Кеф ти гурманска плескавица, кеф
ти пълнена или класическа, която и да избере човек няма да сбърка, всичките са
много вкусни.
Юни е, времето е чудно, в петък
вечерта с приятели решаваме, че в събота ще ходим да ядем плескавици в Димитровград,
Сърбия. Разходката е приятна и осъществима за ден, въпреки че тръгнахме в
10.30, въпреки че си отвисяхме час и половина на границата, явно не само на нас
ни беше дошла на ум тази „велика“ идея, но както и да е, важното е че точно на
време за обед се бяхме настанили в ресторанта. Има няколко кръчми в
Димитровград, поне от прочетеното в нета, ние си избрахме Оаzа (Оазис), добре де, силно казано
избрахме, нея намерихме просто. Намира се точно срещу гарата, отвън сградата
изглежда като изоставена и може би една част от нея е наистина неизползваема,
ресторанта е на втория етаж.
Храната чудесна, цените още
повече, бяхме толкова доволни, че само жегата ни притискаше да ставаме, иначе
можеше да почакаме да огладнеем отново и пак да си поръчаме. Но все пак решихме
денят ни да не е само за „плескавичен туризъм“, а да се разходим и до
Погановския манастир. Манастирът е
съвсем близо до града на 20-на километра, намира се на ждрелото на р. Ерма. Тъй
като няколко пъти сме ходили в Трън и на ждрелото на р. Ерма отсам границата, и
знаем колко са разкошни природата и гледките които се откриват, не ни трябваше
много време за размисъл, потеглихме.
Извинявам се за качеството на снимките, но с през стъклото на колата и с телефон снимани.:( 
Разгледахме манастира, поразхладихме си крачетата в реката, хапнахме палачинки, баклава и толумбички в ресторанчето срещу манастира и поехме обратно. Минаването на границата отново беше леко тегаво, но този път почакахме „само“ 45 мин. И така, към осем си бяхме в къщи.
Добре ни се получи, дестинацията е близо, пътя е хубав, има време за всичко и за разходка и за ресторантчета.
