На път с нас

София – Братислава – Виена – Бърно – Будапеща и обратно

Както казва баща ми – търсите си поводи! Наближават празници, Велик ден е, април 2017 г., намерихме си поредния повод, този път съчетахме нещо, което трябваше да направим още преди една-две години. Най-малкия пътешественик от нашето семейство е с вроден бъбречен проблем и на 3 м. я водихме на консултация в Университетска болница Виена при детски уролог. Та, ето ни го повода, записахме час за преглед, планирахме пътешествието, събрахме багажа и потеглихме. Решихме, че ще е по-добре да пътуваме с колата и да разгледаме повече градове и държави, осем дни (9-16.04.2017 г.), четири държави, много впечатления и незабравими спомени. Въпреки многото километри пътуването не беше никак тежко, защото много добре бяхме разделили преходите.

Върнах се от служебно пътуване в Прага на 8.04 в 18.30 часа, тримата пътешественици ме чакаха с нетърпение и светнали очи да събираме багажа, защото рано сутринта трябва да потегляме за голямото приключение. Разтоварих единия куфар, напълних два и единодушно решихме, че няма смисъл да чакаме до сутринта, още в 11 вечерта натоварихме катуна и потеглихме заредени с един термос кафе и няколко сандвича. Децата заспаха още след като минахме Калотина, но ние не успяхме да издържим до Братислава (първата ни спирка), спряхме на излизане от Сърбия на една бензиностанция да подремнем за 2 часа. За щастие бързо и леко минавахме граничните проверки. В Сърбия на магистралата има тол такси, но за Унгария, Австрия, Словакия и Чехия се купуват винетки, който за щастие се продават веднага след като се мине граничната проверка на унгарската граница. И така след 11 часа шофиране пристигнахме в Братислава.

За щастие работата ми позволява чести задгранични командировки и съм обиколила почти всички европейски държави, но до миналата година не бях ходила в така наречените бивши соц. държави – Полша, Чехия и Словакия. Останах очарована от Братислава при служебното си посещение и затова много исках да споделя това тихо, спокойно, подредено и изключително красиво градче с любимите хора.

Настанихме се в хотела и веднага тръгнахме на разходка.

Изморените пътешественици

Братиславския замък (Братиславски храд)

отново

... и отново

Националният театър

гледка от замъка

Катедралата св. Мартин

Човекът от канавката

Портата на Михаил

Стара радница (старата сграда на кметството)

Из Братислава, мостче

някъде из уличките

Къщата на овчаря

просто Братислава :)

Следващата дестинация беше Виена, която е само на 60 км. от Братислава.

Наехме апартамент в много тих и спокоен квартал на Виена и ето я Сузанка паркирана пред него. Проблемът при избора на места за нощувка, когато се пътува с кола е, че сме ограничени в избора си до тези с възможност за паркиране. Оказа се обаче, че изборът и за 4-те държави беше сполучлив.

така ни посрещат комшиите :)

Разбирза се още първия ден посетихме Пратера, и не само го посетихме, а прекарахме цял един ден забавлявайки се на различните атракциони.

Личи си колко сме доволни

Ето на този уред за "мъчения" повече никога няма да се кача. Краката ми трепереха 3 часа след като слязохме от него. Понякога наистина се учудвам на смелостта на децата, като моля да се има предвид, че аз не съм от страхливите!

Тук преживяването също беше уникално, не че ме бе по-малко страх :)

Разходка и още забавления в парка на Пратера

Замъкът Белведере

да не забравяме и петия член на нашето семейство - Пипи :)

отново Белведере

Разбира се трбява да се яде и пие бира, страхотна кръчма, препоръчвам я!

Замъкът Хофбург, в който сега се помещава музеят на императрица Елизабет (Сиси)

Моцарт

Катедралата св. Стефан

замъкът Шонбрун

Разбира се не бихме могли да пропуснем и прословутата зоологическа градина, която разгледахме подробно. Снимахме всички налични животинки, а на пандите Деси направи поне 1257 снимки, но за съжаление си счупи телефона, затова нямате удоволствието да ги видите. :)

Допълнихме животинския вид с още две прекрасни маймунки :)

и отново там

... и

За малко да забравя, задължително трябва да опитате торта Сахер, една от емблемите на Виена. Невероятна е, дори аз, която не обичам сладко едва се сдържах да не оближа чинийката.

Гр. Бърно, който не е далеч, на около 140 км от Виена също ни очарова, а за зелената бира да не говорим J В Чехия на Велик ден се предлага прясна зелена бира, традиция, която е само там и само за Велик ден, защото Велики четвъртък за чехите е Зелени четвъртък.

Не ме питайте коя сграда каква е, дори не си направих труда да ги запомня, просто се разхождахме и се наслаждавахме на прекрасното градче и неповторимата великденска атмосфера.

Учудващо само пред тази къщичка имаше опашка :)

Важното е че намерихме площадчето и на него за първи път си купихме от прословутата зелена бира.

Кръчмата към фабриката на Старобърно, мисля че думите са излишни.

Как пък нито един от четиримата не е злояд :)

Доволно похапнали и пийнали!

И последната дестинация от нашето вълнуващо пътуване е Будапеща, едната от перлите на р. Дунав, както я наричат. Отседнахме в много приятен апартамен в Пеща на "два етажа", за радост на децата. Красив град, много подходящ за пешегодни разходки. Единственото което не беше оправдано като цена, количество и качество беше храната по заведенията. Да си призная една от основните забележителности, която никога не пропускаме при пътуванията си е местната кухня. Затова винаги поне едно от храненията ни през деня е в заведение, като си поръчваме трационни храни. В Будапеща порциите бяха малки, цените високи и не бих казала, че се впечатлих от менюто. Но за сметка на това имахме прекрасен закрит пазар с прилежащ супер маркет, наблизо до хотела от който се снабдявахме с бира, мезета, плодове и зеленчуци.

някъде из улиците на Пеща

Операта

Забавление по детски на чешмичката, запушваха с ръчичка струята и след това я пускаха да хвърчи на високо. Интересното беше, че освен мен никой от преминаващите не им направи забележка, напротив спираха се и им се радваха.

Сладкарница, в която бързо и прецизно ти слагат сладоледа във формата на 2-3-4- цветна роза с листа. Намира се съвсем близо до Катедралата св. Стефан.