Бари – Матера – Лече – Полиняно а Маре – Алберобело

Какво да ви разкажа за Бари, поредния очарователен италиански град. Целенасочено си наехме апартамент в историческия център, за да се потопим пълноценно в атмосферата на стария град. Лабиринта от малки улички, по които с удоволствие се губехме и намирахме, попадайки на различни площадчета, църкви, традиционни магазинчета за колбаси и сирена, жените които правят паста на улицата, безброй кафенета и ресторантчета, усещането е неописуемо.

Избрахме Бари за отправна точка за обиколка на Пулия, тъй като самолетните билета са на добри цени, транспорта от летището е бърз и лесен, както и придвижването с влак до Матера, Лече, Полиняно а Маре и с автобус до Алберобело.

Бари не омръзва, още първия ден разгледахме основните забележителности като Театър Маргарита, Базиликата „Св. Никола“, Катедралата, Разходихме се по старото пристанище на Бари чак до градския плаж. В един от следващите дни разгледахме и Замъка на Бари, който отвътре не е нещо впечатляващо, но все пак е интересно да се види.

Новият център също е много приятно място за разходка. От централната гара и шадравана пред нея започва пешеходната търговска улица, която реално води до Стария град.  

 На следващия ден решихме, че ще разгледаме Матера. Много е важно да се избере и подходящо време от годината за посещението на този район, тъй като е доста топло, а в Матера и сенките не са много. Ние бяхме в края на май, съвсем подходящо и поносимо откъм температури. Всички сме виждали снимки на Матера и нейните скални къщи, църкви, буквално пещери в които са живели хора и животни заедно. Твърди се, че района е заселен още от 10 000 г. пр. хр. Интересното е, че почти до 50-те години на миналия век хората са живеели в тези жилища, без ток и вода, заедно със животните, които са отглеждали, съпътствани от всякакви лечими и не толкова болести, до които този начин живот води. Поради това Матера е наричана „срама на Италия“. Отнело е известно време, около десетилетие, но властите са успели да изведат всички жители на скалните къщи да ги настанят в новопостроените квартали. И така всичко се превръща в един огромен музей с хълмовете покрити с всякакви постройки, наподобяващи кошер.

Различно и интересно място е, заслужава си да се види.

 

На следващият ден поехме за гр. Лече. Влакът се хваща от централната сграда на гарата, докато този за Матера се хваща от сградата, която се намира от дясната страна на централната гара.

Решихме да се разходим до Лече, защото бях чела, че е поредния италиански град, който завладява с архитектура и атмосфера. Наричат го италианската столица на барока, но всъщност в него могат да се видят сгради в различни доста архитектурни стилове, предвид хилядолетната история на града. Например Пиаца Сант Оронцо - сърцето на града и една от най-елегантните му части, където се смесват именно различните архитектурни стилове, но в пълна хармония. От Римския амфитеатър до колоната на свети Оронцо, която е била донесена на това място специално в чест на светеца. Ще видите и сгради от миналия век, което придава именно този различен чар на града. За съжаление амфитеатъра беше в ремонт и не успяхме да го видим.

Все още могат да се видят и част от крепостните стени, както и една от трите запазени порти-вход за града. Главната порта е Порта Наполи едно от най-популярните места за влизане в историческия център. За ресторантчетата мисля няма нужда да споменавам, защото и тук като навсякъде в Италия не е нужно дълго да се избира, и първото видяно е чудесно и предлага вкусна храна.

Полиняно а Маре е съвсем близо до Бари и е по линията за Лече. Всички сме виждали снимки на малкия, вдаден в скалите плаж, наречен „Монашеско острие“. Наистина е красив и погледнат отгоре от стария град и стъпвайки на него. Поредното интересно, подредено, китно градче, с красиви морски гледки, и исторически център с бели сгради.

Алберобело, градчето с бели варовикови къщи – трули, или едно труло, наименованието им идва от гръцки, трулос-купол. То също не е далеч от Бари, на около 60 км., но до там е добре да се хване автобус, а не влак, защото пътува близо 3 часа. Зад основната сграда на гарата, минавайки през десния подлез се излиза на булеварда от където тръгват автобусите за Алберобело. Билети се купуват от магазинчето пред което спират. Добре е да си купите двупосочен, защото от Алберобело не видях изобщо да има нещо подобно на каса.

Градът е един от най-известните символи на Пулия поради своите наистина уникални сгради, каквито има само в този район на Италия и никъде другаде по света. Къщите имат необичайна архитектура с голяма историческа стойност, затова са част и от свтовното културно наследство на ЮНЕСКО. В Алберобело трулите са над 1000 и са събрани в цял квартал, който е изключително спокоен, живописен и цветен.

Много сме доволни от поредната ни слънчева, динамична и вкусна разхода, отдавайки значимото и на кулинарния туризъм. Както не веднъж съм казвала, за мен пътуването учи на много неща, които не можеш да прочетеш в книгите и учебниците. Изповядвайки тази философия вече 16 г. пътуваме с нашите прекрасни момичета.