На път с нас: Милано – Комо – Верона – ез. Гарда и Сирмионе

Отново предстоят почивни дни (19-24 май) и ние се отправяме на обиколка на част от северна Италия.

Планирахме дните за престой в различните градове с цел да успеем да посетим и двете красиви езера. Приятели ни разказаха след миналогодишната си екскурзия, че ез. Комо не е толкова впечатляващо, но ез. Гарда си заслужавало да се види.

Според мен и двете езера е добре да се видят, защото са много различни.

Кацнахме на летището в гр. Бергамо и веднага хванахме автобус за Милано. Билета за автобуса е 5 евро, спирката е на самото летище и почти не се чака. Автобусите спират на централната гара в Милано.

Първия ден, тъй като в 10 часа бяхме в Милано го използвахме, за да се разходим и разгледаме града. Градския транспорт е много удобен, карта за 24 часа струва 4.50 евро. Децата до определена възраст се возят безплатно, но не разбрах точно до каква, защото като купувах картите за малката ми дъщеря, която е на 9 г. но със завидните размери на 11 годишна поне, жената от гишето каза, че за нея няма нужда да купувам.

Разходихме се по площада „Дуомо“, разгледахме Катедралата Duomo, Кралския дворец, Галерията Виторио Емануеле II, като разбира се не пропуснахме за късмет да се завъртим на пета и върху гениталиите на бика, който се намира в центъра на сградата под високия купол. Видяхме и операта Ла Скала, която както знаем от вън не е нищо впечатляващо като сграда, чарът й е отвътре, но ние не успяхме да влезем.

Катедралата

площада

и отново Катедралата

портите на Катедралата

Катедралата от страни

входа на Галерията Виторио Емануеле II

Катедралата вътре

бикът

Ла Скала

И със сладоледи в ръка продължихме към Замъка „Сфорца“, в двора на който имаше изложение на местни производители на хранителни и сувенирни стоки. Замъкът е наистина внушителен със своите размери, построен през 1368 г., многократно разрушаван и възстановяван отново. След него е парка „Семпионе“, който се простира до Арката на Мира.

площада пред замъка "Сфорца"

входа към замъка

сиренца от изложението на производителите

и отново

парка "Семпионе"

Не пропуснахме да направим и обиколка по магазините, все пак сме в модната столица на Европа.

На другата сутрин се отправихме към езерото Комо, което се намира в северна Италия, съвсем близо до границата с Швейцария. Достъпът е лесен и до двата „ръкава“ на езерото. Ние решихме да посетим гр. Комо този път. Пътувахме с влак от Милано, който не хванахме от Централната гара, а от една от спирките на линията която тръгва от Гарибалди. Пиша го това, защото бързия влак е два пъти по-скъп от регионалния, а разликата във времето е около 10-15 мин. Ние не бързахме за никъде, все пак сме на екскурзия, а и тази гара ни беше много удобна като локация до апартамента, в който бяхме отседнали. Билетите са на много достъпни цени, за децата има намаление. И така качихме се на влакчето и след 45-50 мин. бяхме в гр. Комо.

гр. Комо

пристнището

пристанището

Ез. Комо го обиколихме с корабче от където се открива невероятна гледка към прекрасните брегове. Внушителните и изключително добре поддържани градини ме впечатлиха. На където и да погледне човек вижда бреговете с този разкош, срещат се и не малко тропически растения благодарение на благоприятния климат. Цената на корабчето е 9 евро, спира на всяко обособено населено местенце и може да се слиза и да се разглежда, след това със същия билет се качвате на следващата лодка. За съжаление вила "Карлота" беше в ремонт и не успяхме да я разгледаме.

бреговете на ез. Комо

това ако не бъркам е вилата на Джордж Клуни. Докато се возехме и един китайски турист обясняваше на съпругата си, че е тя и ние подслушахме леко :)

бреговете на ез. Комо

Разбира се не трябва да се пропуска и разходката с фуникульора до хълма Брунате, гледките от там са разкошни. Едва ли има някой който да не знае, че там в една хотелска стая Пенчо Славейков е прекарал последните дни от живота си и ние не пропуснахме да минем от там.

входа на фуникульора

паметника на Пенчо Славейков

това е паметната плоша, която съюза на писателите е поставил на хотела, където поета е прекарал последните дни от живота си

Както обикновено и верни на себе си, нашата група се помотка безцелно из уличките на хълма и града. Намерихме си ресторантче за обяд, разгледахме и магазините, разбира се, част от групата не пропуснаха да похапнат сладолед поне за 3 път през деня. И така доволни се качихме на влака за Милано.

На следващия ден се отправихме към Верона, отново пътувахме с регионалния влак. Пътуването трае около два часа, но влака беше препълнен, едва успахме да си намерим места за сядане. Билетите не са с определени места, затова е добре да се предвиди време, а не в последния момент да се хваща влака.

За феновете на Хари Потър!

Не знам от къде да започна. Верона ще остане завинаги в сърцето ми като едно от най-прекрасните не само италиански, а и европейски градчета които съм посещавала. Обожавам точно този тип населени места – малки, с разнообразна архитектура, с тесните улички и неповторим дух. Града има стара и нова част, много мостове над р. Адидже, които са предимно нови. Най-старият мост в града, който също е разрушаван няколко пъти, но възстановяван със същите каменни блокове, които хората са вадели от реката се намира точно до замъка Сан Пиетро. Не пропуснахме и старата крепост Кастелвекио, която е била резиденция на фамилията Скалигери във Верона, построена е през 1354 – 1356 г., а от 1923 г. е музей.

Площада Ербе, който се намира в центъра на стария град е една от известните забележителности. Заобиколен е от красиви и разнородни сгради, там се намира и кулата Ламберти, а в средата е готическият фонтан на Веронската Мадона. Малко по-надолу в една от уличките се намира и всеизвестната тераска на Жулиета. На няколко минути пешеходно разстояние е площада "Бра"с Арена ди Верона, която е доста добре запазена и в нея редовно се провеждат различни концерти, опери, театри и други събития.

Църквите също са интересни, мисля бяха 5 на брой. С един билет се разглеждат всички.

Площада Ербе

и пак

най-стария мост над реката

едната от 5-те църкви, но дали беше "Дуомо" или "Св. Зенон" идея нямам коя е точно :)

църквата "Света Анастасия"

и отново

Арената

площада пред нея

и пак площада

това мисля, че беше театъра на площада на Арената

бюста на Шекспир, пред който моите Жулиетки се сбиха, увековечени са за поколенията, но обещах да не ги излагам в публичното пространство :)

Порта Нова - част от крепостните стени

отново площада Ербе

и пак

фонтана на Веронската Мадона

тераската на Жулиета

трите жулиети :)

Нощна Верона е разкошна.

На следващия ден от автогарата във Верона хванахме автобуса за Сирмионе на ез. Гарда, който се движи по линията LN026. Автобусите са на всеки 40 мин. или на един час през деня чак до 20.00 часа.

Езерото Гарда е най-голямото езеро в Италия. Сирмионе е градче, разположено на върха на полуостров, който е тесен и простиращ се навътре в езерото. Градчето е разкошно с малките си улички, растителност, езерото плискащо се в бреговете и останките от римски замък и доста внушителна вила, която се е издигала на скалата.

И така нашето пътешествие е към своя край. На следващия ден се отправихме към гр. Бергамо. От Верона до Бергамо няма директен транспорт, мисля само веднъж на ден бързия влак, но в изключително неудобен час, така че отново избрахме регионалната железница с прикачване в Тревилио.

Пристигнахме съвсем на време в Бергамо, но за съжаление се получи някакво объркване с апартамента, в който трябваше да се настаним, абе с две думи изгубени в превода беше положението. Но въпреки, че стартирахме лошо, това не ни попречи да се насладим спретнатото Бергамо.

Градът е разделен на две – горен град, който се намира на хълм и е заобиколен от висока крепостна стена. Запазени са доста архитектурни паметници от средновековието, а тесните улички са запазили атмосферата на отминалите времена. Една от основните забележителности е катедралата Санта Мария Маджоре, а на площада Вечия има прекрасни кафенета, ресторантчета и пицарии. До стария град може да се стигне с фуникульор, но ние предпочетохме да се разходим пеша по пътя около крепостните стени.