Троя – една сбъдната детска мечта!

“Гръцкото съкровище” на Ървинг Стоун - е историята на любовта между Шлиман и София, бореща се със силните на деня и техните страсти. “Гръцкото съкровище” е приказка за силата на духа и порива на мечтата.

За първи път я прочетох когато бях на 13 г., казвам за първи, защото след това я препрочитах всяко лято в продължение на мнооого години. Обожавам историята, почти няма историческа българска книга която да не съм прочела, виж с чуждата история не съм много на ти, но въпреки всичко обичам да чета книги за крале и кралици. J

Книгата се разказва за откриването на Троя от Хайнрих (или по известен като Хенри) Шлиман, боец, който доказва на науката, че мечтите стават реалност. Странен обрат в живота му го тласка по трудния път към откриването на Троя и царските гробници в Микена. Митични места, погребани под останките на други цивилизации. По онова време историци и археолози твърдят, че Троя не съществува, учените се съмняват дори в Омир и неговата “Илиада”.

Шлиман няма специално образование, но има огромно състояние, натрупано по време на Златната треска в Калифорния. Основавайки се единствено на текстовете от „Илиада“, той се изправя пред най-великото археологическо откритие. В последствие, ако не бъркам, в знак на признателност за археологическите открития които прави, руски университет му издава диплома по археология. Според Шлиман точното място на Троя е това, което е посочил Омир в “Илиада”.

За да му разрешат да копае в тогавашна Гърция той се жени за 17-годишната София Енгастроменос, в последствие тя наистина става негова вдъхновителка и най-вярна последователка.

Обожавам да гледам „камъни“, мисля че не съм споделяла, но много исках да стана археолог, обаче практичната ми натура надделя и станах финансист, не е ясно дали е за добро, но е късно за поправка. J

И така след 10 дни мързелуване по гръцките плажове, решихме че трябва да отделим малко време и за културно-историческото ни образование.

Отседнахме в Чанаккале, хубаво градче, а работата с комшиите е малко като онова предаване на Тодор Колев – Как ще ги стигнем?… ама не американците ами комшолука, най-близкия. Работливи са да им се не знае, на нас само славата ни се носи, но и тя стара и почива на незнайно какво. Градът е разположен на азиатския бряг на Дарданелите. Градчето е чисто, подредено, с две думи дишащ и жив, а хората макар и различно изглеждащи от нас са усмихнати, доволни, приветливи, има живец в очите им. С две думи много ми хареса града и атмосферата му.

Пристигамеееее....

 Часовниковата кула на централната улица на града.

 

Обожавам малките закътани уличики!

 

И още една, в дясно се вижда книжарница препърлнена с всякаква литература, можех с часове да стоя в нея. Макар и книгите да бяха на турски, обстановката просто не те пуска да излезеш.

И те, усмихнати, доволни, изпълнени с впечатления, моите лъчезарни момичета!

Конят който е направен за филма Троя и се снима близо до града.

 

Хотела, който си бяхме избрали е чудесен, на 5 мин. от центъра на града. Чанаккале е може би най-удобното място ако искате да посетите древна Троя, защото града се намира на около 40 км. от  археологическите останки.

 

 Възстановка на троянския кон на входа на комплекса.

 

 

 

 

 Камънаци, ама на древна Троя :) Комплекса е долу горе добре поддържан, има указателни табели с информация навсякъде.

 Пътя към царския дворец.

 

 

 

 

 

И тук си намерихме един малък приятел, който смело крачеше по крепостните стени!

 

 

Добавихме чудесни спомени с още едно приключение в нашия списък. Планирали сме още доста, дано да сме здрави и да имаме възможността да ги осъществим.

До нови срещи, приятели! J

о. Тасос, продължение…

Както вече се разбра обичаме да почиваме в Гърция. Избрахме си къща още през март в Скала Рачони, о. Тасос и така на 5 юли потеглихме по познатия път.

Здравей, здравей моренце!

Основната ни почивка е две седмици в годината и по-голямата част от нея предпочитаме да сме на море, по скоро децата предпочитат, но ако трябва да съм честна и за мен е незаменимо спокойствие, въпреки че не обичам да се пека на плажа или да стоя с часове във водата. Най-важното е че децата са доволни, прибират се само, за да ядат и да се изкъпят, така и аз мога да си лежа на сянка да чета, да мързелувам и да релаксирам. За щастие Гърция ни предлага точно това, спокойни и чисти плажове, плитко и топло море, в резултат на което не е необходимо да следя децата ежеминутно. От време на време само поглеждах дали двата червени шнорхела са над водата. J

Предвид събитията от последните месеци в южната ни съседка, както и провеждането на референдум точно в деня на нашето пристигане имахме леки резерви какво ще е положението на място. Истината е че на гърците категорично не им дреме, или поне не на тези по курортните населени места. Нашите хазяи си пиеха фрапето доволни по цял ден на сянката, готвеха ни по 2-3 манджи и дори си пееха и подсвиркваха весело. Не се шегувам, това беше обичайното състояние на хазяина ни, мъж на не повече от 55 години. Следя ситуацията там, защото ми е интересна, защото мноого може да се разсъждава над всичко случващо се – над поведението на обикновените гърци, на политиците им, на това на европейския съюз и по конкретно Германия. Да, жал ми е за тях, защото когато си свикнал на един начин на живот е трудно да приемеш, че трябва да започнеш да се трудиш, за да съществуваш, това което реално ние българите правим вече десетки години, да нямаш сигурността, че ще успееш да осигуриш на децата си нормалното – образование, дрехи, храна, спокойно детство и т.н. Мда, отнесох се, не това е целта. Ваканция е, не е хубаво да мисля за сложни неща! J

Имахме достатъчно време за почивка и затова решихме един ден да направим пълна обиколка на острова, а останалите десет да се отдадем на мързелуване.

 

Скала Калирачи е най-хубавото от трите малки пристанища – Принос и Рачони. Тихо и спокойно местенце.

Скала Мариес, типичното гръцко селце, но след него има страхотни гледки към малки заливчета с красиви плажчета. Спряхме да се полюбуваме на гледките и да поснимаме.

 

След това продължихме към Лименария, вторият по големина град на острова. Хубаво местенце с живописна крайбрежна улица и малки тесни улички със сергии и магазинчета с всевъзможни джундурийки. Време беше за почивка, седнахме на хубава сянка за по фрапе и фреш.

Обожавам историята, археологията, старата архитектура, както ще стане ясно по натам, по скоро в следващия ми разказ за продължението на почивката ни. Та, бях чела някъде из нета за село Теологос, където е съхранена старата архитектура, където времето е спряло и макар да беше доста топличко се отклонихме, за да го разгледаме.

 

Следва прословутия Гьол, всичко е прекрасно само да не беше такава жега. Категорично не препоръчвам да се ходи там преди 7 часа вечерта. Но пък преживяването си струваше, малките плувци скачаха от скалите в Гьола, возиха се на сафари джип, абе имаше много емоции, а ние едва дишахме.:)

Минахме и покрай манастира св. Архангел Михаил, да ама не, почивал до 5 часа, разбира се, че как иначе, нали ще се преуморят светите люде.

Прехваления плаж Алики, двата залива които са разделение от скала, беше почти като Слънчев бряг – кафенета, навалица, чадъри, хора плажуващи един върху друг. Подминахме го много бързо, защото бяхме вече зверски гладни и Панагия с познатата таверна ни зовеше.

Един ден е напълно достатъчен, за да се види всичко по забележително на острова, дори вечерта се разхладихме за 2 часа на нашето спокойно плажче.

ЗалезЪТ