Отново три почивни дни, 3 март е и ние се отправяме към любимата ни Сърбия. Съвсем спонтанно решихме, че искаме да разгледаме този път Пирот и Ниш, тъй като не сме ходили там.
Почакахме малко на границата, защото разбира се не бяхме единствените, на които им се е приискало да се отдадат на кулинарен туризъм при съседите.
Пристигнахме в Пирот точно навреме – за обяд. :-)
Тъй като беше събота и както знаем от години се ходи на пазар там, и поради това всички кръчми около пазара бяха препълнени, та си намерихме една зад площада, на вид „ремонтирана“ за последно преди 30 г., но както е всеизвестно в Сърбия и в най-неугледната кръчма да седнете гладни и разочаровани няма да останете. Така че доволно си похапнахме преди да потеглим за Ниш.
В събота в града има зона за паркиране, като при нас, затова е добре да се внимава къде се оставя колата. Варианта е да се купи талонче за паркиране, което те наричат „паркинг карта“. За един час талончето струва около 80 стотинки.
Разходихме се из града, и въпреки пазарния ден, впечатлението ми е че Пирот е едно спокойно, спретнато и приятно градче, много подходящо за еднодневна разходка и хубава храна.
Разходихме се и из Пиротската крепост, която според легендата е построена през XIV в. от родопския български владетел Момчил войвода, но за това няма достоверни исторически доказателства. Което не пречи крепостта да е известна още като Момчилов град или Момчилово кале. Пиротската крепост е обявена през 1979 г. за паметник на културата и е защитен от законите на Сърбия. Поради недоброто си състояние обаче до края на 2018 г. не е била отворена за посетители, но сега е изключително добре реставрирана по програмата Intereg – България – Сърбия. Няма такса за посетители, входа е свободен.
Пристигнахме в Ниш в ранния следобед, настанихме се в хотела. Трябваше да има и басейн, но никой не ми е виновен, че не чета внимателно, такъв има, но работи само лятото, защото се намира на покрива на хотела. Та така, ползвахме само сауна и джакузи, което разбира се беше достатъчно.
В Ниш за 2 дни могат да се видят всички забележителности: Крепостта, главната улица и старата улица на занаятите (Казанджийско сокаче), концлагера, Челе кула, вила Медиана и разбира се ще остане време и за безцелни разходки.
Нишката крепост се намира на брега на река Нишава, в центъра на Ниш. Крепостта има четири големи порти – Стамбул, Белград, Видин и Великата порта.
Направена е на парк по подобие на Белградската, само че е по-малка като размер. Няма такса за вход.
Парк с постаменти и надгробни камъни, някои датират от преди 2 хил г., намерени са при реставрацията на крепостта.
Челе кула е построена през 1809 г., в която са вградени черепите на над 900 сръбски въстаници, загинали в битката при Чегар. Обезглавени са по заповед на турския главнокомандващ Хуршид паша с цел назидание, сплашване и подчинение на населението. Историята разказа, че ефекта е бил обратен и населението се е вдигало многократно на бунт.
Вила Медиана е лятна резиденция, която императора Константин Велики в родния му град. За съжаление беше затворена, което било практика през зимата, но пък не всяка зима… та така не успяхме да видим красивите мозайки, но пък имаме повод да се разходим отново до Ниш.
Сградата на Нишкия университет сега, в която се е взело решението за включване на Сърбия в Първата световна война.
Концентрационния лагер Червения кръст - в него по време на германската окупация на Сърбия през 1941-45 г. са задържани близо 30000 сърби, роми, евреи и партизани.
Статуите на писателят Стеван Сремац и негов герой ловеца Калча с вярното си куче.
До нови срещи :-)
