“Гръцкото съкровище” на
Ървинг Стоун - е историята на любовта между Шлиман и София, бореща се със
силните на деня и техните страсти. “Гръцкото съкровище” е приказка за силата на
духа и порива на мечтата.
За
първи път я прочетох когато бях на 13 г., казвам за първи, защото след това я
препрочитах всяко лято в продължение на мнооого години. Обожавам историята,
почти няма историческа българска книга която да не съм прочела, виж с чуждата
история не съм много на ти, но въпреки всичко обичам да чета книги за крале и
кралици. J
Книгата
се разказва за откриването на Троя от Хайнрих (или по известен като Хенри)
Шлиман, боец, който доказва на науката, че мечтите стават реалност. Странен
обрат в живота му го тласка по трудния път към откриването на Троя и царските
гробници в Микена. Митични места, погребани под останките на други цивилизации.
По онова време историци и археолози твърдят, че Троя не съществува, учените се
съмняват дори в Омир и неговата “Илиада”.
Шлиман
няма специално образование, но има огромно състояние, натрупано по време на
Златната треска в Калифорния. Основавайки се единствено на текстовете от
„Илиада“, той се изправя пред най-великото археологическо откритие. В
последствие, ако не бъркам, в знак на признателност за археологическите
открития които прави, руски университет му издава диплома по археология. Според Шлиман точното място на Троя е това,
което е посочил Омир в “Илиада”.
За
да му разрешат да копае в тогавашна Гърция той се жени за 17-годишната София Енгастроменос,
в последствие тя наистина става негова вдъхновителка и най-вярна последователка.
Обожавам
да гледам „камъни“, мисля че не съм споделяла, но много исках да стана
археолог, обаче практичната ми натура надделя и станах финансист, не е ясно дали
е за добро, но е късно за поправка. J
И
така след 10 дни мързелуване по гръцките плажове, решихме че трябва да отделим
малко време и за културно-историческото ни образование.
Отседнахме в Чанаккале,
хубаво градче, а работата с комшиите е малко като онова предаване на Тодор
Колев – Как ще ги стигнем?… ама не американците ами комшолука, най-близкия.
Работливи са да им се не знае, на нас само славата ни се носи, но и тя стара и
почива на незнайно какво. Градът е разположен на азиатския бряг на Дарданелите.
Градчето е чисто, подредено, с две думи дишащ и жив, а хората макар и различно
изглеждащи от нас са усмихнати, доволни, приветливи, има живец в очите им. С
две думи много ми хареса града и атмосферата му.
Часовниковата кула на централната улица на града.
Обожавам малките закътани уличики!
И още една, в дясно се вижда книжарница препърлнена с всякаква литература, можех с часове да стоя в нея. Макар и книгите да бяха на турски, обстановката просто не те пуска да излезеш.
И те, усмихнати, доволни, изпълнени с впечатления, моите лъчезарни момичета!
Конят който е направен за филма Троя и се снима близо до града.
Хотела, който си бяхме
избрали е чудесен, на 5 мин. от центъра на града. Чанаккале е може би
най-удобното място ако искате да посетите древна Троя, защото града се намира
на около 40 км. от археологическите
останки.
Възстановка на троянския кон на входа на комплекса.
Камънаци, ама на древна Троя :) Комплекса е долу горе добре поддържан, има указателни табели с информация навсякъде.
Пътя към царския дворец.
До нови срещи,
приятели! J
