Родопите - с. Борово - Кръстова гора и Караджов камък

Започна да се превръща в традиция вече след почти двуседмично мързелуване да обикаляме из гори и планини. Съвсем случайно, без препоръки, резервирахме нощувки (28-30.07.2017 г.) във Вила „Принцеса“, с. Борово (http://borovo-princess.com/). Прекрасно място, а случихме и на време, с на още по прекрасни стопани, Иван Господинов и съпругата му, изключително мили и гостоприемни. Иван е и планински водач, не само че ни разказа безброй истории, предложи ни много маршрути за разходка, но и ни разведе на повечето от тях. Вилата е последната къща на селото, от където се открива неповторима гледна. Около селото има много еко пътеки, повечето от които водят до различни параклиси, защото хората там са вярващи християни.

През Средновековието жителите на с. Борово са предимно турци, които след изселването си продават част от имотите на християнското население от с. Момчиловци. До средата на ХVII век, макар и под османска власт, християнството тук изживява подем – строят се църкви и параклиси, развива се просветна дейност, поддържат се традициите. След освобождението с. Борово процъфтява като родопско средище на вярата, и е единственото село в този район, което е населено само с християни, докато в околните преобладава мюсюлманско население. Иван ни разказа, че първия еничар взет от района е от селото и след като се връща с войската първо разрушава манастира на Кръстова гора, на чието място през 50-те г. на миналия век е построена малката църквичка.

Мястото освен с безбройните си християнски паметници е и много красиво поради живописната природата и неповторимите гледки, а и голямото разнообразие от диви животни. Пътувайки към селото срещнахме кошута с малкото й, които спокойно се разхождаха по шосето. През първия ден от престоя ни направихме чудесна разходка по околните хълмове, разгледахме почти всички параклиси в околността, покатерихме се до кръста над селото. Поставен е там преди 2-3 г. от жители на селото и вечер се забелязва от далеч, защото е осветен.

За следващия ден плана ни беше да посетим Кръстова гора и Караджов камък. Кръстова гора е известно и посещавано място, ако трябва да съм честна доста комерсиализирано вече, но въпреки това си струва да се види, дори само заради гледките и природата които се откриват от върха.

Караджов камък е част от комплекса тракийски светилища, извисяващи се на трите върха – Караджов камък, Кръстова гора и Белинташ. Чрез тях древните траки пресъздали 3 свята – света на мъртвите, света на боговете и света на живите. Той е преди всичко впечатляващ скален феномен, обграден от прекрасна природа. До него се стига най-лесно през Кръстова гора. Хваща се пътя за Аязмото – окото и се продължава по черен път. Преходът не е труден, приятен е, през по голяма си част е през гората, а на места се откриват и страхотни панорамни гледки, за около час и половина се стига.

Достъпът до горната част на скалата е подсигурен от метален парапет и дървена стълба, минава се точно под камъка. Изкачването е доста стръмно и трябва да се внимава. Гледката от върха на платото е невероятна – откриват се полегатите била на близките и далечни родопски местности – Белинташ, Кръстова гора, вижда се и местността на хижа „Марциганица“. Слизането е по същия път с парапета, защото останалите стени на платото са отвесни.

 Настъпващата нощ

Градината и селото в краката ни

 Единствените и неповторими, прекрансите ми момичета

 Вила "Принцеса"

 Светещия кръст

 Караджов камък

От гр. Лъки, който е само 5-6 км. от с. Борово тръгват много еко пътеки, така че Вила „Принцеса“ е една доста добра отправна точка. J

Ех, за малко да забравя, не пропускайте да похапнете вкусните гозби на готвачките от механа „Канарата“, намира се на края селото в посока Кръстова гора, последната къща от ляво.

София – Братислава – Виена – Бърно – Будапеща и обратно

Както казва баща ми – търсите си поводи! Наближават празници, Велик ден е, април 2017 г., намерихме си поредния повод, този път съчетахме нещо, което трябваше да направим още преди една-две години. Най-малкия пътешественик от нашето семейство е с вроден бъбречен проблем и на 3 м. я водихме на консултация в Университетска болница Виена при детски уролог. Та, ето ни го повода, записахме час за преглед, планирахме пътешествието, събрахме багажа и потеглихме. Решихме, че ще е по-добре да пътуваме с колата и да разгледаме повече градове и държави, осем дни (9-16.04.2017 г.), четири държави, много впечатления и незабравими спомени. Въпреки многото километри пътуването не беше никак тежко, защото много добре бяхме разделили преходите.

Върнах се от служебно пътуване в Прага на 8.04 в 18.30 часа, тримата пътешественици ме чакаха с нетърпение и светнали очи да събираме багажа, защото рано сутринта трябва да потегляме за голямото приключение. Разтоварих единия куфар, напълних два и единодушно решихме, че няма смисъл да чакаме до сутринта, още в 11 вечерта натоварихме катуна и потеглихме заредени с един термос кафе и няколко сандвича. Децата заспаха още след като минахме Калотина, но ние не успяхме да издържим до Братислава (първата ни спирка), спряхме на излизане от Сърбия на една бензиностанция да подремнем за 2 часа. За щастие бързо и леко минавахме граничните проверки. В Сърбия на магистралата има тол такси, но за Унгария, Австрия, Словакия и Чехия се купуват винетки, който за щастие се продават веднага след като се мине граничната проверка на унгарската граница. И така след 11 часа шофиране пристигнахме в Братислава.

За щастие работата ми позволява чести задгранични командировки и съм обиколила почти всички европейски държави, но до миналата година не бях ходила в така наречените бивши соц. държави – Полша, Чехия и Словакия. Останах очарована от Братислава при служебното си посещение и затова много исках да споделя това тихо, спокойно, подредено и изключително красиво градче с любимите хора.

Настанихме се в хотела и веднага тръгнахме на разходка.

 Изморените пътешественици

 Братиславския замък (Братиславски храд)

 отново

 ... и отново

Националният театър

 гледка от замъка

 Катедралата св. Мартин

 Човекът от канавката

 Портата на Михаил

 Стара радница (старата сграда на кметството)

 Из Братислава, мостче

 някъде из уличките

 Къщата на овчаря

просто Братислава :)

Следващата дестинация беше Виена, която е само на 60 км. от Братислава.

Наехме апартамент в много тих и спокоен квартал на Виена и ето я Сузанка паркирана пред него. Проблемът при избора на места за нощувка, когато се пътува с кола е, че сме ограничени в избора си до тези с възможност за паркиране. Оказа се обаче, че изборът и за 4-те държави беше сполучлив.

 така ни посрещат комшиите :)

Разбирза се още първия ден посетихме Пратера, и не само го посетихме, а прекарахме цял един ден забавлявайки се на различните атракциони.

 Личи си колко сме доволни

Ето на този уред за "мъчения" повече никога няма да се кача. Краката ми трепереха 3 часа след като слязохме от него. Понякога наистина се учудвам на смелостта на децата, като моля да се има предвид, че аз не съм от страхливите!

 Тук преживяването също беше уникално, не че ме бе по-малко страх :)

 Разходка и още забавления в парка на Пратера

 

 Замъкът Белведере

 да не забравяме и петия член на нашето семейство - Пипи :)

 отново Белведере

 Разбира се трбява да се яде и пие бира, страхотна кръчма, препоръчвам я!

 Замъкът Хофбург, в който сега се помещава музеят на императрица Елизабет (Сиси)

 Моцарт

 Катедралата св. Стефан

 замъкът Шонбрун

Разбира се не бихме могли да пропуснем и прословутата зоологическа градина, която разгледахме подробно. Снимахме всички налични животинки, а на пандите Деси направи поне 1257 снимки, но за съжаление си счупи телефона, затова нямате удоволствието да ги видите. :)

 Допълнихме животинския вид с още две прекрасни маймунки :)

 и отново там

... и

За малко да забравя, задължително трябва да опитате торта Сахер, една от емблемите на Виена. Невероятна е, дори аз, която не обичам сладко едва се сдържах да не оближа чинийката.

Гр. Бърно, който не е далеч, на около 140 км от Виена също ни очарова, а за зелената бира да не говорим J В Чехия на Велик ден се предлага прясна зелена бира, традиция, която е само там и само за Велик ден, защото Велики четвъртък за чехите е Зелени четвъртък.

Не ме питайте коя сграда каква е, дори не си направих труда да ги запомня, просто се разхождахме и се наслаждавахме на прекрасното градче и неповторимата великденска атмосфера.

 Учудващо само пред тази къщичка имаше опашка :)

Важното е че намерихме площадчето и на него за първи път си купихме от прословутата зелена бира.

 Кръчмата към фабриката на Старобърно, мисля че думите са излишни.

 Как пък нито един от четиримата не е злояд :)

Доволно похапнали и пийнали!

И последната дестинация от нашето вълнуващо пътуване е Будапеща, едната от перлите на р. Дунав, както я наричат. Отседнахме в много приятен апартамен в Пеща на "два етажа", за радост на децата. Красив град, много подходящ за пешегодни разходки. Единственото което не беше оправдано като цена, количество и качество беше храната по заведенията. Да си призная една от основните забележителности, която никога не пропускаме при пътуванията си е местната кухня. Затова винаги поне едно от храненията ни през деня е в заведение, като си поръчваме трационни храни. В Будапеща порциите бяха малки, цените високи и не бих казала, че се впечатлих от менюто. Но за сметка на това имахме прекрасен закрит пазар с прилежащ супер маркет, наблизо до хотела от който се снабдявахме с бира, мезета, плодове и зеленчуци.

някъде из улиците на Пеща

Операта

Забавление по детски на чешмичката, запушваха с ръчичка струята и след това я пускаха да хвърчи на високо. Интересното беше, че освен мен никой от преминаващите не им направи забележка, напротив спираха се и им се радваха.

Сладкарница, в която бързо и прецизно ти слагат сладоледа във формата на 2-3-4- цветна роза с листа. Намира се съвсем близо до Катедралата св. Стефан.

Из улиците на Буда

Нарисувай ме!

Фуникульорът, който води до Замъка Буда

Ние решихме да се разходим по крепостните стени и да се изкачим пеша до замъка

Гледката от горе

Верижният мост Сечини

Тази катедрала мисля, че е Катедралата св. Матиас

из улиците на Буда

Президенството

пак някъде из Буда

Рамо до рамо, незаменимо е да имаш сестра! И в далечината се вижда сградата на Парламента, която е разположена в Пеща

Нощна Будапеща, изключително красива!

Базиликата св. Стефан

Поздрави най-сърдечни от неуморимите пътешественици - сем. Захариеви.