На път с нас: Неапол - Соренто - Позитано

Виж Неапол и умри! – Популярна максима, лично аз не я схванах много, предвид противоречивите мнения за този италиански град, а и моето собствено. По скоро останах силно впечатлена от Амалфийското крайбрежие.

Поредната ни дестинация. От септември месец 2015 г. Wizz air летят и до там. И така срещу 60 лв. за билет и час и двадесет минути полет на 31 януари 2016 г. кацнахме на летището в Неапол.

От летището си хванахме автобус Алибус до централна гара (3 евро е билета за възрастен, купува се от автобуса, иначе е 2 евро, но от летището за града поне ние не намерихме друга опция за закупуване. Децата са безплатно, така и не разбрах до каква възраст, но така е и в метрото). Хотелът Bed & Breakfast Il Golfo, който си бяхме запазили се намира на площад Гарибалди, много стратегическо място, както се оказа в последствие. Истината е че два пъти запазвахме и отказвахме хотели, защото от всичко прочетено в нета за Неапол отзивите не бяха много обнадеждаващи и едва ли не всички квартали са опасни след залез слънце. Може би до някъде е така, Неапол не е като повечето градове, например от северна Италия, но истината е че по никакъв начин не почувствахме необходимост да се съобразяваме с всички изчетени предупреждения. Може би точно по-южното му местоположение го прави различен.

Още в автобуса към града екскурзията ни започна нетипично. Шофьорът караше с бясна скорост, завоите ги взимаше почти на две гуми докато изведнъж спря, слезе, огледа автобуса, качи се, събра лепенките от всички куфари, без разбира се да поиска разрешение, слезе, залепи зейналия капак на автобуса с тях и доволно продължи. J

След като се настанихме, макар и вече късно вечерта излязохме за една опознавателна нощна разходка на квартала. Може би защото беше неделя вечер, но улиците бяха толкова мръсни, сякаш не беше събиран боклук поне 3 седмици. Но пък сутринта всичко беше добре почистено, явно през почивните дни италианците не си дават много зор.

Гледката от терасата на хотела ни

Ден 1:

Имахме много добре структурирана програма предвид не дългия ни престой. Обект на нашите туристически набези през първия ден беше Помпей. Сутринта хванахме влака от Наполи Гарибалди, линията до Соренто – Circumvesuviana, пътя е около 30-40 мин., а билетите са изключително евтини. Няма разлика обаче в цената за възрастен и дете.

Разказа ни за Помпей ще бъде в снимки, защото едва ли бих могла да каже нещо повече за величието на този античен, почти 3 хилядолетен римски град.

До върха на Везувий не се изкачихме, защото преценихме, че е по-добре да посветим следобеда на разходка из центъра на Неапол. Разходихме се до площада Plaza del Plebiscito, на който се намира и Кралския дворец, но беше в ремонт и за съжаление не видяхме целия му блясък. Там се намира и Базиликата Сан Франциско де Паула. Малко преди площада се намира и Teatro di San Carlo – най – старата опера на италианския полуостров.

На връщане разгледахме и Castel Nuovo - средновековен замък, разположен в предната част на Piazza Municipio, на морския бряг и в близост до пристанището, както и до кметството в центъра на Неапол.

Ден 2:

Движим се по план, след закуска отново бяхме на гарата, за да хванем влака за Соренто, същия онзи от вчера, само че днес се возихме до последната му спирка – прекрасното Соренто на брега на Тиренско море. (около час и половина)

Не съм била в много италиански градове, но смело мога да твърдя, че това малко, подредено и чисто градче на брега на морето наистина ме заплени. Рядко искам да се върна в някой европейски град, който вече съм посетила, но този държи първенство.

След като се разходихме и похапнахме се качихме на автобуса за Позитано и Амалфи. Пътя е изключително живописен, на места имах чувството, че се движим буквално над морето. Това което си мислех докато пътувахме е как въпреки липсата на бърз и удобен път, скалите върху които са накацали всички къщи, тези места са живи. Хората не са ги напуснали, за да избягат на по-добро и удобно място. Едва ли и възможностите за работа и поминък са толкова големи в този регион, но пък кой би заменил тези гледки и усещането, че живееш на ръба земята, докосвайки морето без дори да си протегнеш ръката.

Имахме леки проблеми с връщането обратно, защото стана катастрофа и затовриха пътя до Соренто. Бяхме изпуснали вече и автобуса до Неапол през магистралата, та се наложи да си наемем бус, който да ни прибере.

Ден 3:

Тук малко се отклонихме от предварителната програма, защото трябваше да отидем да разгледаме двореца Caserta. Леко се поуспахме и изпуснахме единия влак, а със следващия вече скъсихме доста времето за разглеждане, защото все пак в 20 часа трябваше да летим за София.

Затова решихме да се разходим до хълма Вомеро и замъка Кастело Сан Елмо. Прекрасна гледа, струваше си да се види.