира се, въпреки
гумените ботуши бяхме кални до врата, но пък щастливи, доволни от преживяното,
заредени с нови сили за предстоящата работно-учебна седмица. J
До нови срещи!
