Здравейте приятели,

Вие се намирате в местенцето, където ние семейство Захариеви – Стефи, Добри, Деси и Ели, решихме да разказваме за нашите пътешествия. Блогът ни е нов, едва прохожда, защото сега се роди идеята за неговото създаване провокирана от Деси, нашата по-голяма дъщеря, която беше на 6 г. и 9 м., когато създадохме блога и беше изключително впечатлена от последното ни пътешествие и местата които видяхме.

Иначе историята ни е дълга, цели 16 г., а пътешествията са нашето хоби. Имахме една малка двуврата количка, с която обиколихме цяла България. След това се родиха прекрасните ни момичета, подобрихме автопарка и продължихме заедно своите пътешествия. И двете бяха по на 40 дни, когато се включиха в приключенията на четири колела.

За съжаление, нямаме време и възможност да опишем всички прекрасни кътчета на които сме били през годините, за това ще започнем с последното ни пътешествие из прекрасната ни Родина, което както казах провокира създаването на този блог и първия ни пътепис.

сем. Захариеви



понеделник, 25 май 2015 г.

Крушунските водопади


Първи май е, отново се събират три почивни дни, но ние нямаме планове, защото посрещаме скъп приятел от Щатите, който пристига на 2 май. И така съвсем спонтанно решаваме, че все пак можем да си направим еднодневна разходка до Крушунските водопади и Деветашката пещера.
Снощи гледах един филм и един от героите обясняваше как се разказват истории. Започвало се отзад напред, така че аз бих искала да кажа само че препоръчвам горещо на всеки който се чуди къде да отиде за един ден, без предварителна подготовка, има малки деца или просто не му стои в София.
Тръгнахме към 10 сутринта и разбира се имаше задръстване на нашата т.нар. магистрала, но въпреки всичко си прекарвахме чудесно под звуците на „Тих бял Дунав“ в изпълнение от детски хор „Аз пея фалшиво“. Добре че не сме музикални гении, защото едва ли бихме издържали на този шум, който се повтори 10-ки пъти. J
Времето беше прекрасно, пътя живописен, всичко зелено, абе с две думи великолепна пролет. Към един часа пристигнахме в Деветашката пещера. Величествено място.

Не се бях подготвила, не знаех нищо за тази пещера, не успях да прочета и информационното табло на входа, защото малките разбойнички въпреки оградата решиха че трябва да се изкъпят в рекичката.
 Била съм в доста български пещери, всяка има своето великолепие, но тази е наистина внушителна.

 Дъхът ти спира!
 
 "Човекът е човек, когато е на път!" Това важи с пълна сила за моите прекрасни момичета.

 
Доста се почудих какви са тези допълнителни строежи вътре в предверието на пещерата, но на излизане прочетох информационната табела, все пак. В миналото пещерата е била използвана за съхранение на храни от държавния резерв. През 1950-те е години е използвана за съхранение на петрол. И това са постаментите им по всяка вероятност. През 2011 г. в Деветашката пещера са се снимали някои от по-мащабните сцени на филма "Непобедимите 2". Еколози твърдят, че по време на снимките се нарушило спокойствието на защитените видове, обитаващи пещерата и сега пещерата се затваря изцяло през юни и юли, когато е размножителния период на прилепите. Петнадесет различни вида прилепи обитават пещерата.


Към три часа бяхме в с. Крушуна. Хубаво, поддържано, чисто и оживено селце. Парка около водопадите е направен много добре. Има хубави пътеки по които човек може спокойно да се разхожда и да се любува на красивата природа и шума на водопадите.








 Един смел бръмбар и една смела бъдеща ветеринарка!




 "Намерихме си вирче, поцапахме на воля и сме толкова доволни, че вече можем да си ходим."

 
Да не решите, че сме пропуснали да си похапнем. Нищо подобно, след като изядохме сандвичите и цялата налична храна, преди да си тръгнем седнахме в едно чудесно ресторантче до рекичката.