Здравейте приятели,

Вие се намирате в местенцето, където ние семейство Захариеви – Стефи, Добри, Деси и Ели, решихме да разказваме за нашите пътешествия. Блогът ни е нов, едва прохожда, защото сега се роди идеята за неговото създаване провокирана от Деси, нашата по-голяма дъщеря, която беше на 6 г. и 9 м., когато създадохме блога и беше изключително впечатлена от последното ни пътешествие и местата които видяхме.

Иначе историята ни е дълга, цели 16 г., а пътешествията са нашето хоби. Имахме една малка двуврата количка, с която обиколихме цяла България. След това се родиха прекрасните ни момичета, подобрихме автопарка и продължихме заедно своите пътешествия. И двете бяха по на 40 дни, когато се включиха в приключенията на четири колела.

За съжаление, нямаме време и възможност да опишем всички прекрасни кътчета на които сме били през годините, за това ще започнем с последното ни пътешествие из прекрасната ни Родина, което както казах провокира създаването на този блог и първия ни пътепис.

сем. Захариеви



петък, 23 май 2014 г.

Красивите Балкани!



Големи сме хаймани, както се казва по нашенски, само чакаме да има няколко почивни дни и поемаме по шосето. Събират се шест дни, как да стои човек мирен, за няколко часа начертахме маршрута, направихме резервации и зачакахме да дойде почивката. С Деси ще ви разкажем за нашата балканска разходка - гр. Белград, гр. Загреб и Плитвишките езера. Малката принцеса с голям ентусиазъм хвана перото още с тръгването, но пък и бързо й мина мерака, е не чак толкова бързо, разказа и снимките на Белград са изцяло нейно дело. Преживейте с нас едно прекрасно пътешествие, места които ви препоръчваме да посетите, места които са толкова близо до нас и в същото време толкова далече.
Здравейте, пак съм аз, днес 01.05.2014 г. поемаме на обиколка из няколко държави. Първо ще  посетим държавата Сърбия и нейната столица Белград. Багажът е натоварен, всички сме по местата и потегляме за Белград. Приближаваме границата, чакахме само няколко  минути.

Сръбската част на Стара планина. Пътят е много живописен.



Минахме през градовете Димитровград и Пирот, и поехме за Ниш. Видяхме крепостта на град Пирот, която много ми заприлича на българската крепост Баба Вида. Пътя никак не е лош и не ни беше скучно с Ели, забавлявахме се на задната седалка и вдигахме врява. Пристигнахме в Белград, настанихме се в хотела и поехме на обиколка. Първо посетихме парка Калемегдан и Белградската крепост. Много красив парк, с Ели търчахме на воля.


Видяхме още и как р. Дунав и р. Сава се сливат в едно.

Видяхме стария дворец и новия дворец, честно да ви кажа на мен повече ми хареса стария дворец. Снимах ги. Какво е  вашето мнение? 
Стария дворец

 Новия Дворец

И разбира се, стана време за вечеря. Харесахме едно ресторантче на центъра. Поръчахме си кебапчета и сръбска скара.
Сестра ми искаше да си играем, а пък  веднага легна и заспа. На другата сутрин станахме назакусвахме се и тръгнахме да посетим последната забележителност от списъка на мама. Разгледахме Катедралата Св. Сава, доста е голяма, още е в строеж от вътре, което е малко странно, но не бяхме прочели каква е историята на храма, ще го направим като се приберем.

Минахме на обиколка с колата и през Нови Белград, пак от списъка на мама, трябвало да го разгледаме.
Арена Белград
Заредихме бензин и се отправихме към гр. Загреб, столицата на Хърватия. Пътувахме около 4 ч. След като пристигнахме веднага започнахме с разглеждането на забележителностите на града. Поиграхме си малко в един много красив парк с цветни градинки и фонтани. Видяхме една много красива катедрала.
Катедралата "Света Богородица", най-високата сграда в Хърватска.
 Уникални витражи, всеки беше различен.
 Фонтана пред катедралата.
 
И до тук приключва Деси „перото“ J

Аз ще бъда кратка, за да не отегчавам аудиторията, този път ще ви разказвам в снимки. Държа да споделя, че местата които посетихме наистина ме впечатлиха.
Нека само да разкажа за хотела в Загреб и преживяване, което ни вдигна адреналина на макс. Избрахме го през букинг, като искахме да има закуска, паркинг и да е на прилична цена. Хотелът се намира в природния парк Слеме, нещо като нашия парк Витоша, а хотела си представете, че е ситуиран на мястото на хижа Алеко. До там се стига по еднопосочен път, 16 км от града, слизането става отново по друг еднопосочен път. Втората вечер се разрази буря горе в планината, това не го бяхме предвидили. Доста дървета бяха нападали и съответно запушиха пътя към града. С малко усилия успяхме да минем.
Голямото приключение беше вечерта, когато пътят към хотела още не беше разчистен и съответно затворен. Карахме 15 км. в насрещното, по тесен планински път… притеснението беше голямо, защото и риска беше голям. Еднопосочен път, само завои, без никаква видимост, от едната страна гора, от другата пропаст, а слизащите карат бързо, защото знаят, че са сами на пътя… Хората които срещнахме ни гледаха, цъкаха и клатеха глави на безотговорността ни. Истината е, че нямахме друг вариант.
Църквата "Свети Марк" с красивия си покрив от цветни плочки.

Малките гладници пред голямата вратовръзка. Хърватска била известна с производството на мъжки вратовръзки, ние не знаехме това, но никога не е късно да научиш нещо ново :)

Каменната порта - някогашния вход към града.


Кулата Лотршак

 Гледката от кулата



За да видите повечето интересни места в Загреб - минете от тук!

Езерото Ярун или "морето" на Загреб, както го наричат местните. Много приятно място за разходка и почивка. Децата си потичаха на воля, а ние се препичахме на плажа.



 
Зоологическата градина в Загреб, която се намира в парка Максимир. Изключително красив парк, изграден в стар английски стил, с много гъста и красива растителност, кристални езерца, безброй алеи, детски площадки и кафенета. 
 



А този животински вид да ви е познат? :)

 
И най-накрая стигаме до прелестните Плитвишки езера. Изключителна красота, това е най-красивото място на което някога съм била. Природен феномен с 16-те си тюркоазени езера, които се спускат в стотици прекрасни водопади. Въпреки, че през по-голямата част от деня валя дъжд, успяхме да видим и да се насладим на невероятните гледки. Обиколката е около 3-4 часа, но си заслужаваше всеки мокър ръкав, крачол или маратонка и лошото време не успя да ни попречи да се насладим пълноценно на този земен рай :)
 







Возихме се на корабче, което ни преведе през най-голямото от езерата, за да можем да продължим обиколката на отсрешния бряг.



Водата буквално се плискаше в краката ни.



 Паяжината!

 
С това нашето балканско бътешествие приключи и на следващия ден поехме обратно към дома!
Ех как щях да забравя, с нас геройски изтърпяха приключенията Кравичко, Пипи и Мими... :) 



Няма коментари:

Публикуване на коментар