На път с нас: май 2014

Здравейте приятели,

Ще се опитаме да разкажем и за лятната ни почивко-екскурзия до Испания. Както ще забележите стила на писане е различен, защото тук като писател се изявява г-н Захариев, но се надявам да ви е интересно и това наше приключение :)

Портокаловия бряг!
Валенсия, Испания, 14.06.2013 г.

Полета бе приятен но продължителен. Сандвичите бяха изядени, чипса, фъстъците, дори и бирата на мама бе изпита от скука. Рисувахме, гледахме през прозореца, играхме на Камък-Ножица-Листо и пишкахме в изключително малката и шумна тоалетна на самолета.
Тук чакаме да се качим на самолета.

Като кацнахме чантите ни чакаха на лентата за багаж и бяхме сред първите излезли от летището. Запознахме се с екскурзовода, който ни посрещна във Валенсия - Петър, по известен тук като Педро.

А Деси получи шише с вода от шофьора на автобуса защото си бе изпила тази, която носехме още в самолета. Всички получихме по един портокал - символ на местността около Валенсия (овощната градина на Испания).

Научихме много неща за битките между християни и маври в миналото. А навсякъде около пътя имаше безброй спретнати портокалови градинки. Най-накрая пристигнахме в хотела, който се намира в комплекса Марина Дор. Настаняването беше светкавично - имахме страхотна гледка към басейна.

Храната се оказа също на ниво. Четири вида прясно изпечена риба на плоча, кралски скариди, агнешко, свинско, пуешко, десет вида сирена, огромно разнообразие от салати и от плодове за десерт. Много се зарадвахме и на специалното предложение на готвача за тази вечер - авокадо със сос от нещо много вкусно (ако на тати му прилошее, значи мама е познала че е риба :-))

Гледката от хотелската ни тераса.

Първата сутрин се събудихме рано-рано готови за приключения. Преди закуска обиколихме комплекса, разходихме се по плажа и си натопихме краката в студеното Средиземно море. Закусихме обилно и се върнахме на плажа, където се окопавахме до обяд.

Върнахме се в хотела, за да се уговорим с екскурзовода ни Педро за местата, които искаме да посетим. Оропеса, Оропеса дел мар, Бени Касим, Барселона и Валенсия са местата на които искаме да отидем и да разгледаме.

След обяд се качихме на бусчето за Оропеса дел мар.

Минахме покрай мидения плаж, марината, фара, крепостта и други красиви места.

Посетихме музея на картите за игра, където Деси и Ели получиха за подарък по един комплект от 3 карти за фокуси.

Най-голямото тесте карти в света.

Розова прелест!

Отделно се оказа че испанците играят с различни карти. Не стига че са 48 ами са и с различни бои. Иска ми се да ви разкажа малко повече за този музей. Наистина едно изумително и много различно място. Всички бяхме впечатлени от колекциите, от най-голямото тесте карти в света, което се намираше в музея и най-вече от неговия собственик. Разказа ни история за един българин, който попаднал в затвора, но тъй като нямали право да играят карти той направил от фоно карти едно тесте, изключително професионално, като истински бяха. След като излязал ги подарил на музея.

Разходихме се и до другото градче БениКасим посетихме парка, манастира на кармелитите (стария и новия) и пантеона. Ели си дремна по пътя към манастира. В манастира имаше сватба. Видяхме как пристига булката предвождана от конвой от 20-тина веспи.
Останките от стария манастир, който в последствие е построен доста по на високо.

Новия манастир.

В БениКасим се разходихме и по крайбрежната улица. С тази къща започва улицата на която видяхме разкошни постройки в различни стилове, които са от преди 100-200 г. и ако собствениците не могат да ги стопанисват общината ги изкупува и поддържа или продава след това.

Ходихме и в музея на бутилките и в пивоварната, където дегостирахме "само" около 16 вида алкохолни напитки, купихме ликьорчета за подарък на бабите.

На третия ден решихме да хванем влакчето за мидения плаж в Оропеса. Тук билетите са двупосочни и трябва да се пазят. Препичахме се до обяд и решихме, че е време да се прибираме, но уви, нямаше с какво. Не бяхме предвидили прословутата сиеста на испанците, нямаше влакче и нямаше да има до 5 часа следобед. Взехме решение да се разходим и да обядваме. Намерихме си много хубаво ресторантче на плажа, менюто обаче беше само на испански и добре, че една мила жена от съседната маса ни се притече на помощ, за да не останем гладни.

Както споменах по-нагоре екскурзовода ни беше на ниво, изключително подготвен и знаещ. На следващия ден ни организира екскурзия до Барселона, групата беше малка, само 8 човека, което според мен беше исключително добро решение, защото така успяхме макар и за един ден да видим много от този прекрасен град. Почти нямаше сграда или парк покрай които да минем и той да не знаеше историята им. За съжаление ще стане много дълго и досадно ако ви разкажа с подробности какво видяхме в този красив град и историите им, затова ще разказвам на кратко и в снимки.

Стадиона Камп Ноу

В тази къща, която се намира точно зад стадиона първоначално се настаняват всички новонаети футболисти, докато бъдат настанени в подходящи квартири.

Това е Арената, където са се провеждали боевете с бикове, но тъй като Барселона е един от градовете, в които от години е забранена коридата, цялата фасада на сградата е повдигната на нови бетонни основи и е превърната в МОЛ.

Това е изглед към Магическите фонтани покрай които минахме, за да се качим на хълма Монт Жуик (дано не бъркам името) от който се открива невероятна гледка към целия град и пристанището.

Музея Монт Жук.

Един прекрасен парк в който обядвахме, но за съжаление не си спомням името му.

отново ...

и отново ...

Статуята на Колумб.

Театърът пред който великата оперна певица Монсерат Кабайе е плакала докато той е бил обзет от пламъци. Разбира се, след това е възстановен.

Видяхме и някои от къщите направени от великия Гауди, това е къщата Ла Падрера. Знаете ли кое е едно от интересните неща създадени от него, защото те са ужасно много. Тези сгради са строени преди около 100 г., когато дори автомобилите са се броили на пръсти, а те имат подземни паркинги :)

И "вечният" строеж на Гауди - Саграда Фамилия. Предполагам всички знаете историята на този гениален архитект, затова няма да я разказвам, но ако някой не я знае, нека ми пише, с удоволствие ще му я разкажа :)

Много характерни за Гауди са наклонените колони, добре че Деси я подпира...

Тези колони са отводнителната система на площада над тях, а между тях е трябвало да бъде пазара на квартала.

Всички тези снимки са от парка Гюел, чиято история е също много интересна. Ще кажа само, че е проектиран отново от Гауди, като идеята му е била да се превърне в жилищен квартал, на хълма, на чист въздух, далеч от градския шум. За съжаление не е станало точно така и са останали само двете луксозни вили построени от него, но пък се е превърнал в един прекрасен парк.

Точно до хотела ни имаше и детски увеселителен парк, който не порпуснахме да посетим, голяма забава беше.

А едната вечер имаше фестивал на нещо си....

И така нашата почивка е към края си, след многото впечатления, разходки, красивите плажове, дойде време да приготвяме багажа за дома. Полета ни беше чак в 8 вечерта, затова програмата беше да разгледаме и Валенсия.

"Градът на изкуствата и науката" или така наречения Модерен град, който е изграден от не по-малко прочутите архитекти Калатрава и Кандела.

През 1957 г. е имало огромно наводнение, защото през центъра на града е минавала река. След тези събития коритото на реката е отклонено извън града. В старото корито на реката е изграден парка Турия. Изключително красив парк с много детски площадки, различни културни центрове, спортни площадки и т.н.