На път с нас: о. Сицилия

Решихме че през пролетната ваканция, в началото на април ще обикаляме о. Сицилия. Кацнахме в гр. Катания, предварително си бяхме запазили кола от Sicily By Car. Цените им са несравними с другите известни компании, които отдават коли под наем. Обслужването също беше на ниво, не сме имали никакви забележки.

Катания е разположен на източния бряг на острова между Сиракуза и Месина, в подножието на най-големия активен вулкан в Европа – Етна. Поради тази причина града е бил заливан от лавата няколко пъти. Наричат го черно-белия град, защото са използвали лавата за изграждането на сградите. Няма средновековни сгради, преобладава бароковата архитектура, тъй като е реконструиран изцяло след 1693 г., когато е сринат из основи след земетресение.

Нашето посещение съвпадна с католическия Велик ден. В събота вечерта работеха всички църкви и катедрали, в които имаше служби и много посетители, та и ние успяхме да се потопим в празника.

Основните забележителности на града са централния булевард Via Etna, където e и историческия център, площада del Duomo, катедралата Sant 'Agata, фонтана del Elefante построен през 1736 г., скулптурата на слона е направена от лава и се превръща в символ и пазител на града. Фонтана Dell Amenano отново на Piazza del Duomo. Площадът беше в ремонт, но въпреки всичко успяхме да видим фонтаните.

Разбира се не пропуснахме и рибния пазар, за който бях чела да се превъзнасят в не един и два пътеписа. Какво да кажа, бързичко го разгледахме, мизерията ни дойде малко в повече. Очевидно не сме по пазарите, но пък обичаме да разглеждаме камъни. Посетихме Театъра Romano, амфитеатъра Romano, замъка Ursine, но за съжаление не успяхме да разгледаме Манастира на бенедиктите, но нека има нещо и за следващия път.

На следващия ден се отправихме към Таормина – перлата на Йонийско море. Изключителното разположение на Таормина е причина за прекрасната панорама, откриваща се от всяка точка на града. Античният театър е една от най-големите забележителности. Той датира от 3-ти век пр. н. е. и до днес е домакин на редица концерти и представления. От театъра се открива поразителна гледка към цялото крайбрежие на Йонийско море и планината Етна на заден план.

Цялото градче е едно малко бижу, разбира се с безброй туристи, но това е част от чара му.

Пешеходната улица Корсо Умберто преминава през историческия център на града, изключително цветна с много магазини, кафенета и ресторанти. Порта Месина и Порта Катания са двата главни входа, в двата края на пешеходната улица. Портите са построени в отбранителните крепостни стени, които някога са защитавали древния град Таормина.

Площад IX април също е доста елегантно и приятно място от който се откриват най-красивите панорамни гледки към залива на Наксос, Йонийско море, планината Етна и руините на античния театър, Катедралата на Таормина и часовниковата кула. От снимките се вижда, че е облачно, но всъщност не беше, а по-скоро прах от Етна, сякаш ни се беше разсърдила и до обяд се цупи сумтейки.

След като обядвахме в едно прекрасно ресторантче продължихме към Ачи Треца и циклопските острови за разходка по крайбрежната алея.

Четейки първоначално за циклопските острови си представях острови, острови J След сърча в гугъл всъщност разбрах, че това са разхвърляни по крайбрежието на Ачи Треца базалтови късове, които наричат Циклопските острови и са част от Ривиерата на циклопите. Легендата разказва как циклопът Полифрен, хвърля гигантските късове по кораба на оттеглящия се Одисей.

Ден трети, отправяме се към гр. Сиракуза и стария град Isola di Ortiggia, които се свързват с моста Умбертино – най-известната гръцка колония в Средиземноморието и родно място на Архимед. Цицерон казва, че Сиракуза е „най-великият гръцки град и най-красивият от всички“. Разгледахме историческия център, разположен на остров Ортиджа, площад Архимед, площад Ил Дуомо с прекрасната катедрала и църквата Света Лучия, пристанищната крепост Кастело Маниаче и всички малки атрактивни магазинчета и ресторантчета. Посетихме и музеят посветен на Архимед и Леонардо.

Сиракуза е типичния италиански град, очарователен, цветен, жив, с вкусна храна и шарени туристи.

След Сиракуза потеглихме към гр. Модика, който е построен в долината на пресъхнала река, терасиран върху скалите. Историческият център на града е включен в списъка за световното културно наследство на ЮНЕСКО заради превъзходната си барокова архитектура. В града има две големи барокови катедрали – Сан Джорджо и Сан Пиетро, Модика е известна и с производството си на шоколад по средновековна рецепта, донесена от испански завоеватели. Из целия град има магазинчета и работилнички за шоколад, и музей на шоколада. Красиво градче с накацалите къщи, тесните улички и необятните стълби.

Не пропуснахме и гр. Шикли, който се намира на 10-на км от Модика. Шикли е един от изключително симпатичните сицилиански барокови градове, известен е и с това, че там са снимани някои от сцените на хитовия италиански криминален сериал Комисар Монталбано. Подобно на Матера, преди години Шикли се е състоял предимно от изсечени в скалите жилища. Последните им обитатели ги напуснали през 50-те години на миналия век, но за съжаление днес скалните домове не са пригодени за посещение от туристи.

Църквите Мадона дел Кармен, Сан Игнасио и Свети Вартоломей, както и замъците Палацо Спадаро и Палацо Беневентано са най-забележителните постройки в центъра на бароковото градче, а централната улица е обявена за най-красивата барокова улица в света. Подобно на Катаня бароковата архитектура в Шикли се дължи отново на това, че е бил разрушен до основи при земетресението през 1693 г., след което е издигнат наново в стил сицилиански барок.

Последно за деня се отправихме към гр. Ното, защото четохме, че цялата му красота се вижда по залез слънце. Бих казала, че Ното е сред най-впечатляващите градове в Италия, които съм посещавала. Разбира се отново в бароков стил, сияещ по залез със златистите църкви, катедрали и дворци. Както споменах посещението ни съвпадна с католическия Велик ден и успяхме да се насладим на служба и в Главната катедрала на Ното San Nicolo of Mira. Разходката по централната улица на града е задължителна, с отклонения по стълбичките нагоре и на долу, които водят до също толкова внушителни сгради и гледки.

Ден четвърти е и рано, рано потегляме за гр. Палермо - столицата на Сицилия –град, прочут с богато архитектурно наследство смесицата от норманска, византийска, арабска и латинска култура. Катедралата Успение Богородично, Палата на норманите (който за съжаление затвори под носа ни в 13.00 часа), Църквата San Giovanni degli Eremiti, Театъра Виктор Емануел (който се счита за театъра с най-добрата акустика и озвучаване в цяла Италия), площад Претория и т.н. Всичко това е концентрирано в централната част на града и пешеходно се разглежда лесно и бързо. През дългите си години на съществуване различни култури са оставили отпечатък върху архитектурата на града, като в днешни дни могат да се видят елементи от арабски и византийски влияния, които се преплитат с готика и барок. Палермо е богат на църкви град, като най-впечатляващата сред тях е катедрала на града, която отново обединява различни стилове и влияния и представлява богат нормандско-арабски архитектурен комплекс, който датира от XII в. В нея се помещават гробници на сицилийските крале, както и богата колекция от бижута и накити. Няма начин да не минете и през бароковото кръстовище Куатро Канти (Quattro Canti). Във всеки ъгъл на кръстовището могат да се видят уникални сгради, украсени със статуи и пищни колони. За съжаление някои от тях са изоставени. В непосредствена близост до кръстовището се намира фонтана „на срама“ на площад Претория. Наречен е така от жителите на Палермо, които били скандализирани от голотата на статуите, разположени на фонтана.

гр. Чефалу – очарователно средновековно градче, отново с типичната норманско-романска архитектура, с прекрасни малки улички, площадчетата, църкви, цветно и шумно. Най-емблематичната сграда за градчето е Норманската катедрала, местното Дуомо, датираща от 1267 г. Разходихме се, пихме ароматно кафе на площадчето пред катедралата, потопихме крачета в морето, надуха ни морския вятър и поехме наобратно към Катаня.

гр. Агридженто – долината на храмовете – ден пети. Долината на храмовете е редица от дорийски хълмове с гледка към морето. Общо има 8 храма, построени между 510 и 430 година преди Христа, считани за най-ранната гръцка архитектура извън Гърция.

Най-впечатляващите са Темпио дела Конкордия (Храмът на хармонията), изграден около 430 г. пр.н.е., е един от представителните паметници на елинския свят с 34 външни колони, които все още са изправени, той е един от двата най-добре запазени гръцки храма в света. Храмът на Зевс, третият по големина гръцки храм, изграждан някога. Археолозите смятат, че той е по-голям от базиликата „Св. Петър“ в Рим. За съжаление от него са запазени част от колоните и е направена възстановка на колона, която е „поддържала“ покрива на храма. Наистина е внушителна. Храмът на Хера, който също е строен в период 450-430 г.пр.н.е. и има запазени 25 колони от общо 34. Храмът на Херкулес, който е бил вторият по големина след храма на Зевс.