Здравейте приятели,

Вие се намирате в местенцето, където ние семейство Захариеви – Стефи, Добри, Деси и Ели, решихме да разказваме за нашите пътешествия. Блогът ни е нов, едва прохожда, защото сега се роди идеята за неговото създаване провокирана от Деси, нашата по-голяма дъщеря, която беше на 6 г. и 9 м., когато създадохме блога и беше изключително впечатлена от последното ни пътешествие и местата които видяхме.

Иначе историята ни е дълга, цели 16 г., а пътешествията са нашето хоби. Имахме една малка двуврата количка, с която обиколихме цяла България. След това се родиха прекрасните ни момичета, подобрихме автопарка и продължихме заедно своите пътешествия. И двете бяха по на 40 дни, когато се включиха в приключенията на четири колела.

За съжаление, нямаме време и възможност да опишем всички прекрасни кътчета на които сме били през годините, за това ще започнем с последното ни пътешествие из прекрасната ни Родина, което както казах провокира създаването на този блог и първия ни пътепис.

сем. Захариеви



сряда, 1 март 2017 г.

„Времето е в нас и ние сме във времето,…


… то нас обръща и ние него обръщаме“ В. Левски

Малко патриотизъм никога не е излишен, още повече във времената в които живеем. Още в детската градина моите момичета знаеха за Левски, нищо че му казваха Иван Левски и ме питаха дали го познавам. J Учиха и за Ботев, но какво са научили един господ знае.

Истината е, че съвсем случайно ни съвпадна планиран уикенд в Калофер с датата на обесването на Левски. Групата ни беше голяма и много весела, наехме семеен хотел Стара планина и още в петък вечерта купона започна. В събота обиколихме града, посетихме музея на Христо Ботев, Мемориалния комплекс с паметника и едно от първите училища в България основано от бащата на Христо Ботев. Околностите на Калофер предоставят много възможности за разходка сред природата. Но тъй като беше доста кално, а в групата имаше и малки деца, решихме да не рискуваме с разходка по Екопътека Бяла река, а поехме по асфалтовия път за местността Паниците.  

В неделя посетихме и Карлово, къщата музей на Васил Левски, гледахме парада на военните в града. За съжаление валеше като из ведро и променихме плана за Сопот, не успяхме да посетим музея на Иван Вазов, но така ще имаме възможност отново да се върнем в този прекрасен край, зареждащ с неописуем патриотизъм.

Ако някоя събота и неделя ви се пътува, но се чудите къде, препоръчвам да посетите подбалканските възрожденски градчета, сгушени под Стара планина. Макар и не толкова величествени вече, носещи на „плещите“ си годините на обезлюдяване и разруха, пак си заслужава да бъдат видени музеите, паметниците, безбройните църквички и манастири, които никога няма да бъдат напуснати от патриотизма, с който зареждат.








Честита Баба Марта и дано ни донесе много здраве и късмет!

Няма коментари:

Публикуване на коментар