Не знам дали съм споделяла тайната си мечта, която
дори не смея още да изрека на глас, но един ден като се пенсионираме ще си
купим едно малко имотче някъде из гръцките селца с изглед към морето, но и към
планината. Не е лошо човек да мечтае, но до тогава ще обикаляме и ще
разглеждаме, има време за мързелуване.
Отново предстоят няколко почивни дни и с малко
отпуска сме си планирали поредната почивка в Гърция, в хотел Посейдон, Лептокария,
т. нар. Олимпийска ревиера. Хотелът е добър, храната чудесна, но за съжаление
плажа не е това на което сме свикнали. Имаше камъни, а и при появата на
облачета веднага се надигаха вълни. Но нека не бързам, а да започна от начало. J
Както обикновено, тръгнахме към 5.30 сутринта на
31.08.2016 г., минахме границата много бързо, на Кулата нямаше нито една кола.
Много пъти сме минавали по път за Халкидики през
Солун, но никога не се бяхме отбивали за разходка, затова решихме този път да
му отделим нужното внимание.
Много е изписано за Солун, наричан е как ли не, но
за мен той е градът на църквите и манастирите, да, имаше един манастир точно в
центъра на града, сгушен между административните и жилищни сгради. Само за
няколко часа, разхождайки се от една до друга забележителност минахме покрай
доста знайни и незнай малки църквички. Представям си ако имахме повече време
още колко красоти щяхме да видим.
Историята на града е доста интересна, но затова си
има Уикипедия, така че няма да се впускам в подробности, но няма как да не
отбележа, че е бил и наш – български.
През 1235 г. цар Иван Асен II завладява Епирското
деспотство и териториите му стават васални на България. За съжаление обаче само
11 г. Солун е бил българска територия.
Бях си разпечатала предварително карта на основните
забележителности, начертах и маршрут в каква последователност, най-бързо и
лесно да ги обиколим и след като паркирахме колите на платен паркинг на
пристанището се отправихме към нашата първа дестинация – площад Аристотел. Само
да вметна, че не е хубаво да се правят експерименти с безразборно паркиране в
Солун, колкото и да ви се струва безопасно. Платения паркинг е 1.50 евро на
час, така че категорично не си струва човек да си създава излишни проблеми и да
се разправя с местните власти, да плаща солени глоби и т.н.
Стигнахме до площада, харесахме си кафене, все още
беше свежо и прохладно, полюбувахме се на разнородните сгради, на събуждащия се
град, хората тепърва се отправяха на работа или просто на разходка, на по кафе
с приятел.
След това по крайбрежната улица стигнахме до т.нар.
символ на Солун – Бялата кула, която е била затвор, а сега е музей за изкуство
и история.
Следвайки моята карта, минавайки по едни много
симпатични тесни улички се отправихме към Ротондата Св. Георги. Уникална
цилиндрична сграда, много внушителна с наистина впечатляващи запазени музайки.
Сградата е била пантеон или мавзолей за император Галерий. Едно малко
отклонение отново, входа не е свободен, както пише из повечето пътеводители.
Има вход 2 евро за възрастните, децата са безплатно.
По път за Ротондата минахме и покрай Арката на
Галерий и разкопките покрай източната стена на града.
Посетихме църквата св. София, църквата Св. Димитър,
още няколко които дори не разбрах как се казват и манастирчето сгушено между
сградите.
Съвсем на близо до Липтокария е Платамонас и Неос
Платамонас. Крепостта Платамона е доста добре запазен археологически обект и е
хубаво да се посети, а и гледката от нея е страхотна, защото се намира на хълм
на брега на морето.
Задължително трябва да се посети селцето Неос
Платамонас, което се намира на няколко километра нагоре в планината. Къщите са
в старинен стил от дялан камък и дърво, сгушени сред огромни дървета.
Атмосферата е много романтична, всички улички са с калдъръм, цветя, малки
ресторантчета, работилнички, магазинчета за сувенири, абе с две думи заслужава
си да се разходи човек и да се наслади на чудните гледки.
Разгледахме и едноименния археологически комплекс в
село/град Дион. Местоположението на античния Дион е установено още през 1806 г., а
разкопките започват едва през 1928 г. като постепенно са разкрити - македонска
гробница, раннохристиянска базилика, театъра и стената, през 2006 г. е открита
вградена в стените на града статуя на Хера. Голяма част от откритите статуи,
предмети и други находки открити на територията на древния град са пренесени в
Музея на Дион, а мозайката се реставрира все още в Галерията на Дион, но е
достъпна за посетители. Билета за целия комплекс е един.
Над
Дион се намира и пътя за Митикас, най-високият връх на планината Олимп в Гърция
– 2 917 м. Казват, че гърците слагат камъни, за да може техния връх да стане
по-висок от нашия връх Мусала.
Разходихме
се и на горе в планината, по дефилето на реката Хеликон, спряхме до табелата с легендата разказвана векове за реката
на Дион и Орфей. Според легендата, жените от региона, в ярост заради
божествения музикант омагьосал мъжете, животните и дърветата със своите
мелодии, го убили в подножието на планината не далеч от Дион. След това те
опитали да измият окървавените си ръце в реката, водата изчезва в речното
корито на дефилето и се появява отново в изворите на Дион. Имаше много групи
водолази със специална екипировка, които според мен изследваха и се радваха
точно на този географски феномен.
До нови срещи! :)
