Здравей,
здравей моренце!
Основната
ни почивка е две седмици в годината и по-голямата част от нея предпочитаме да
сме на море, по скоро децата предпочитат, но ако трябва да съм честна и за мен
е незаменимо спокойствие, въпреки че не обичам да се пека на плажа или да стоя
с часове във водата. Най-важното е че децата са доволни, прибират се само, за
да ядат и да се изкъпят, така и аз мога да си лежа на сянка да чета, да
мързелувам и да релаксирам. За щастие Гърция ни предлага точно това, спокойни и
чисти плажове, плитко и топло море, в резултат на което не е необходимо да
следя децата ежеминутно. От време на време само поглеждах дали двата червени
шнорхела са над водата. J
Предвид
събитията от последните месеци в южната ни съседка, както и провеждането на
референдум точно в деня на нашето пристигане имахме леки резерви какво ще е
положението на място. Истината е че на гърците категорично не им дреме, или
поне не на тези по курортните населени места. Нашите хазяи си пиеха фрапето
доволни по цял ден на сянката, готвеха ни по 2-3 манджи и дори си пееха и
подсвиркваха весело. Не се шегувам, това беше обичайното състояние на хазяина
ни, мъж на не повече от 55 години. Следя ситуацията там, защото ми е интересна,
защото мноого може да се разсъждава над всичко случващо се – над поведението на
обикновените гърци, на политиците им, на това на европейския съюз и по
конкретно Германия. Да, жал ми е за тях, защото когато си свикнал на един начин
на живот е трудно да приемеш, че трябва да започнеш да се трудиш, за да
съществуваш, това което реално ние българите правим вече десетки години, да
нямаш сигурността, че ще успееш да осигуриш на децата си нормалното –
образование, дрехи, храна, спокойно детство и т.н. Мда, отнесох се, не това е
целта. Ваканция е, не е хубаво да мисля за сложни неща! J
Имахме
достатъчно време за почивка и затова решихме един ден да направим пълна
обиколка на острова, а останалите десет да се отдадем на мързелуване.
Скала
Калирачи е най-хубавото от трите малки пристанища – Принос и Рачони. Тихо и
спокойно местенце.
Скала
Мариес, типичното гръцко селце, но след него има страхотни гледки към малки
заливчета с красиви плажчета. Спряхме да се полюбуваме на гледките и да
поснимаме.
След това продължихме към Лименария, вторият по големина град на
острова. Хубаво местенце с живописна крайбрежна улица и малки тесни улички със
сергии и магазинчета с всевъзможни джундурийки. Време беше за почивка, седнахме
на хубава сянка за по фрапе и фреш.
Обожавам
историята, археологията, старата архитектура, както ще стане ясно по натам, по
скоро в следващия ми разказ за продължението на почивката ни. Та, бях чела
някъде из нета за село Теологос, където е съхранена старата архитектура, където
времето е спряло и макар да беше доста топличко се отклонихме, за да го
разгледаме.
Следва
прословутия Гьол, всичко е прекрасно само да не беше такава жега. Категорично
не препоръчвам да се ходи там преди 7 часа вечерта. Но пък преживяването си
струваше, малките плувци скачаха от скалите в Гьола, возиха се на сафари джип,
абе имаше много емоции, а ние едва дишахме.:)
Минахме
и покрай манастира св. Архангел Михаил, да ама не, почивал до 5 часа, разбира
се, че как иначе, нали ще се преуморят светите люде.
Прехваления
плаж Алики, двата залива които са разделение от скала, беше почти като Слънчев
бряг – кафенета, навалица, чадъри, хора плажуващи един върху друг. Подминахме
го много бързо, защото бяхме вече зверски гладни и Панагия с познатата таверна
ни зовеше.
Един ден е напълно
достатъчен, за да се види всичко по забележително на острова, дори вечерта се
разхладихме за 2 часа на нашето спокойно плажче.
