Здравейте приятели,

Вие се намирате в местенцето, където ние семейство Захариеви – Стефи, Добри, Деси и Ели, решихме да разказваме за нашите пътешествия. Блогът ни е нов, едва прохожда, защото сега се роди идеята за неговото създаване провокирана от Деси, нашата по-голяма дъщеря, която беше на 6 г. и 9 м., когато създадохме блога и беше изключително впечатлена от последното ни пътешествие и местата които видяхме.

Иначе историята ни е дълга, цели 16 г., а пътешествията са нашето хоби. Имахме една малка двуврата количка, с която обиколихме цяла България. След това се родиха прекрасните ни момичета, подобрихме автопарка и продължихме заедно своите пътешествия. И двете бяха по на 40 дни, когато се включиха в приключенията на четири колела.

За съжаление, нямаме време и възможност да опишем всички прекрасни кътчета на които сме били през годините, за това ще започнем с последното ни пътешествие из прекрасната ни Родина, което както казах провокира създаването на този блог и първия ни пътепис.

сем. Захариеви



четвъртък, 25 март 2021 г.

Връх Бобошевски Руен, Руенски манастир, пещерата на Иван Рилски, Кръста и живата вода

Събота е, в София е мрачно, много ни се иска да се разходим, попадна ми чудесен пътепис от блога „Друми в думи“ за Руенския манастир и околностите.

Маршрута е идеален за един ден, дори и за половин. Тръгнахме от София към 11.00 часа и може би към 12.30 спряхме колата на малък паркинг до параклисчето Светая светих, с цел да си удължим разходката, иначе може да се спре точно пред манастира, също има обособен паркинг.

Манастира е съвсем новопостроен, въпреки че датира от 9 век, но е разрушаван няколко пъти. Много поддържано и красиво място. От горичката над манастира тръгват трите пътеки, има много хубави дървени табелки. Първо се разходихме до пещерата на Иван Рилски, от нея се тръгва по пътеката за кръста и може би по средата е табелата за пътеката до върха. Пътеката е много интересна, вие се през гората и защото не е съвсем очевидна хората са навързали парцали по клоните на храстите и дърветата. Малко е стръмна пътечката, все пак води до връх Руен, но в никакъв случай не е труден прехода.

Върнахме се по обратния път до табелата и отидохме до кръста, от където също се откриват прекрасни гледки. От там има пътечка, която отново води до манастира. И последното местенце е чешмата, която са нарекли живата вода.

Може би около 8-9 км. е целия преход.























Няма коментари:

Публикуване на коментар