„…Всеки ден криеше
спокойствие, беше извън времето и на човек му се искаше това да продължава безкрайно.
Но след като тъмната кора на нощта се обелеше, ни очакваше нов ден — светъл и
пъстър като детска рисунка и също като нея малко фантастичен…“
„….сиво-зелени маслини,
черни кипариси, разноцветни скали по морския бряг и морето - гладко и
опалесцентно, с цвят на синьо рибарче или нефритовозелено с леки гънки по
лъскавата повърхност там, където заобикаляше някой скалист нос с преплели клони
маслинови дръвчета. Точно под нас беше заливчето с форма на полумесец, оградено
от ивицата бял пясък - толкова плитко и с такъв ослепително чист пясък, че
водата изглеждаше бледо синя, едва ли не бяла…“
„…. и слънцето посипеше
острова с тъничък слой златен прах…“
„…Когато слънцето
залезеше, за миг падаше ябълковозелен сумрак, който избледняваше и ставаше
морав, а въздухът се разхлаждаше и попиваше вечерните аромати…. Морето бе
гладко, топло и тъмно като черно кадифе. Нито една вълничка не набраздяваше
повърхността. Далечните албански брегове леко се очертаваха от блед червеникав
отблясък. Постепенно, с всеки изминат миг, отблясъкът ставаше все по-наситен и
по-ярък, като се разпростираше по небето. После от ръба на изрязаната планинска
верига се показваше огромната, виненочервена луна и проправяше кървавочервената
си пътека през тъмното море…“
Джералд
Даръл
„Моето
семейство и други животни“
Едва
ли някой би могъл да опише по-добре това райско кътче, част от Гърция, но
толкова различно със своята прекрасна природа. Гледката на скали и храсти тук е
заменена с богата и гъста растителност, толкова е зелено, че може да си
съперничи с Родопите съвсем спокойно.
Е не видяхме отровни
скорпиони, паяко-раците с различни цветове, златките, сините земни пчели и целия
разнообразен животински свят който Даръл описва. Но за сметка на това се
натъкнахме на странен животински вид, който явно обитаваше клоните на
маслиновите дървета и на други, разбира се и жужеше толкова силно, че все едно
карахме със спукана гума. Изглеждаха като огромни мухи, ама наистина огромни по
около 2-3 см. Според
мен това са точно описаните от Даръл цикади, но познанията ми по зоология са
оскъдни, така че мога само да предполагам.
До тук с предисторията и прехласването ми по романите на Даръл.
Потеглихме от София рано сутринта към 4.30 часа на 6.07.2014 г., защото искахме да пристигнем в хотела в ранния следобед. Минахме границата без проблем, изключително бързо, пътя е добър, след Солун се пътува само по магистрала до Игуменица. От Игуменица се качихме на ферибота за Левкими, защото беше по-близо да хотела, пътува един час и е значително по-евтин от ферибота, който пътува за Керкира (гр. Тасос).
.... Водата .....
В хотела (Messonghi Beach) ни настаниха доста бързо, имахме лек проблем със стаите, но го разрешихме и всичко беше наред. Хотелът е голям, имаше руснаци, французи, сърби, македонци и ние, но въпреки всичко имаше достатъчно пространство и онова типично чувство за пренаселеност по повечето хотели all inclusive го нямаше. Ако решите да отсядате там не препоръчвам бунгалата, леко са мизерни, но стаите в основната хотелска част и другите по-ниски постройки са много добри.
Стаите ни и детската площадка която беше точно пред нас, много удобно.
Нашите прекрасни момичета :)
И така от ден първи плажуването започна, та чак до ден десети. Посетихме почти всички места за които бяхме прочели и за такива за които не бяхме, но благодарение на нашите добри социални умения и контактите с комшийте научихме и за много други хубави плажове, които не пропсунахме да видим :)
Посетихме двореца Ахилион на императрица Ананстасия, който е добре да се види, въпреки че не е останало много от обзавеждането предвид, че е използван за лазарет и по време на двете световни войни, но пък гледките които се откриват от него са изключително живописни.
Столицата на острова, град Киркира наистина не е типичния гръцки град, а по скоро наподобява малко итилиянско градче, като тези от филмите със София Лорен и лелките които си крещят от прозорците и си простират гащите над уличките по метър широки (уличките, не гащите). Ето и малко снимков материал от градчето, пристанището, новата крепост, старата крепост, останки от Римска църква и други .....
Следващата ни разходка беше до село Сидари и Каналите на любовта.
Палиокастрица с разкошните плажове и нея не я пропуснахме. От пристанището си наехме моторница, която ни отведе до Парадайс бийч, пуст, недостъпен плаж. Капитана ни беше голям екстремист, моторницата подскачаше от вълна на вълна, а ние бяхме мокри до кости, но пък си струваше дозата адреналин!
Стана доста дълго, но пък няма как да не разкажа за разходката с корабче, Аква парка, Синята лагуна и още една прекрасна градина която видяхме на една от спирките. За съжаление нямам много снимки от това пътешествие, но обещавам да допълня като събера снимков материал и от останалата част от групата :) Разходката беше доста вълнуваща, особено за децата. Един час на водните пързалки, след това гмуркане в Синята лагуна, да онази, където е сниман и едноименния филм от нашето детство. Геройски скачаха от палубата и плуваха до брега и обратно.
За съжаление нямам снимки от онзи хубав плаж, който посетихме по препоръката на комшийте ни по стая и се намира до селцето Агиос Георгиос, само на 15 мин. от нашия хотел. Но плажът наистина си струва да се посети, огромен, почти пуст, със ситен пясък и спокойно море.
Тук се вижда малка част от него, но по доволното изражение на малката амфибия може да се добие представа за това колко ни е харесал.
На връщане решихме да минем и през Метеора, защото отклонението от магистралата не беше голямо.
Като цяло бих казала, че всички останахме удовлетворени от почивката и местата които посетихме. И обратно към вкъщи. До нови срещи!
