На път с нас: До Дунав и обратно

Здравейте приятели,

Двадесет и четвърти май 2013 г., събират се три почивни дни, а ние само това чакаме, да има празници и да събираме багажа на някъде. Като всички работещи хора отпуската е фиксирана и все не стига за всичките планове които имаме, за това максимално използваме и празниците. Две седмици предварително начертах маршрута, намерих хотелче, което ще похваля малко по-късно, добър избор беше. Направих си един файл с всички забележителности, които трябва да посетим по маршрута София-Белоградчик-Видин-София.

Отпътувахме от София към 11 часа, в колата е весело, слушаме любими песни и пеем с цяло гърло, спираме за пиш паузи и продължаваме. Приближавайки Белоградчик пред нас се откри невероятната красота на североисточните и северните склонове на Стара планина, започнаха да се появяват и неповторимите белоградчишки скали. Децата притихнаха, извадиха фотоапарата и започна една еуфория и неподправено детско възхищение от прекрасните природни дадености, които те виждаха за първи път.

Гр. Белоградчик, малко, чисто, спретнато и изключително гостоприемно градче. Разходихме се по малките улички, порадвахме се на тишината и спокойствието, и седнахме да обядваме в малка кръчмичка сгушена сред красиви цветя и асми.

Белоградчишката крепост – място на което всеки трябва да се качи, гледката…, гледката е невероятна. Крепостта е изградена през ІІІ век от н.е. от римляните за охрана на стратегически пътища, пресичащи района. В късната античност тя е част от отбранителната система на Римската, а по-късно и на Византийската империя. Крепостта е доизградена от българите и е една от последните български твърдини завладяна от турците. Величието което се откри пред нас, желанието да се покатерим на най-високото място, което се открива, спокойствието и чувството на величие и недосегаемост, което те завладява е неповторимо. Сякаш целият свят е в краката ти, сякаш можеш да постигнеш всичко с лекота, а децата, очите им, това което се виждаше през тях – истинското неподправено възхищение и удивление е нещото което ще помним цял живот. Усещането как с нещо толкова малко и лесно, едно пътешествие, ти им представяш „целия“ свят, създаваш неповторими впечатления за които се говори и разказва седмици наред, е неповторимо.

Прекарахме 2-3 часа, там горе на скалите, излежавахме се на „върха“ на света, на излизане си купихме страхотна книжка за историята на града и крепостта от самия автор и поехме пътя за Видин.

В осем часа вечерта пристигнахме в Хотел „Нептун“, прекрасно място на брега на р. Дунав, гледката от прозореца ни беше невероятна. Но, впечатленията за деня не свършват до тук, в ресторанта на хотела се организираше абитуриентски бал. Гледахме със зяпнала уста как „какичките и батковците в принцесешки рокли и костюми влизаха тържествено на бала“.

На следващия ден успяхме да разгледаме и набелязаните забележителности във Видин, но разбира се най-много се впечатлихме от Крепостта “Баба Вида“, която е добре запазена и реставрирана. Минахме и през Стамбол Капия т.нар. “Кале” /крепост/, което е изградено по време на една от австро-турските войни през 17 век. Видяхме Джамията на Осман Пазвантоглу, Еврейска синагога, Историческия музей “Конака” , сградата на Драматичния театър “Вида” и други красиви и добре поддържани сгради с богата история.

Следобеда се отправихме към Пещера Магура - Една от най-големите пещери в страната-обща дължина на откритите досега галерии е около 2500 м. Екскурзовода ни разказваше много подробно историята на пещерата в която има наистина много сталактити, сталагмити, сталактони, синтрови джобчета, пещерни бисери, “пещерно мляко”. Видяхме и най-големият сталагмит открит в изследваните до момента български пещери. За съжаление не успяхме да видим праисторическите рисунки, издълбани в скалата и изрисувани с прилепно гуано, защото залата беше затворена за посетители с цел съхраняване на рисунките. Но въпреки това малката ни група беше много впечатлена и кална, мдаа, кална. Имайте предвид, драги читатели, че ако планирате посещение на пещерата е хубаво да се облечете с тъмни дрехи. :)

На връщане до колата се возихме на влакче, да, влакче. Купихме си и кристали за спомен и потеглихме отново за Видин, за да пренощуваме.

След закуска на 26.05 тръгнахме за София, минахме през Враца за кратка разходка и обяд, и надвечер се прибрахме в къщи.

Малките пътешественици не спираха да разказват и споделят впечатления и така Деси реши, че иска да разкажем за това наше преживяване, за да могат и други деца да отидат, да видят и да се впечатлят за цял живот, както тя каза :-)

сем. Захариеви

Белоградчишката крепост