След десет
дневно мързелуване по гръцките плажове, решихме че ще изкачваме връх Мусала.
Ако някой ви каже, че това е най-лесния за изкачване от всички върхове в
България, нищо че е най-висок, в никакъв случай не му вярвайте. Лесен, лесен, колко
да е лесен, има няма едни три часа и половина в посока. Има доста подвеждаща
информация из нета, почти навсякъде прочетох, че е около 2.30 часа в посока.
Може и да е толкова, ама за изпечени туристи покорили десетки върхове. Ерго, че
ние не сме кекава група, напротив, ни отне точно 7 часа в двете посоки от лифта
и обратно до него.
Иначе е много приятно,
макар и не съвсем лесно изкачването. Важно е да сте с удобни туристически
обувки, не просто с маратонки, защото по-голямата част от пътя се ходи по
камъни, които и на горе и на долу се пързалят. Да кажа и за дрехите, че времето
предния ден не беше много топло. Отседнахме в с. Говедарци, в Додовата къща,
която препоръчвам с две ръце. Големи и удобни стаи, изключително чисто, а
собствениците Вили и Ники са много готини, приветливи и грижовни. Храната която
приготвят е повече от вкусна. На вечеря се засякохме с други гости, които същия
ден са били на Рилските езера и казаха, че умрели от студ. Ние така или иначе
нямахме много зимни дрехи, но истината е че не са и необходими.
Да си облечем дъждобранчетата, че доста духаше като слязахме от лифта.
Пътя към хижа Мусала
хижа Мусала
от хижата към заслона
Заслона
От заслона към върха
Станцията на върха
Туристчетата ми!
Цялата бойна дружина :)
Изморени, но доволни!
Какво ви трябва
за юли месец, макар и по-прохладен:
-
дълъг
панталон/ клин за децата;
-
тениска
с къс ръкав;
-
суитчър;
-
за
децата имах и софтшел якета, които бяха облекли за лифта, защото беше рано и
все още доста студено;
-
дъждобрани
задължително в раниците, които при нужда служат прекрасно и за ветровки;
-
резервни
тениски, защото до върха вече бяхме потни и се преоблякохме за връщането.
-
слънчеви
шапки, задължително, защото макар и отдолу да се виждат облаци скупчени около
върха, слънцето яко си напичаше.
-
сандвичи,
шоколад, вода и някакъв плод е добре да се носят, защото нямаше боб чорба нито
в хижата нито в заслона J
Всички
резервни дрехи задължително в найлонови торбички и тогава в раниците. Този урок
го научих след пороя и градушката, които ни валяха миналия септември на
Рилските езера, и макар да бях помъкнала резервни дрехи, всичките бяха
прогизнали в раниците.
Препоръчително
е да се хване лифта от Боровец още към 8.30-40 часа, защото последния е в 18.00
часа, та дори и да се движи групата бавно да има достатъчно време.
От
лифта до хижа Мусала пътя е разкошен, равен, широк и е около час и малко. След
това вече се поема по каманаците и се стига до заслона. Разстоянието е може би
еднакво, но до заслона има доста изкачване и то все по каменни пътеки и затова
отнема около час и половина. Добре е там да се направи малко по-дълга почивка (10-15
мин.), защото започва най-стръмното изкачване към върха, което според
експертите е за 30 мин., но на нас ни отне 40-50 мин. Е, поне на големите де,
малките стигнаха доста преди нас.
Не
е за малки деца или такива, които не обичат да ходят. Един татко англичанин
почти през целия път на горе и на долу носеше една 4-5 годишна девойка. Как
издържа този човек, идея нямам.
Много
приятно и удовлетворяващо изживяване, но следващия път първо ще покоряваме
върхове, след това ще мързелуваме на плажа.
