Тунис, о. Джерба

Тунис шарен и пясъчен, със свой собствен колорит. Тунис е най-светската държава в сравнение със своите съседи и с другите страни от арабския свят. Въпреки, че населението над 90% мюсюлманско то ислямът, който се изповядва далеч не е краен, напротив, разказаха ни че младите хора изобщо не са вярващи – не посещавали джамии, не спазвали мюсюлманските празници и т.н. През 1957 г., когато е обявена независимостта на Тунис е забранено многоженството и жените имат почти равни права с тези, на мъжете в социалния и обществен живот и не са задължени да ходят забулени. Това е първата държава в Африка, която посещаваме. По принцип сама организирам пътуванията ни, но за почивката в Тунис, решихме да е през агенция и така направихме ол инклузив резервация. Хубаво е да се проучат добре хотелите или да се избира по препоръка на приятели и познати, които вече са били и са доволни, защото има доста хотели, макар и четири звездни за които отзивите никак не са добри.

Белият плаж

И така на 9 септември пристигнахме на о. Джерба, който е в южната част на Тунис. Като повечето средиземноморски държави северната им част е доста по-добре развита и богата от южната. Островът е най-големият и е свързан със сушата с Римския път, който е около 7 км, въпреки че най-краткото разстояние между острова и континента е около километър, но там където е построен пътя водата е с дълбочина между метър и метър и половина, затова чрез насип всъщност друмодерите изграждат пътя през 3 век пр.н.е.

На острова освен маслинови дървета и палми с фурми друга растителност има само в комплексите, където се полива, защото на Джерба вода няма. Изграден е водопровод, който през Римския път доставя водата за населението.

водопровода

Посетихме столицата на Джерба гр. Хумт Сук, гр. Мидун, гр. Гуелеля, основният керамичен център на острова и музея на сватбата, гр. Татауин, като архитектурата им е типична – белите едноетажни къщички и пазарите с всякакви сувенири, килими, храна и други джунджурии, които честно казано според мен след като посетите един не си причинявайте втори, всъщност създават екзотичния колорит на острова. Цените разбира се са доста над реалните, защото пазарлъкът им е „национален спорт“ на тунизийците. Истината е, че в един момент ми стана забавно да се пазаря.

керамичния център в Гуелеля

столицата на о. Джерба, гр. Хумт Сут

музея на "Сватбата"

В Хумт Сут се намира и Синагогата Ла Гриба, за която се твърди, че е сред най-старите оцелели в света. Тя е обект на поклонение на евреи от целия свят, което всъщност я е превърнало в доста известна туристическа дестинация. Интересното е, че срещу нея има джамия, а между двете се намира училище, което се посещава от еврейски и от мюсюлмански деца.

Синагогата Ла Гриба

По път за гр. Татауин минахме през соленото езеро, разбира се не е Шот ел Джерид, но все пак беше доста внушително. Екскурзовода ни разказа, че солта добивана от него се изнася за Франция и след това за цяла Европа, като се използва за посипване и обезледяване на пътищата.

соленото езеро

Разходихме се и до гр. Татауин, крепостта Ел Ксар, която берберите са използвали основно за съхранение на всякакви провизии, а по време на нападения са криели жените, децата и старците в нея. В нея са снимани и няколко сцени от филма Междузвездни войни. Посетихме и берберското селище Шанини, което е построено през 11 в. и твърдят, че все още около 60 човека живеят в него, но с всички съвременни блага като ток и вода. Всъщност думата бербери е обидна за тях, те се наричат амазик, което означава „свободен човек“ и символа им е човече стъпило на земята с два крака и с вдигнати ръце, което показва, че между земята и небето са само те, свободните хора и всички са равни, нямам никой над и под тях.

гр. Татауин

крепостта Ел Ксар

селището Шинини

Освен планинската верига Атлас, която се простира в Тунис, на изток си имат и планината Дахар, която разбира се няма нищо общо с нашите представи за планина.

планината Дахар

Храната им е чудесна. Опитах всички тунизийски манджи, които се предлагаха в хотела, нямаше нещо, което да не ми хареса.

Разходихме се и до най-близкото градче, в което всъщност се намираше хотела ни, гр. Мидун. Изключително чисто, спокойно и светско, имат си и МОЛ :)

гр. Мидун

Може би бих отишла отново в Тунис, но на място от което ще имам достъп до повече исторически забележителности като Картаген и Дуга,  колизеума в Ел Джем, трите храма в Суфетула, мозайките на Була Реджия и др. Пазарите определено не са моето нещо.