гр. Парга, Гърция

Тази година решихме, че ще отидем в Парга, място на което не сме били в Гърция, да съчетаем полезното с приятното, море, плаж, но и да разгледаме нещо различно. От снимките, които разглеждах докато избирах къде да е лятната ни почивка, Парга ме грабна, море и планина, цветно градче с живописни тесни павирани улички, шарени къщички сгушени една в друга и разбира се красиви и обширни плажове.

Едни от най-красивите плажове в региона са Валтос, Крионери, Лихнос и Саракинико.

Валтос е най-големият плаж в Парга, на около 200 м. си резервирахме апартамент и основно на него и на Лихнос бийч ходехме на плаж. Плажът на Валтос е пясъчен, има платена зона със шезлонги и заведения, но има и свободна зона. До плаж Крионери, който реално е градският плаж на Парга само се разхождахме, защото е доста по-малък, основно със шезлонги и е пренаселен. Срещу него точно се намира остров Панагия и едноименната църква, до който може да се отиде, плувайки или с лодка.

Лихнос е един от най-прекрасните плажове на Парга, намира се на около 2-3 км, заобиколен от маслинови горички, величествените скали, издигащи се от морето. Не е пренаселено и шумно, спокойно си изкарвахме целия ден на сянка под тентата ни. Има и няколко плажни ресторантчета, в които може да се похапне вкусна храна за обяд.

Заливите на Парга са предпочитана дестинация и за много яхти, които акостират за по ден два не само na Яхтеното пристанище, което е в края на плажа Валтос, а и в самия залив. А от пристанището на Парга, което се намира в центъра на крайбрежната алея,  тръгват лодки и корабчета до островите Паксос, Антипаксос, Сините пещери и т.н., но ние сме ходили, когато бяхме на Лефката, та този път пропуснахме и бяхме решили да се отдадем на активен мързел, но хазяинът съзря нереализирания археолог в мен и ми подари книжка със забележителностите в региона. И така освен „камънака“ в Парга и около, посетихме и древния Никополис. 

Не бива да се пропуска разходката до Венецианския замък, който е в централната част на града и няма такса за вход. Замъкът е построен през 11 век, за да защити града от пиратите и турците. Разрушаван е многократно и през 16 век е възстановен от венецианците. През 1813 г. града е продаден на турците, които го дострояват и укрепват. Гледките към града и заливите са великолепни.

След като града минава под турско владичество, района се е управлявал от Али Паша, който е построил крепост на отсрещния хълм, не е далеч, на около 5-6 км. от Парга, над с. Антуса, входа е свободен, стига се с кола, има обширен паркинг. Препоръчвам да се отиде, останките са сравнително запазени, а гледките са зашеметяващи, в ясно време се виждат всички острови в региона.

Съвсем близо до плажа Валтос, след яхтеното пристанище има коларски път, на места бетониран/асфалтиран, но много стръмен и крайно не подходящ за кола, та по него около 600-700 м. и се стига до руините на византийския манастир Vlacherna, построен преди 12ти век. Отново ще се насладите на невероятната гледка към морето,  хубава камбанария, която се вижда между дърветата от плажа и тази част на Парга. Руините са в лошо състояние, но си заслужава да се видят. Кацнало на хълм, това свято място се счита за едно от най-красивите в региона. А маслиновата гора около него ме накара да се почувствам все едно съм във филм за Хари Потър, не че там има маслини, но усещането ми беше такова, вълшебно.

Един късен следобед тръгнахме за Превеза и да разгледаме най-големият запазен средновековен град Никополис. По целия път до там се наслаждавахме на дълга и обширна плажна ивица - по която се редуват заливи, полуострови, пясъчни плажове и скали. Разходихме се из градчето, типично гръцко, с хубаво пристанище и доста кръчми по крайбрежната улица, но препоръчвам таверна Митус, чудесна храна на прилични цени.

На 7 км. от Превеза се намира античният град Никополис. Градът е основан от римския император Октавиан Август след победата му над Марк Антоний в битката при Акциум. Градът е основан на мястото, където се е намирал лагерът на войската на Август. След победата в битката Октавиан учредява провеждането на военни състезания на това място. Постепенно Никопол става голям град управляван по автономен модел подобно на древногръцките полиси. По времето на император Юлиан Апостат, Никопол е вече в развалини, след което е опустошен от готите. Юстиниан I възстановява града, но през Средновековието той упада и изчезва от картата. Днес са се съхранили развалини от града - акведукти, амфитеатър, базилика, голяма част от крепостните стени и други останки.

За съжаление гърците бяха решили да почиват и комплекса беше затворен, та каквото можах да достъпя разгледах и останалото с дрона разгледахме и снимахме.

До нови срещи!

сем. Захариеви

Металика, Мадрид и Толедо

Още една сбъдната мечта, 12 юли концерта на Металика на стадиона Метрополитен. Изживяването беше неповторимо, извънземно, легендарно. Като цяло шоуто, което направиха беше незабравимо, ефекти, контакта с публиката, пиротехниката… Свириха почти два часа и половина, раздаваха се максимално, но пък и публиката беше на ниво.

Използвахме повода, разбира се да разгледаме Мадрид и Толедо. Ходили сме в Барселона и Валенсия, в Мадрид не бяхме. Почти всички с които сме коментирали споделят, че Барселона им харесва повече. Аз не бих могла да кажа, защото двата града са коренно различни. Мадрид е впечатляващ с внушителните си сгради, широките тротоари и булеварди, жив град, който никога не спи. Наехме си апартамент в центъра на града, на улица Гран Виа. Изключително комуникативно място, стига се пеш до всички основни забележителности на града. Оставихме куфарите и тръгнахме на разходка, започнахме от площада Пуерта дел Сол. Това е един от най-оживените райони на града с безброй ресторанти, клубове и барове. От него тръгват и търговски улици с модни магазини. Минахме през площада и Операта, продължихме към Кралския дворец, който е официалната резиденция на испанското кралско семейство, но за съжаление опашката която се виеше на входа беше огромна, а слънцето безкомпромисно, затова решихме, че няма да влизаме.

Пласа Майор, се намира в сърцето на Мадрид, близо до Пуерта дел Сол и Кралския дворец. Някога този внушителен площад е бил център на стария Мадрид.

На следващия ден се отправихме към най-красивия парк в централен Мадрид, изграден през 17 век за кралска лятна резиденция - Ел Ретиро. В него се намира Кристалния дворец и езерото, Музеят на модерното изкуство Агия София и безкрайни сенчести алеи.

Излизайки от долния му край след пет минути се озовахме пред музея Прадо. За щастие там опашката не беше голяма и успяхме да влезем. Прадо музеят е считан за един от най-големите и значими в сферата на изобразителното изкуство. Музеят е уникално богат на картини на европейските майстори от ХVI до XIX, в основната му колекция присъстват много картини на Веласкес, Ел Греко, Гоя, Рубенс, Рафаел, Веронезе и др. В световен мащаб музеят е определен като „най-голямата концентрация от шедьоври на квадратен метър“. Голяма част от хората на изкуството го определят като „не най-големият, но най-интензивният“.  В съседство с музея се намира Кралската ботаническа градина.

Минахме и покрай Триумфалната арка (Puerta de Alcalá), която е по-стара от тези в Париж и Берлин. Тя е една от петте бивши кралски порти, които са давали достъп до Мадрид. Намира се на площад Независимост и е построена по времето на крал Карлос III.

Градините на Сабатани и храмът на Дебод - 2200 годишен египетски паметник демонтиран и преместен камък по камък в Мадрид. Автентичният египетски храм е бил построен на15 км. южно от Асуан, в горната част на Египет. Посветен е на великата богиня Изида и бог Амун.

Много ми хареса и атмосферата в пазара Сан Мигел в централната част на града. Пазарът има над 100-годишна история, построен е през 1916 г. като хранителен пазар, а в момента е един от най-богатите и големи гастрономически пазари в света. На безбройните сергии, витрини, магазинчета има храни характерни за цяла Испания и не само, ще намерите всякакви напитки и вкусове.

Не успяхме да влезем в Катедралата Света Богородица от Алмудена, че беше в ремонт. Минахме и покрай доста други малки и по-големи катедрали, но повечето бяха затворени. Успяхме да разгледаме само тази до музея Прадо.

Имахме достатъчно време и решихме да разгледаме и Толедо, нямах никаква предварителна подготовка с информация, но на всеки ъгъл срещу 25-30 евро се предлагаше организирана екскурзия до там, та решихме да се възползвахме. Екскурзоводът ни разказа, че градът някога е бил столица на Испания, но влиянието на кардинала било огромно и кралят в стремежа си да се откъсне от негово превъзходителство мести столицата в Мадрид. Градът е разположен в меандър на река Тахо, гледката към него от обходния път е впечатляваща. Известен е още като „град на три култури“ - християни, араби и евреи са живели там векове наред. Зад крепостните стени е артистичното и културно наследство под формата на църкви, дворци, крепости, джамии и синагоги. Поради голямото разнообразие на архитектурни стилове и богата история на стария град на Толедо, е включен в списъка на ЮНЕСКО. Изключително симпатично градче, разходихме се из малките улички, разгледахме катедралата, дворецът, който е превърнат в музей, насладихме се на страхотното прошуто и не пропуснахме типичните марципанови сладкиши. 

До нови срещи!