Разказ Деси, снимки аз :)
Когато датите
за Европейското турне на Хари Стайлс бяха публикувани, преди повече от година,
аз сестра ми и една от най-добрите ни приятелки решихме, че няма как да го
пропуснем. След като получихме разрешението на родителите ни и тяхната
готовност да ни съдействат, както в организацията така и в купуването на
билети, срещата ни с Хари беше почти сигурна. Избрахме концерта във Виена
заради лесното пътуване дори и с кола.
Дойде денят за
купуване на билети и ние се озовахме на онлайн опашка с 30 000 души преди нас.
Идеята че билетите за концерта могат да свършат преди ние въобще да имаме шанс
да стигнем до началото на опашката донесе доста ненужно притеснение. Впоследствие
обаче, билетите бяха успешно купени и сега вече нямаше връщане назад. Месец по-късно
и самолетните билети бяха уредени и сега оставаше само да дойде 6 юли 2023 г. –
датата на началото на нашето Хари приключение.
Колкото повече
се приближаваше тази дата толкова по-често си напомняхме за предстоящата ни
среща с Хари докато не дойде време да потегляме. Полетът ни закъсня с няколко
часа и ние бяхме принудени да седим в самолета поради разразила се буря над
София. Но нищо не беше в състояние да ни помрачи настроението, така че спокойно
дочакахме излитането и успешно кацнахме в Австрия. От там се настанихме в
хотела и се спуснахме да разглеждаме града, защото има много какво да се види.
Престоят ни се състоеше от два цели дни и полет наобратно на 9ти сутринта. След
кратка почивка в хотела тръгнахме да търсим подходящо място за ядене и в същото
време да се насладим на центъра на Виена.
Денят преди
концерта обиколихме градините на Шьонбрун, Зоологическата градина както и
главната улица – Кернтнерщрасе. Преживяването напълно си заслужаваше, защото не
беше дори близо до идеята за Зоопарк срещу която всички се борим. Животните не
се гледаха през решетките, а тяхното спокойствие и комфорт беше дори по-важно
от това на посетителите. На места имаше определени знаци забранявайки чукането
по стъклата и много от животните бяха прибрани заради високите температури.
След вълнуващата среща с толкова много животни се запътихме към главната
пешеходна улица – Кернтнерщрасе.
Началото на улицата е отбелязано с добре познатия на всички хотел Сахер и
продължава с всеки един възможен магазин. Навсякъде по продължението на
главната улица може да се открият малки къщички за бързо хранене в които на
място правят хотдози с типични австрийски вурстове. След като разгледахме
Кернтнерщрасе продължихме към парламента, докато стигнем до него обаче минахме
покрай много други впечатляващи сгради като Виенската опера и Националният
театър.
Денят на
концерта най- после дойде и след бърза закуска тръгнахме към Пратера където да
се разсеем от настъпилото вълнение. Качихме се на няколко екстремни влакчета и
машини за средновековни мъчения след което се прибрахме в хотела и подготовката
за концерта започна. Макар и потеглили за концерта много по- рано от неговото
начало, в метрото за стадиона беше пълно с фенове отправили се към нашата дестинация.
Австрийците обаче се бяха погрижили всички да стигнат успешно и навреме до този
толкова очакван концерт и бяха осигурили втора линия на метрото, която също да
води до “Ernst Happel Stadion”.
Концертът
започна и свърши преди да се усетим. Хари пя повече от час и половина, но ако
зависеше от публиката бяхме готови да го слушаме още толкова. Цялото
преживяване напълно си заслужаваше и бих го повторила дори без да се замислям.
Единствено прибирането ни от стадиона беше възпрепятствано заради голямата
тълпа от хора отправени към метрото. Имаше дълга опашка и ние нямахме
търпението да я изчакаме, затова тръгнахме да вървим до станция на съвсем
различна линия на метрото, надявайки се, че там ще има по-малко хора. Тази
среднощна разходка обаче по никакъв начин не повлия негативно на преживяването
ни, защото и на трите нивата ни на адреналин бяха много над нормата.
На сутринта събрахме багажа и хоп на автобуса към летището, където след малко объркване успяхме да стигнем до правилния гейт и да си хванем самолета за София, колкото и да не ни се тръгваше. Не мисля че някоя от нас някога би забравила това пътуване до Виена.
До нови срещи!
сем. Захариеви
