Здравейте приятели,

Вие се намирате в местенцето, където ние семейство Захариеви – Стефи, Добри, Деси и Ели, решихме да разказваме за нашите пътешествия. Блогът ни е нов, едва прохожда, защото сега се роди идеята за неговото създаване провокирана от Деси, нашата по-голяма дъщеря, която беше на 6 г. и 9 м., когато създадохме блога и беше изключително впечатлена от последното ни пътешествие и местата които видяхме.

Иначе историята ни е дълга, цели 16 г., а пътешествията са нашето хоби. Имахме една малка двуврата количка, с която обиколихме цяла България. След това се родиха прекрасните ни момичета, подобрихме автопарка и продължихме заедно своите пътешествия. И двете бяха по на 40 дни, когато се включиха в приключенията на четири колела.

За съжаление, нямаме време и възможност да опишем всички прекрасни кътчета на които сме били през годините, за това ще започнем с последното ни пътешествие из прекрасната ни Родина, което както казах провокира създаването на този блог и първия ни пътепис.

сем. Захариеви



четвъртък, 11 февруари 2021 г.

Спасова могила и яз. Огняново

Вече е ясно, мисля, че на едно място не ни свърта, та решихме да използваме пролетното февруарско време и да се разходим до Спасова могила. Идеална дестинация за полудневна разходка дори. От София е на около 40-50 мин. с кола до село Голема Раковица. В края на селото от ляво има обор с телета, до него оставихме колата и пеш тръгнахме по черния/коларски път. Има указателна табела на пътя в дясно за могилата, няма как да се сбърка. Разходката е много приятна около 2.5 км. в посока, няма изкачване, а гледката от могилата е прекрасна. Има и параклис, мястото е подходящо и за пикник. Ние доволно си полежахме на припек.

На връщане спряхме и на аз. Огняново и там се разходихме по пътчето което върви покрай него. Не може да се сбърка, има бариера и наредени гуми пред нея, там се оставят колите и започва пътче, което в началото (50 м.) е асфалт след това става черно. 

И двата маршрута не са подходящи за мокро време, защото ще е кално.