Здравейте приятели,

Вие се намирате в местенцето, където ние семейство Захариеви – Стефи, Добри, Деси и Ели, решихме да разказваме за нашите пътешествия. Блогът ни е нов, едва прохожда, защото сега се роди идеята за неговото създаване провокирана от Деси, нашата по-голяма дъщеря, която беше на 6 г. и 9 м., когато създадохме блога и беше изключително впечатлена от последното ни пътешествие и местата които видяхме.

Иначе историята ни е дълга, цели 16 г., а пътешествията са нашето хоби. Имахме една малка двуврата количка, с която обиколихме цяла България. След това се родиха прекрасните ни момичета, подобрихме автопарка и продължихме заедно своите пътешествия. И двете бяха по на 40 дни, когато се включиха в приключенията на четири колела.

За съжаление, нямаме време и възможност да опишем всички прекрасни кътчета на които сме били през годините, за това ще започнем с последното ни пътешествие из прекрасната ни Родина, което както казах провокира създаването на този блог и първия ни пътепис.

сем. Захариеви



вторник, 18 май 2021 г.

с. Локорско – „Момина скала“

Село Локорско е съвсем близо до София, на около 15 км., в подножието на Стара планина. Много приятно, голямо, чисто и подредено село с изключителни гледки и хубави маршрути. Оставихме колата на централния площад срещу кметството, където е позволено паркирането и решихме, че целта ни днес ще е червените скални образования и „Момина скала“. До там се стига само по главния път, който води до края на селото. До скалите се движите само по асфалтов път. Има табела която указва, че е пешеходна зона, но няколко коли ни задминаха докато се катерехме нагоре. Разстоянието не е повече от 2,5-3 км. от центъра на селото. Скалата се намира в ниското от дясната страна на пътя. След като се подмине една борова горичка, може би на около 400-500 м., и на около 200-300 м. преди другата. Ориентир е червения скален масив от двете страни на пътя. По долу в снимките се вижда, подредила съм ги като указателни табели. J

За да си удължим разходката ние продължихме и след края на асфалтовия път, който продължава в черен, всъщност червен. Така извървяхме още около 2-3 км. нагоре.

Гледките които се откриват са невероятни.

На връщане се отбихме и в църквата „Св. Николай“, която е обявена за паметник на културата. Намира се в края на селото и се минава покрай нея по пътя за „Момина скала“












Няма коментари:

Публикуване на коментар