На път с нас: Париж

Още една сбъдната мечта, този път не е моя, а на прекрасната ми Деси. Още преди 2-3 г. детето каза, че много иска да отиде в Париж, да види Айфеловата кула, направи безброй списъци със забележителности, които да посетим, с две думи голям мерак. Обещах й че ако има шестици на матурите в 4-ти клас ще ги заведем, все пак всеки трябва да си заслужи подаръците. Детето се справи перфектно, изкара си шестиците, мина и 5-ти клас, завърши го с пълно отличие и грамота, а несериозната й майка все не намираше време да организира пътешествието. Разбира се не само времето беше причината за забавянето, а и разни други събития, но и за тях ще ви разкажа скоро.

Още през юли реших, че е време да изпълня и аз своята част от „сделката“ и да започна организацията на поредната екскурзия. Париж е доста скъпа дестинация, особено за 4 човека, но намерих билети на прилични цени за септември месец, след това трябваше да изберем и апартамент, където да отседнем, но и това не е лесна задача, предвид че не всеки район е подходящ за деца, отделно и сумата за 5 дневен престой не е никак малка. Накрая се спряхме на един апартамент, който се оказа страхотен избор. На по-малко от 2 км. от Айфеловата кула, в чист, хубав и спокоен квартал, а самия апартамент беше разкошен – Edgar Suites.

Оказа се и доста близо на около 10-на мин. пеша от едната спирка на влака за Версай. Като цяло се наложи да използваме метрото 2-3 пъти, придвижвахме се основно пеша. Разбира се това е при условие, че всички много обичаме да ходим и изминаването на 15-20 км. на ден не са проблем за никой от нас.

Иска ми се да напиша малко полезна информация за самото пътуване до Бове и придвижването до Париж, защото навсякъде има изобилие от информация за забележителностите, но не и за пътуването с ниско тарифните авиолинии и придвижването до Париж и обратно.

Точно срещу изхода на пристигащите на летището в Бове е обособено нещо като автогара, от която тръгват автобусите до спирка Porte Maillot в Париж, това е единственото място на което спират. Билетите са купуват на място, струват по 16 евро, като намаление има само за деца до 4 г., въпреки че по рекламите на самите автобуси пише че има намаление за деца до 11 г, не е вярно.

Пътуването е около един час и тридесет минути и автобуса спира само на тази спирка/автогара, от там се хваща и обратно за Бове.

Има и друг вариант, който е доста по евтин. От Gare Du Nord има влак на почти всеки час до гарата в Бове, пътуването е около един час и малко, а пред нея има спирка от където с автобус № 6 за по-малко от 15 мин. се стига до летището. Като цената за билет на влака е около 6-8 евро, има намаление за деца, а на автобуса е едно евро. Това е и прекрасен повод да се разгледа градчето. Ние го направихме, много ми хареса, чист, спокоен, подреден град.

Друга полезна информация за която се сещам, е че на път за Версай, от лявата страна на алеята с дърветата има информационен център от който могат да се купят билети за двореца и градините, за да не се налага да се чака поне на опашката за билети в двореца. Ние бяхме в сряда, градините бяха безплатни, но не разбрах дали всяка сряда или просто имахме късмет този ден, както и за липсата на опашка при влизането.

За Лувъра бих посъветвала да се изтегли приложението за мобилни устройства Louvre Visitor, много е подходящо, защото в него можете предварително да си набележите какво да разгледате. Ние прекарахме 5 часа в музея, като за това време е невъзможно да се обиколи целия, но пък не е и необходимо, бяхме подготвени какво точно искаме да видим и с това приложение и една карта на музея си направихме чудна обиколка.

Да споделя и за храната, защото ние обичаме да си угаждаме в това отношение и да пробваме местната кухня. Хранихме се в ресторантчета в квартала срещу катедралата Notre Dame (мисля, че се нарича „Латинския квартал“, но не съм много сигурна“), квартала около Айфеловата кула, където бяхме отседнали, в Монмартр и т.н., та като цяло цените са сходни и достъпни. Не бих казала, че има голяма разлика в районите и че в едни е изключително евтино за сметка на други.

Ето тук в далечината видяха кулата за първи път. Много нейни сминки ще видите, от всевъзможни ъгли и места :)

"Любов ли бе да я опишеш", един от редките моменти, когато не се карат и бият :)

Паркинг за тротинетки

И отново кулата с невероятните гледки от най-високиата й точка.

Томас Едисън и Густав Айфел в апартамента на последния етаж. Много известни и богати личности са Молели Айфел да им позволи да прекарат поне една нощ в този апартамент като са предлагали солидно заплащане. Представям си какво е било за времето си, а и сега, разбира се да "живееш в облаците" на 234 м височина. На никой не е била оказана тази чест.

Препоръчвам и разходка с корабче. След като разгледахме кулата непосредствено до нея има спирка на линията Batobus. Това са корабчета които обикалят по реката и спират на всички забележителности. Хубавото е че билета важи за 24 часа и може да се слиза и качва отново.

Notre Dame от реката, централно и изглед от вътре.

По път за Базиликата Sacré Cœur

Базиликата

Монмартр е един от най-известните квартали в Париж. В него се намира и базиликата, която е най-високата естествена точка на града. Пазара на художниците с множество ресторантчета и кафенета. Кварталът е прочут с красивата си архитектура, но най-вече с това, че през 19-ти и 20 век мнозина известни художници са творили там.

Разбира се в квартала се намира и небезисвестото кабаре Мулен руж с вятърната мелница.

По път за двореца Версай

Разкошните градини на двореца

Внимавай да не паднеш! :) Лелята в зелено им развали композицията малко, но нищо.

Случайно прочетох за увеселителен парк, който се намира в Булонския лес. Разбира се несравним е с размерите на Дисни ленд, но децата без друго не пожелаха да ходим до там, затова ги заведохме в този парк. Хубавото е че не е много популярен сред туристи и нямаше такива. Посетителите бяха предимно местни, нямаше навалица, входа е 5 евро на човек, като за всяка атракция се запалаща по 2 евро, абе с две думи заслужава си.