Сърбия – плескавичен туризъм

Кеф ти гурманска плескавица, кеф ти пълнена или класическа, която и да избере човек няма да сбърка, всичките са много вкусни.

Юни е, времето е чудно, в петък вечерта с приятели решаваме, че в събота ще ходим да ядем плескавици в Димитровград, Сърбия. Разходката е приятна и осъществима за ден, въпреки че тръгнахме в 10.30, въпреки че си отвисяхме час и половина на границата, явно не само на нас ни беше дошла на ум тази „велика“ идея, но както и да е, важното е че точно на време за обед се бяхме настанили в ресторанта. Има няколко кръчми в Димитровград, поне от прочетеното в нета, ние си избрахме Оаzа (Оазис), добре де, силно казано избрахме, нея намерихме просто. Намира се точно срещу гарата, отвън сградата изглежда като изоставена и може би една част от нея е наистина неизползваема, ресторанта е на втория етаж.

Храната чудесна, цените още повече, бяхме толкова доволни, че само жегата ни притискаше да ставаме, иначе можеше да почакаме да огладнеем отново и пак да си поръчаме. Но все пак решихме денят ни да не е само за „плескавичен туризъм“, а да се разходим и до Погановския манастир.  Манастирът е съвсем близо до града на 20-на километра, намира се на ждрелото на р. Ерма. Тъй като няколко пъти сме ходили в Трън и на ждрелото на р. Ерма отсам границата, и знаем колко са разкошни природата и гледките които се откриват, не ни трябваше много време за размисъл, потеглихме.

Извинявам се за качеството на снимките, но с през стъклото на колата и с телефон снимани.:(

Разгледахме манастира, поразхладихме си крачетата в реката, хапнахме палачинки, баклава и толумбички в ресторанчето срещу манастира и поехме обратно. Минаването на границата отново беше леко тегаво, но този път почакахме „само“ 45 мин. И така, към осем си бяхме в къщи.

Добре ни се получи, дестинацията е близо, пътя е хубав, има време за всичко и за разходка и за ресторантчета.