Родопите - с. Борово - Кръстова гора и Караджов камък

Започна да се превръща в традиция вече след почти двуседмично мързелуване да обикаляме из гори и планини. Съвсем случайно, без препоръки, резервирахме нощувки (28-30.07.2017 г.) във Вила „Принцеса“, с. Борово (http://borovo-princess.com/). Прекрасно място, а случихме и на време, с на още по прекрасни стопани, Иван Господинов и съпругата му, изключително мили и гостоприемни. Иван е и планински водач, не само че ни разказа безброй истории, предложи ни много маршрути за разходка, но и ни разведе на повечето от тях. Вилата е последната къща на селото, от където се открива неповторима гледна. Около селото има много еко пътеки, повечето от които водят до различни параклиси, защото хората там са вярващи християни.

През Средновековието жителите на с. Борово са предимно турци, които след изселването си продават част от имотите на християнското население от с. Момчиловци. До средата на ХVII век, макар и под османска власт, християнството тук изживява подем – строят се църкви и параклиси, развива се просветна дейност, поддържат се традициите. След освобождението с. Борово процъфтява като родопско средище на вярата, и е единственото село в този район, което е населено само с християни, докато в околните преобладава мюсюлманско население. Иван ни разказа, че първия еничар взет от района е от селото и след като се връща с войската първо разрушава манастира на Кръстова гора, на чието място през 50-те г. на миналия век е построена малката църквичка.

Мястото освен с безбройните си християнски паметници е и много красиво поради живописната природата и неповторимите гледки, а и голямото разнообразие от диви животни. Пътувайки към селото срещнахме кошута с малкото й, които спокойно се разхождаха по шосето. През първия ден от престоя ни направихме чудесна разходка по околните хълмове, разгледахме почти всички параклиси в околността, покатерихме се до кръста над селото. Поставен е там преди 2-3 г. от жители на селото и вечер се забелязва от далеч, защото е осветен.

За следващия ден плана ни беше да посетим Кръстова гора и Караджов камък. Кръстова гора е известно и посещавано място, ако трябва да съм честна доста комерсиализирано вече, но въпреки това си струва да се види, дори само заради гледките и природата които се откриват от върха.

Караджов камък е част от комплекса тракийски светилища, извисяващи се на трите върха – Караджов камък, Кръстова гора и Белинташ. Чрез тях древните траки пресъздали 3 свята – света на мъртвите, света на боговете и света на живите. Той е преди всичко впечатляващ скален феномен, обграден от прекрасна природа. До него се стига най-лесно през Кръстова гора. Хваща се пътя за Аязмото – окото и се продължава по черен път. Преходът не е труден, приятен е, през по голяма си част е през гората, а на места се откриват и страхотни панорамни гледки, за около час и половина се стига.

Достъпът до горната част на скалата е подсигурен от метален парапет и дървена стълба, минава се точно под камъка. Изкачването е доста стръмно и трябва да се внимава. Гледката от върха на платото е невероятна – откриват се полегатите била на близките и далечни родопски местности – Белинташ, Кръстова гора, вижда се и местността на хижа „Марциганица“. Слизането е по същия път с парапета, защото останалите стени на платото са отвесни.

 Настъпващата нощ

Градината и селото в краката ни

 Единствените и неповторими, прекрансите ми момичета

 Вила "Принцеса"

 Светещия кръст

 Караджов камък

От гр. Лъки, който е само 5-6 км. от с. Борово тръгват много еко пътеки, така че Вила „Принцеса“ е една доста добра отправна точка. J

Ех, за малко да забравя, не пропускайте да похапнете вкусните гозби на готвачките от механа „Канарата“, намира се на края селото в посока Кръстова гора, последната къща от ляво.