На път с нас: Кратка еднодневна разходка в гр. Одрин

Здравейте приятели,

Ходили сме в Турция на почивка по курортите, била съм и в Истанбул, но въпреки че съм прекарала детството си в едно малко китно село в подножието на Сакар планина, на 20 км от Свиленград никога не бях ходила в Одрин. А той е на един хвърлей място, както се казва. Обичах да се качвам на покрива на къщата ни и да гледам как светят джамиите и минаретата вечер. Дори преди 30 г., този уж ориенталски град светеше като Ню Йорк, не че съм ходила там… :-)

Сега Деси и Ели се радват на прекрасното и волно лято с баба и дядо. А ние всяка седмица пътуваме до там, и така решихме съботата – 24.08. 2013 г. да се разходим до Одрин. Този път без предварителна подготовка, без четене и планиране, просто ей така, на разходка. И разбира се да си купим прах за пране и локум, хех, та нали се организират специални екскурзии за пазар в Одрин.

Българската митница я минахме бързо и лесно, на турската почакахме малко повече, защото ако не знаете през летните месеци всички т.нар. гастербайтери – турци които живеят в западна Европа и скандинавските държави се прибират за лятото в Турция. И да, не пътуват със самолет, а минават цяла Европа на колела. Лично аз нямам обяснение поради що го правят това, но феномена е наблюдаван десетки години вече :-)

Пристигнахме в Одрин, не малък град, 150 000 жители, град с нищо не отстъпващ на всеки европейски, лично аз останах очарована. Разходихме се малко и разбира се дойде време за обяд. За тези които не знаят през Одрин минават р. Тунджа, р. Марица и р. Арда, които малко по-надолу се вливат една в друга и продължават своя път ту през Турция, ту през Гърция и така чак до Александруполис, където се вливат в морето. Та, простете за отклонението, и така решихме да обядваме на брега на р. Тунджа, минахме по стария вековен мост, които е част от културното наследство на града и си избрахме ресторантче. Децата разбира се бяха много впечатлени, та нали са на ресторант и сме тръгнали просто ей така на разходка, да се помотаме, както обичаме да казваме. За кухнята и обслужването няма смисъл да ви разказвам, те са безупречни.

Разходката ни по централната част на града започна с разглеждането на джамията Селимие на султан Селим II, която днес е една от най-интересните и внушителни постройки в Одрин. Този храм е построен през 1575 г. по проект на най-изявения по онова време строител на стара Турция - Синан (Mimar Sinan). Той строи и джамията в София. Джамията Селимие има минарета, достигащи височина 70 метра, които се отличават с красотата и изяществото си и се считат за най-високите в цяла Турция. Децата за първи път влизаха в джамия, впечатлиха се доста, особено от забрадките с които жените трябваше да си завият главите и разбира се от големите и изящно изрисувани куполи. Не пропуснаха да попитат защо цялата джамия е заслана с килими и как така не могат да тичат и да се търкалят по меките персийски постелки :-)

От джамията на долу през площадчето, където има много гълъби и бабички, които продават просо, за да могат туристите да ги хранят се стига до централната улица. Пешеходната зона с кафенетата, магазините, златарските ателиета и шадраваните. На всеки 10-15 метра има шадраван, всичките различни и кой от кой по красиви. Седнахме в кафене Мадо, пихме турско кафе и лимонада, та нали бяхме на разходка, ей така да усетим духа на града, да разгледаме хората, тези с които живеем врата до врата. Спокойни и усмихнати са, да.

Паралел между тях и нас и България и Турция няма правя, не това е целта на нашите разкази, а напротив, да споделим собствените си усещания и впечатления.

Разходихме се по главната улица, разгледахме красивите шадравани и поехме по обратния път. Минахме през доста кварталчета на града с малки, еднакви и поддържани кооперации, всяка със своята цветна градинка наоколо. Да, впечатлени сме от турския европейски град.

И една хитрина да споделя, ако се налага да минавате граница в този период през Капитан Андреево, по-добре е да се мине през Гърция и да се влезе на Ново село в България, пътят се удължава с 10-15 км., но за сметка на това ги няма 4 часовите опашки.