Здравейте приятели,

Вие се намирате в местенцето, където ние семейство Захариеви – Стефи, Добри, Деси и Ели, решихме да разказваме за нашите пътешествия. Блогът ни е нов, едва прохожда, защото сега се роди идеята за неговото създаване провокирана от Деси, нашата по-голяма дъщеря, която беше на 6 г. и 9 м., когато създадохме блога и беше изключително впечатлена от последното ни пътешествие и местата които видяхме.

Иначе историята ни е дълга, цели 16 г., а пътешествията са нашето хоби. Имахме една малка двуврата количка, с която обиколихме цяла България. След това се родиха прекрасните ни момичета, подобрихме автопарка и продължихме заедно своите пътешествия. И двете бяха по на 40 дни, когато се включиха в приключенията на четири колела.

За съжаление, нямаме време и възможност да опишем всички прекрасни кътчета на които сме били през годините, за това ще започнем с последното ни пътешествие из прекрасната ни Родина, което както казах провокира създаването на този блог и първия ни пътепис.

сем. Захариеви



четвъртък, 24 юли 2025 г.

Летни гръцки разходки

Бях забравила колко е хубаво да се ходи на море в началото на юни. Имахме много приятни поводи май и юни поради това решихме да си подарим 5-6 дневно гръцко море. Целта беше наред с лежането по плажа, да има и какво да разгледаме, ама пък трябваше и да не е много далече, все пак не си струва за такъв кратък престой да пътуваме много. И така избрахме Аспровалта. Ходили сме там, спомените ни са, че не е нашето място, но да си призная в началото на юни месец, когато и българските туристи още не са тръгнали, беше чудесно.

Древният Амфиполис, издигнат над устието на река Струма, e бил сцена на важни битки през Пелопонеските войни, а през 356 г. пp. Хр. е превзет от Филип Македонски. През 2014 г. археолози разкопават там най-голямата древна гробница в Гърция. Издигната е по времето на Алеĸcандъp ІІІ Македонски и вътре може би cа положени останките на неговото семейство или на някого от пълководците мy. За съжаление гробницата не е отворена за посещение, а по описанието, което намерих в нета звучи да е изключително интересен обект. „Входът към самата гробница е сводест, а от двете му страни го пазят два сфинкса без глави и криле. При разкопките на хълма Каста са открити три подземни помещения. На входа на прохода към второто помещение пък има две статуи на девойки в дълги туники. Целият под на това помещение е покрит с цветни мозайки, изобразяващи Аид – древногръцкия бог на подземното царство. В самата гробница са открити сфинксове и великолепна мозайка. В третото помещение е скрит дървен, богато инкрустиран гроб, където е било положено тялото на велик човек.“

Гробницата е пазена от каменен лъв открит в началото на XX век и сега е изложен на около 16 км. от Аспровалта, на стария път за Кавала.

В гробницата не успяхме да влезем, но разгледахме археологическия музей, както и разкопките на хълма срещу него.










На следващия ден се разходихме в парка Нимфопетра – чудните скали, който се намира на север от езеро Волви. Състои се от особени геоложки образувания, които са признати за паметник на природата. Материалът, от който са изградени чудните скали се нарича травертин (шуплест варовик) - утаечни скали. Според фолклорната традиция, Нимфопетра била група ловци, които докато търсели плячка, попаднали на горски нимфи, които се къпели в кристално чиста вода на извор. Легенда гласи, че изправените скали са ловците, които били вкаменени от богинята Артемис, защото тя им се разгневила за неуместното им поведение. Друга легенда смята скалите са сватбена процесия, която съпровождала бъдещите младоженци към църквата. Младоженката, обзета от алчност, взела всички неща от къщата на майка си и я опразнила напълно. По пътя се сетила, че забравила вретеното до колелото и изпратила хора да го вземат. Гневът на майката се превърнал в проклятие и младоженката и сватбарите станали скали.





В началото на юли решихме, че морската ни почивка ще е в залива на Волос, запазихме си страхотна къща в малкото селце Маратос, на 10 мин. От гр. Волос. Селото е прекрасно, тихо спокойно, дори магазин няма. Само една кръчма с изключително чаровен собственик. На плаж се ходехме на малките заливчета, който са по цялото крайбрежие. Туристи не срещнахме, само местни, с две думи нашето място!









Разходихме из Bолοc също, чудесно, живо градче с хубави заведения, магазини дълга пешеходна улица. 






Качихме се и до с. Портаря, което е "кацнало" на склоновете на планина Пелион над града. Това е една предпочитана дестинация залята с буйна растителност и уханни цветя. В Портаря се разходихме по калдъръмените улички, площадчета, видяхме старите каменни църкви и параклиси. Близо до селото се намира ски курорта на Агриолефкес, за чието съществуване дори не подозирах, че толкова на юг в Гърция има добър ски курорт. 


След това през планината се спуснахме към източните плажове и по-точно към Агиос Йоанис, както ни препоръча една гъркиня, която срещнахме в нашето село.



До нови срещи от нашата банда :)