Солун – Лептокария – Платамонас - Дион

Не знам дали съм споделяла тайната си мечта, която дори не смея още да изрека на глас, но един ден като се пенсионираме ще си купим едно малко имотче някъде из гръцките селца с изглед към морето, но и към планината. Не е лошо човек да мечтае, но до тогава ще обикаляме и ще разглеждаме, има време за мързелуване.

Отново предстоят няколко почивни дни и с малко отпуска сме си планирали поредната почивка в Гърция, в хотел Посейдон, Лептокария, т. нар. Олимпийска ревиера. Хотелът е добър, храната чудесна, но за съжаление плажа не е това на което сме свикнали. Имаше камъни, а и при появата на облачета веднага се надигаха вълни. Но нека не бързам, а да започна от начало. J

Както обикновено, тръгнахме към 5.30 сутринта на 31.08.2016 г., минахме границата много бързо, на Кулата нямаше нито една кола.

Много пъти сме минавали по път за Халкидики през Солун, но никога не се бяхме отбивали за разходка, затова решихме този път да му отделим нужното внимание.

Много е изписано за Солун, наричан е как ли не, но за мен той е градът на църквите и манастирите, да, имаше един манастир точно в центъра на града, сгушен между административните и жилищни сгради. Само за няколко часа, разхождайки се от една до друга забележителност минахме покрай доста знайни и незнай малки църквички. Представям си ако имахме повече време още колко красоти щяхме да видим.

Историята на града е доста интересна, но затова си има Уикипедия, така че няма да се впускам в подробности, но няма как да не отбележа, че е бил и наш – български. 

През 1235 г. цар Иван Асен II завладява Епирското деспотство и териториите му стават васални на България. За съжаление обаче само 11 г. Солун е бил българска територия.

Бях си разпечатала предварително карта на основните забележителности, начертах и маршрут в каква последователност, най-бързо и лесно да ги обиколим и след като паркирахме колите на платен паркинг на пристанището се отправихме към нашата първа дестинация – площад Аристотел. Само да вметна, че не е хубаво да се правят експерименти с безразборно паркиране в Солун, колкото и да ви се струва безопасно. Платения паркинг е 1.50 евро на час, така че категорично не си струва човек да си създава излишни проблеми и да се разправя с местните власти, да плаща солени глоби и т.н.

Стигнахме до площада, харесахме си кафене, все още беше свежо и прохладно, полюбувахме се на разнородните сгради, на събуждащия се град, хората тепърва се отправяха на работа или просто на разходка, на по кафе с приятел.

След това по крайбрежната улица стигнахме до т.нар. символ на Солун – Бялата кула, която е била затвор, а сега е музей за изкуство и история.

Следвайки моята карта, минавайки по едни много симпатични тесни улички се отправихме към Ротондата Св. Георги. Уникална цилиндрична сграда, много внушителна с наистина впечатляващи запазени музайки. Сградата е била пантеон или мавзолей за император Галерий. Едно малко отклонение отново, входа не е свободен, както пише из повечето пътеводители. Има вход 2 евро за възрастните, децата са безплатно.

По път за Ротондата минахме и покрай Арката на Галерий и разкопките покрай източната стена на града.

Посетихме църквата св. София, църквата Св. Димитър, още няколко които дори не разбрах как се казват и манастирчето сгушено между сградите.

 

Съвсем на близо до Липтокария е Платамонас и Неос Платамонас. Крепостта Платамона е доста добре запазен археологически обект и е хубаво да се посети, а и гледката от нея е страхотна, защото се намира на хълм на брега на морето.

Задължително трябва да се посети селцето Неос Платамонас, което се намира на няколко километра нагоре в планината. Къщите са в старинен стил от дялан камък и дърво, сгушени сред огромни дървета. Атмосферата е много романтична, всички улички са с калдъръм, цветя, малки ресторантчета, работилнички, магазинчета за сувенири, абе с две думи заслужава си да се разходи човек и да се наслади на чудните  гледки.

Разгледахме и едноименния археологически комплекс в село/град Дион. Местоположението на античния Дион е установено още през 1806 г., а разкопките започват едва през 1928 г. като постепенно са разкрити - македонска гробница, раннохристиянска базилика, театъра и стената, през 2006 г. е открита вградена в стените на града статуя на Хера. Голяма част от откритите статуи, предмети и други находки открити на територията на древния град са пренесени в Музея на Дион, а мозайката се реставрира все още в Галерията на Дион, но е достъпна за посетители. Билета за целия комплекс е един.

Над Дион се намира и пътя за Митикас, най-високият връх на планината Олимп в Гърция – 2 917 м. Казват, че гърците слагат камъни, за да може техния връх да стане по-висок от нашия връх Мусала.

Разходихме се и на горе в планината, по дефилето на реката Хеликон, спряхме до  табелата с легендата разказвана векове за реката на Дион и Орфей. Според легендата, жените от региона, в ярост заради божествения музикант омагьосал мъжете, животните и дърветата със своите мелодии, го убили в подножието на планината не далеч от Дион. След това те опитали да измият окървавените си ръце в реката, водата изчезва в речното корито на дефилето и се появява отново в изворите на Дион. Имаше много групи водолази със специална екипировка, които според мен изследваха и се радваха точно на този географски феномен.

До нови срещи! :)

Румъния

По следите на граф Дракула, разбира се не е това целта ни, но видяхме и замъка в Бран, в който всъщност графът е пребивавал само 3 дни и то като пленник. Но всичко по реда си, ще разкажем и тази история J

Наближават четири почивни дни – 24 май 2016 г., но вече както споменах не планираме нищо месеци предварително, затова една вечер, когато обикновено се раждат „великите“ ни семейни идеи решихме, че е време да осъществим още едно наше пътешествие. Начертахме набързо маршрута – София – Синая – Бран – Брашов – Букурещ – София, запазихме си хотелчета и заспахме доволни.

Тръгнахме рано сутринта към 5.30, защото въпреки, че километрите които ни предстояха да изминем бяха около 500, четох че пътя не е бърз и ще ни отнеме около 7-8 часа, както и стана. До Русе стигнахме много бързо за около 3 часа, нямаше движение, не бяха много лудите като нас в събота в 5 на пътя. Минаването на Дунав мост ни отне доста време, защото го ремонтират и движението е само в едната посока. За преминаването на Букурещ дори не искам да си спомням. Минава се през града, защото околовръстното не било за предпочитане. Румънските шофьори са досущ като неаполитанските, карат като луди, не спазват правилата за движение, с две думи мъка. Ппресичахме Букурещ около час и половина.

Пристигнахме в Синая около един часа на обед. Настанихме се във Вила Камелия. Локацията й се оказа много добра, тъй като на пешеходно разстояние се намира парка с дворците Пелеш и Пелешор, както и манастира Синая. Разходихме се в парка, разгледахме двореца Пелеш, Пелешор беше затворен. Имаше доста туристи и ако трябва да съм честна 90% си бяха румънци. Синая е курортно градче в Карпатите, беше пълно със семейства, предимно с деца, дошли за един уикенд.

 Парка на дворците

 замъка Пелеш

 и пак

 .... и пак

Разгледахме и манастира, направи ни впечатление, че старата църква в него е от 16 век и беше изографисана на кирилица. В последствие разбрахме, че румънците до 1860 г. са пишели на кирилица, но след това решават, че тъй като езикът им е един от петте латински езика, видиш ли трябвало да пишат на латиница. Не им се получава съвсем, защото си имат звуците ч, ц, ш, щ, ъ и др., за които няма съответната буква в латинската азбука и са си измислили разни чафки и запетайки над и под буквите, както ни обясни екскурзоводката в Брашов.

 Новата църква в манастира

 старата църква

 и пак

На следващия ден се повозихме и с телекабината и потеглихме към Бран.

 из Синая

 ... отново там

 ...

 ....

 ...

Карпатите от високо!

Бран е малко градче, беше претъпкано с туристи заради замъка, разбира се, който както казах няма почти нищо общо с граф Дракула, но е интересно място, на около 40 км. от Синая, така че е хубаво да се види.

Замъкът е бил собственост на румънското кралско семейство и кралица Мария го е използвала за лятна резиденция. Настоящия интериор е от нейно време (1920 - 1947г.)

 Замъка в Бран

 Двете Драколори :)

 Ето го и красавецът! :)

 Музея на селото в Бран

 О, ужас, затвориха ни в кладенеца! :)

Най-любимите ми!

Историята която ни разказа екскурзоводката в Брашов за графа, считана за най-близка до истината е, че името на рода им произлиза от герба, на който е бил изобразен дявол, което на румънски се произнася “дракул”. Баща му е бил граф на град в равнината, в Трансилвания, както и самия Влад Цепеш, но се залюбил с една блондинка от Брашов. Забелязал, че търговците от Брашов не плащали данъци като търгували в неговия град, а неговите търговци плащали като търгували в Брашов. Опитал се да преговаря и да се разбере с тях, но не успял. Затова с цялата си армия, която за времето си не била никак малка, обсадил града и навързал всички търговци от Брашов дето са били тогава по неговите земи. Заплашил да опожари и града, но всяко нещо по реда си. Почнал с нечувана систематичност и старание да набива на колове търговците един по един, като мажели коловете с мас и давали вода на набитите за да се мъчат по-дълго. Но от града пристигнала вест, че са затворили блондинката и ще я бесят ако не спре със заниманията си и не се прибере у дома на бегом. Оцелелите търговци обаче, разпратили из цяла Европа, че видиш ли мустакатия пиел кръвта на убитите, което не е кой знае какво, но за капак казали и че се е съюзил с отоманците, което за времето си било доста по-страшно от прозаичното за тогава набиване на търговци по колове. Та събрали се Австрийци, Унгарци и там каквито имало още по тези земи, и дошли да проверят. Графът се предал, и те го наказали 3 дни да седи в замъка в Бран. Замъкът е служел за отбрана и наблюдателница, защото е на високо и е с отлична видимост към околностите, което по времето на османското нашествие е било от стратегическо военно значение. След приключване на проверките се установило, че клеветите за съюза с отоманците са неверни, но останала легендата за вампира “Дракула”, който пие кръв.

Разходихме се, хапнахме и поехме към Брашов. Много им е добра храната на румънците, сърмички, джуланчета, супички, качамак, който слагат като гарнитура към всичко… мечта J

Брашов се намира на 150 км от Букурещ, в центъра на Трансилвания, заобиколен от Карпатите. Градът е бил германска колония, което си личи и от сградите и уредеността му. Главния площад е красиво и спокойно място. По време на комунизма е бил превърнат в паркинг и центъра на града е имал друг площад, този до църквата Св. Николай и първото училище.
Отседнахме в хотел Drachenhaus, оказа се много добър избор, в самия център, на 2 минути от централния площад. 

На площада се намира старото кметство – сега исторически музей на Брашов. Първоначално сградата е била наблюдателна кула, но с разрастването на града е превърната в кметство. На осъдените на смърт са им давали право последната вечер преди да ги обесят да спят в кулата, срещу заплащане, разбира се.

Черната готическа църква е построена около 1380 г. Църквата е била опожарена в края на 17 век и има икона на която само роклята на светицата почерняла от пожара, иначе останала непокътната. На покрива на църквата има статуя на малко момче. Същото било чирак и участвало при строежа на църквата, но било много талантливо в работата си и добро дете, затова другите му завиждали и един ден го бутнали от покрива. Та, статуята е в негова чест направена.

Друг интересен факт, който ни разказа екскурзоводката беше, че сградите на които покривите имат 5 върха означава, че там може да има различни правила, т.е. действат и се подчиняват на техни закони и дори могат да те съдят на място. Такива сгради са били – кметството и съдилището (стандартно), но и сградата, където е портата за входа на града и църквата.

 Кметството

 площада

 Черната църква

 най-тясната уличка

 градските стени

 входа към стария град

 Църквата Св. Николай

 Най-добрата кръчма в Брашов

Да не забравя да спомена, че всеки ден от 18.00 часа от площада започва безплатна, пешеходна, туристическа обиколка, която трае около 2 часа и завършва на бялата и черната кула над града.

В Букурещ се разходихме в историческия център, не пропуснахме да хапнем джулан в небезизвестната кръчма Caru"cu Bere. Посетихме Музея на селото и Природонаучния музей. Не пропуснахме, разбира се и двореца на Чаушеску, който сега е Палатът на Парламента и е втората по големина административна сграда в света, след Пентагона.

 

 

 

 

 

 Музея на селото в Букурещ

 

 

 

 

 

 

 

Доволни от видяното и преживяното поехме обратно към дома. J