Връх Бобошевски Руен, Руенски манастир, пещерата на Иван Рилски, Кръста и живата вода

Събота е, в София е мрачно, много ни се иска да се разходим, попадна ми чудесен пътепис от блога „Друми в думи“ за Руенския манастир и околностите.

Маршрута е идеален за един ден, дори и за половин. Тръгнахме от София към 11.00 часа и може би към 12.30 спряхме колата на малък паркинг до параклисчето Светая светих, с цел да си удължим разходката, иначе може да се спре точно пред манастира, също има обособен паркинг.

Манастира е съвсем новопостроен, въпреки че датира от 9 век, но е разрушаван няколко пъти. Много поддържано и красиво място. От горичката над манастира тръгват трите пътеки, има много хубави дървени табелки. Първо се разходихме до пещерата на Иван Рилски, от нея се тръгва по пътеката за кръста и може би по средата е табелата за пътеката до върха. Пътеката е много интересна, вие се през гората и защото не е съвсем очевидна хората са навързали парцали по клоните на храстите и дърветата. Малко е стръмна пътечката, все пак води до връх Руен, но в никакъв случай не е труден прехода.

Върнахме се по обратния път до табелата и отидохме до кръста, от където също се откриват прекрасни гледки. От там има пътечка, която отново води до манастира. И последното местенце е чешмата, която са нарекли живата вода.

Може би около 8-9 км. е целия преход.

Крепост Боровец

Решихме да отбележим 3-ти март по нашия си начин, с една хубава разходка сред природата. Прочетохме, че наскоро са възобновили разкопките на крепостта Боровец край Правец, а аз обожавам камъни, нали съм един нереализиран археолог и ето ти маршрут.

Спряхме колите на асфалтовия път в дясно веднага след табелата за начало на с. Разлив, тъй като искахме по-дълга разходка. Така маршрута става общо около 12 км. отиване и връщане. За тези на които не им се ходи толкова много има отбивка и място където да се остави колата, на около 4 км. след началото на разклона с указателните дървени табели за крепостта и останалите забележителности.  От отбивката, където започва черния път до хълма са не повече от 40 мин. ходене. 

Маршрута е изключително приятен, има денивелация, но в никакъв случай не е трудно. Единствения стръмен участък е не повече от 500 м. горската пътечка, която започва в подножието на хълма и се изкачва до крепостта. 

Гледките от горе са уникални, вижда се цялата долина, Стара планина на длъж и шир и връх Ботев дори.

Водопад Рилска скакавица

Това е най-високият водопад в Рила планина, но прехода до него не е труден, напротив, изключително приятен е. Маршрута започва от Паничище, местността Зелени Преслап. Има голям паркинг пред почивната станция и там оставихме колата. Пътеката тръгва малко над паркинга, има табели за х. Скакавица и червена маркировка, лесно е за ориентация. Като цяло ни отне около два часа до водопада. Пред хижата има направени дървени масички и пейки, обособени кътове за почивка и обяд, така че на връщаме спряхме там да похапнем.

До х. Пеюва бука

Маршрут, който една приятелка откри точно след като ни разрешиха април месец да напускаме населените места. Търсехме нещо не толкова популярно, и да ви кажа, минавали сме го вече поне 10-на пъти, почти никога не срещаме други туристи. Хубав преход в Плана планина, подходящ за всички сезони, защото пътя е асфалтов, доста разбит, но идеален за ходене, около 5 км. е в посока. Всъщност има два маршрута до там, които са ми известни, единия е пътека през гората, която тръгва от Долни Пасарел, при разклона за селото се хваща в дясно пътеката. Ние обаче предпочитаме другия маршрут, по асфалтовия път, който тръгва 10-15 км. след Пасарел. Има няколко заведения от двете страни на пътя, бунгала, който за съжаление са изоставени и пред тях на поляната оставяме колата. Има и къщи, може би е вилна зона, но не знам коя. Като цяло лесно е за ориентация, защото като се сложи на навигацията хижата, тя те отвежда точно до това отклонение. Има много шипки и глог покрай пътеката, набрахме си за чай.