Мина време, но едва сега
успях да разкажа за дълго планираната ни европейска обиколка през август, която
претърпя промени в последния момент, защото концертът на Тейлър Суифт във Виена
бе отменен ден преди да отлетят момичетата. Планът беше след концерта ние да ги
вземем с колата от Виена и да обиколим Австрия и френската Ривиера. Вместо
Австрия, обиколихме хърватската Ривиера, от която останахме очаровани. Надявам
се да успея да пресъздам всички прекрасни впечатления от това пътуване. Като
цяло планирането му ни отне един уикенд, с резервациите, карта на местата за
паркиране във всеки град, отделно културната програма и разбира се информация
за традиционната кухня и местата за хранене.
Набързо разгледахме
картата и избрахме Славонски брод за
нова първа спирка, стори ни се с добра локация и отправна точка за следващата
спирка, която решихме да е Риека. Славонски
брод е разположен на брега на река Сава, град с дълга и интересна история. Преди
Христа там са живели различни племена, бил е част от Римската империя, след
това е превзет от османците, втората световна война също остава отпечатък.
Най-тежката част от неговата история, обаче е била по време на Хърватската
война за независимост. Градът е разделен, реката е границата между град Брод, частта
от града, която е в Босна и Херцеговина и Славонски брод, частта която остава в
Хърватска. Свързва ги мост, където е граничния пункт между двете държави.
Градчето е изключително
спокойно, чисто и подредено, за един следобед успяхме да се разходим по туристическата
алея Korzo, тя тръгва от площада, който носи името на една от най-значимите и най-популярните
автори на детска литература Ивана Бърлич-Мажуранич, увековечена със статуя.
Нейният усет към езика ѝ спечелва прозвището „хърватския Андерсен“.
Разходихме се по крайречната
алея, която е доста дълга и приятна, украсена с различни графити, статуи и
интересни улични лампи.
Друга забележителност е
Крепостта Брод, намира се в самия център на града, след моста над средновековен
ров. Това е най-значимата историческа сграда в областта и е била част от
мащабна отбранителна система от укрепления по поречието на река Сава. Строежът
е започнал в началото на XVI век и продължил повече от шестдесет години.
Огромните ровове, бастиони и съпътстващи сгради са разположени на площ от два
квадратни километра. В сградите на замъка се помещават музей на традиционни
занаяти, галерия за модерно изкуство,
музикално училище и гимназия.
На следващата сутрин се
отправихме към Риека, разстоянието
не е голямо, но имаше огромни задръствания след Загреб посока Сплит, след като
подминахме разклона за Сплит трафика се нормализира. Решихме първо да
разгледаме Средновековната крепост "Търсат" с църквата "Майка
Божия", която се намира над града. Построена е на висок хълм в
покрайнините на Риека, това е една от най-добре запазените крепости в Хърватска.
Поради високото си местоположение, тя е добре видима от всяко място в града. На
места крепостните стени достигат 20 метра, а от главната кула се откриват
красиви панорамни гледки към реката, морето и града.
След като разгледахме
крепостта, се настанихме и решихме да съчетаем полезното с приятното, първо на
плаж, а след това на разходка из града.
Интересни
забележителности са: Губернаторският дворец - изграден в стила късен ренесанс;
църквата на "Св. Йеролим" - строена от 1315 до 1408 г. в готически
стил, Църквата "Св. Вит" - покровител на града, Часовниковата кула и
разбира се централната улица за разходка и вечеря.
На следващия ден
потеглихме за Пула, Ровин и Тревизо, избрахме да пътуваме по крайбрежния път до
Пула и Ровин, защото цялото хърватско крайбрежие е невероятно красиво с
прекрасни градчета, села и безброй островчета. За съжаление нямахме време да
спрем и да разгледаме всяко едно от тях, но за сметка на това се наслаждавахме
на прекрасните гледки.
Пула е най-големият град на полуостров Истрия, с невероятна гледка към
морето. Сред забележителностите на града са множество запазени обекти от
римската епоха, включително един от най-впечатляващите и най-добре запазени
римски амфитеатри в Европа - Арена Пула, който се намира се в центъра на
града. Има огромен паркинг точно до него, оставихме там колата, защото
преценихме, че е добра отправна точка за разглеждане и на другите
забележителности като Арката на Сергийте (римска триумфална арка от 1 век
пр.н.е.), която е близо до амфитеатъра, Храмът на Август - посветен на първия
римски император, Портата на Херкулес, която е част от оригиналните укрепления
на града, Крепостта Кастел и разбира се малките улички из стария град, и
очарователните площадчета.
Ровин
беше следващата ни спирка. Ако кажа, че сърцето ми остана там, няма да
преувелича. Като търсех информация за него, съм си запазила този текст, за
съжаление не си спомням кой е авторът, но по-добре не може да се опише това
очарователно местенце - „градчето
се намира на полуостров, създавайки дишаща и романтична живопис. Тесни
калдъръмени улички се спускат по склоновете към морето, а красивата църква “Св.
Евфимия” е поседнала на върха на хълма, държейки в шепите си посетителите и
дарявайки им най-забележителния изглед към Ровин и неговият архипелаг, състоящ
се от 22 острова и островчета. Това чудесно местоположение прави Ровин
разпознаваем, привлекателен и страшно романтичен.“
Ако минавате през
Хърватска, задължително се отбийте за 2-3 часа в Ровин за разходка из малките,
романтични, криволичещи улички, сгради
сгушени една в друга, за гледката, която се открива от всяка „дупчица“, заради
тълпите ако щете, сливаш се и не мислиш за нищо. С мъничко тъга си тръгнах от
това живописно местенце и се отправихме към Тревизо. Надявам се да се върна
отново и за по-дълго.
Тревизо
остава
в сянката на Венеция, но е толкова близо, че не бива да бъде пропускан. Имахме
достатъчно време, за да се разходим и разгледаме това прекрасно градче, в което
накъдето и да погледнеш, разхождайки се из лабиринта от безброй малки улички, погледът
ти спира върху някоя арка, фреска или друга средновековна забележителност.
Заради каналите на река Силе, Тревизо често е наричан малката
Венеция, тъй като в него са се запазили живописните красиви къщички на рибарите
и се вижда как градът и обитателите му са неразривно свързани с водата.
На мястото, където реките
Канян и Силе се вливат в една, се намира мостът Данте, който е изграден в чест
на споменаването на Тревизо в "Божествена комедия". Много е приятно
да се обикаля безцелно по павираните улички и зад всеки ъгъл изкача по един
площад - Деи Синьори (Dei Signori), дел Дуомо (del Duomo) и още много на които
не запомних имената. Разхождахме покрай романтично изглеждащите канали и различни
живописни кътчета. Старинната градска мелница, която и днес функционира, малкия
остров Пескерия (Pescheria), където се намира рибарския пазар. Най голямата
търговска улица Виа Калмаджоре (Via
Calmaggiore) със сградите с разкошни арки,
Фонтана Деле Тете и още безброй местенца носещи наслада за окото и душата.
За Венеция само ще кажа, че надмина очакванията ми. Истината е, че бях
силно предубедена, август, жега, мирис на канали, тълпи и т.н. Нищо подобно. Разходката из Венеция беше прекрасна,
цял ден се шляхме безцелно по малките, сенчести улички, по някой от тях дори
хора не срещахме. С основания я наричат „Кралицата на Адриатика“, „Град на
водата“, „Град на мостовете“ и „Град на светлината“, 180 канала, 450 моста и
великолепни дворци. Венеция е открита от бежанци. Когато германските племена
нахлули в Северна Италия през V в., много хора избягали в тази труднодостъпна
област в Адриатическо море. По време на разцвета си Венеция има 3000 търговски
кораба и 300 други плавателни съда. След падането на Наполеон, Венеция е
управлявана от австрийците. През 1866 г. става част от Италия.
Правейки програмата
четох, че от гарата трябва да тръгнем наляво, следвайки тълпата, но ние не
обичаме тълпите, а напротив, обожаваме да се губим, а този невероятен град ни
предостави чудесната възможност за трудна ориентация из лабиринта от улички и
квартали.
Разбира се насладихме се
и на площада Сан Марко, на Двореца на Дожите, Базиликата Сан Марко, красивата
барокова църква - Santa Maria della Salute, Базиликата S.Maria Gloriosa dei
Frari, Часовниковата кула на Сан Марко, която гледа търговската улица на
Венеция, моста на влюбените и т.н.
Похапнахме вкусно и се
отправихме обратно към Тревизо.
И така на следващата
сутрин потеглихме за Грас. По план трябваше да минем през Генуа, да се
помоткаме и разгледаме, но за съжаление града е толкова претъпкан, че всички
набелязани паркинги бяха пълни и имаше опашки от чакащи коли. Отказахме се,
зърнахме само Фарът Lanterna, със своите 117 метра височина. И
отново в движение, гледайки картата решихме, че ще спрем в Савона за обяд и разходка.
Всъщност градът се оказа
доста симпатичен. Бил е търговски и индустриален център на областта още от
четвърти век преди Христа, когато е бил част от Римската империя. През 1191 г. градът
е бил със статут на свободна територия. През 1815 г. Савона е бил част от
кралство Сардиния. Сред най-известните забележителности са Palazzo della
Rovere, построен през 1495 г., средновековният
дворец Palazzo del Caretto, църквата St. Andrew и катедралата St. Mary. Един от
символите на града е крепостта Priamar Fortress построена през шестнадесети век,
до която има безплатен общински паркинг, на който спряхме. Разходихме се,
обядвахме и продължихме към Франция.
Около 17.00 пристигнахме
пред романтичното ни хотелче в Грас.
Сграда обрасла със зелена растителност, дървени капаци, съдържателката арменка
и чудесното ресторантче с арменски гозби, сгушено отдолу. Четох, че градът е
известен като френската столица на парфюмите. Тук могат да се дъхнат ароматите
на местните цветя, благодарение на които още през осемнадесети век градът се
превръща в център на парфюмната индустрия. Всяка
година първия уикенд на август в Грас се провежда Фестивалът на жасмина, за
наше съжаление го изпуснахме за една седмица. Избрахме Грас за нощувки, защото
цените на хотелите бяха доста приемливи за разлика от Ница, Кан и Антиб, които
искаме да посетим, а се намира в непосредствена близост и до трите града.
В Грас няма много
исторически паметници, видяхме средновековна катедрала - Нотр Дам дю Пюи (Notre
Dame du Puy) и църквата Плакасие (Placassier) от седемнадесети век.
Като правех програмата
попаднах на толкова чаровни и романтични снимки от града, че нямаше как да не
отседнем в това чудно планинско градче на една ръка разстояние от морето.
Сутринта закусихме вкусни
кроасани с кафе в типичната френска пекарна, която беше до самия ни хотел и
тръгнахме за Ница. Ница комбинира
най-доброто от двата свята, малки
провинциални площади, стария град с тесните улички, прекрасната крайбрежна
алея, музеите и величествените църкви и катедрали.
Разходихме из стария град
и решихме да се качим до замъка - Parc de la Colline du Château, който е сред
най-популярните забележителности в града, въпреки че замък няма, но целият хълм
е изключително красив и добре подреден парк, който е най-високата точка на
града и предлага 360 градусова гледка. От него се вижда както Средиземно море,
така и заснежените Алпи. Когато е съществувал замъкът, се е използвал за военни
цели. На няколко пъти е бил обсаден, докато не го унищожават по заповед на Луи
14-и през 1705 година.
Разходихме се по
крайбрежната улица, из стария град с тесните калдъръмени улички, невероятната
архитектура и тълпите с туристи, не пропуснахме да похапнем и палачинки от
нахут (забравих как се казваха). Видяхме Катедралата на Ница - шедьовър на
бароковата архитектура. Руската православна катедрала Свети Николай, Базилика
„Нотр Дам“ - най-голямата църква в Ница. Площад „Масена“ - сърцето на Ница. Тук се срещат Стария и
новия град и е заобиколен от магазини и ресторанти, а средата му е фонтанът със
седем метровата статуя на Аполон. Площад „Гарибалди“ с паметника на Джузепе
Гарибалди в средата, който е един от най-известните и оживени площади в Ница.
Била съм в Ница няколко
пъти, но така и не успях да стигна до Ез
(Eze) - малко селце, което се състои от две части и се намира между Ница и
Монако. Ез се състои от морска част, в ниското на брега и друга в планината със
средновековното село на хълма, което предлага спиращи дъха панорамни гледки.
Именно тези красиви гледки, очарованието и романтиката на типичните южни
френски села, заобиколени от средновековни стени, привличат в градчето
множество туристи, писатели и хора на
изкуството.
Има паркинг в подножието
на хълма и от там по тесните
каменни улички, осеяни с множество магазинчета и галерии водят се
стига до църквата Нотр Дам и над нея до замък от 12 в. От руините на замъка, се откриват
страхотни гледки към Ница и Италия. спираща дъха гледка към
Средиземноморието до Италия и надолу към залива Вилфранш-сюр-Мер, чак до Ница и
Сен Тропе. В ясен ден се вижда дори Корсика.
Следваща
спирка Монако, втората най-малка страна в света след Ватикана. Момичетата много
искаха да отидем в Монако заради формула 1, защото са фенки, да видят трасето,
по точно старта и финала. Иначе не бяха никак впечатление от града/държавата.
Качихме се до стария град с Двореца на принца, разходихме из градините,
полюбувахме се на гледката, огледахме яхтите на пристанището и се гмурнахме
отново в огромното задръстване на града, за да стигнем до плажа на Ница. Е разбира се видяхме и казиното Монте Карло и
паметника на Хуан Мануел Фанджо - петкратен шампион на Аржентина, състезавал се
многократно в Гран при на Монако.
Антиб
е един от най-известните курорти на Лазурния бряг на Франция. Изключително
красив, модерен и същевременно исторически, в града е събрана история на повече
от 2000 години. Създаден около 5 век пр.н.е. Антиб от гръцка колония. Селището
е разположено на изключително удобно място, на естествено пристанище и още
тогава се оформя като важен търговски център. През вековете различни народи
владеят територията на Антиб, до крайното налагане на власт от французите. Това
е единственият град на брега, който е защитен от укрепления, които са позволили
той да запази огромна част от историческите си паметници от всеки период в хода
на историята.
Чудесната крайбрежна алея
по крепостните стени, която е много приятна за разходка. Замъка на Антиб,
Историческия център на града с типичната атмосфера, сред криволичещите улички, многото
занаятчийски работилници и малките красиви площади. В Антиб има и голямо яхтено
пристанище, където акостират едни от най-скъпите и големи яхти. То носи името
Vauban и се счита за най-голямото луксозно яхтено пристанище в Европа.
Като правихме разбор на
края на пътешествието и тримата бяха единодушни, че Антиб им е харесал
най-много. Аз бях ходила, така че за мен Ровин, следван от Ез ми останаха в сърцето.
Преди да напуснем Франция
разгледахме и Кан – градът който
всички първосигнално свързваме с ежегодния филмов фестивал, който се провежда
от 1939 г., един от курортните градове на френската Ривиера с най-дългия плаж,
но всъщност Кан е доста малко и симпатично градче, с дългата крайбрежна улица с
луксозните хотели и магазини от едната страна, яхтите и морето от другата и
насреща хълма със стария град, крепостните стени и часовниковата кула.
Старият град се нарича
“Le Suquet”, което в превод означава „улица от лабиринти“. Построената през
15-ти век църква Notre Dame d’Esperance, кацнала на върха на хълма е емблемата на Кан. Точно до площада пред входа
на църквата пък се намира “Musée de la Castre”, който се помещава в старинната
крепост на хълма.
Разходихме се и в новия
център, обядвахме и казахме довиждане на Лазурния бряг.
В ранния следобед пристигнахме в Сан Ремо, настанихме се в хотела и се отправихме към плажа.
Запазихме си места за вечеря в един предварително набелязан ресторант,
похапнахме вкусно и тръгнахме на разходка по крайбрежната и центъра на града. Изключително
приятно градче, макар че го разгледахме на светлини, много ни хареса. Не е
типичния италиански град, защото е бил изключително популярен сред руските
аристократи и архитектурата е смесица от няколко стила.
Православната църква на
едно от възловите кръстовища, направена по модела на прочутата руска Василий
Блажени. Причината е, че курортът е бил любим на последния император Николай
II, членове на чието семейство са погребани тук. Сан Ремо не е ориентиран към
морето. Центърът на градчето е вляво нагоре от крайбрежието, на хълм.
Видяхме и театър
„Аристон”. Също както озовали се пред Скалата в Милано, ще се изненадате колко
малък изглежда този световноизвестен храм на музиката, в него се провежда на
фестивала на попмузиката през зимата.
Пиза,
честно
да си кажа е толкова невзрачно градче, като изключим комплекса с кулата и катедралата.
Дори и пазара пред крепостните стени ми дойде в повече. Но пък наистина си заслужава да бъде видяна Наклонената кула. Зад
крепостните стени се намира площад Пиаца
дел Дуомо, известен още като Площад на чудесата, където са разположени кулата.
катедралата на Пиза (Duomo), баптистерият (сграда за кръщение) и гробището
(Camposanto Monumentale).
Средновековната
катедрала, чийто строеж започва през 1063 г. от архитекта Бускето - инициатор
на романския стил в Пиза. Мозайката в катедралата е във византийски стил,
арките са в мюсюлмански стил. Баптистерият е посветен на Св. Йоан Кръстител.
Завършен е през 1363 г., след като е строена в продължение на 211 г. Основният
й стил е романски , но се наблюдава и готически стил. Това е най-големият
баптистерий в Италия – диаметъра му е 107,25 м.
След като разгледахме
комплекса потеглихме за Болоня. Разходихме се из познатите улички, направихме
си няколко римейк снимки с децата, хапнахме вкусна италианска храна, гарнирана
с лимонада и чудесна бира от о. Сардиния. Следващия ден мина в път, с една
спирка за обяд в доста фенси ресторант в един крайпътен хотел в Хърватска.
Нощувка отново в Славонски брод, който ни посрещна с лек дъждец, но пък създаде
чудесна атмосфера за по питие на терасата на апартамента.
Много път, много
впечатления, но всички бяхме изключително удовлетворени от екскурзията ни. И
макар основно да се движехме по магистрали минахме покрай ….на всеки хълм имаше
кацнало по едно приказно селце с цветни къщички скупчени около църквата.
Ще кача и снимка като ми остане малко време.
