Тази година решихме да посетим прехваления о. Лефкада и след доста усърдно търсене още ноември месец запазихме студиая за нашата лятна почивка в Микрос Галос. Малко заливче от южната страна на острова. Всички сме виждали безброй невероятни снимки на острова, с едни от най-красивите плажове, тюркоазено синя вода и красиви бели пясъци, които го правят една от най-популярните дестинации в света. Но, истината е малко по-различна, поне за мен. Пясъци аз не видях, само плажове с по-малки и по-големи камъни и за хора като нас, които обичат да си прекарват деня на плажа, не беше много подходящо.
По интересното, което отличава Лефкада от всички останали Йонийски острови е, че на практика той е бил част от континента. По време на управлението на Коринт бива прокопан канал, с който той се отделя от континента и става истински остров. Днес отново е свързан с континенталната част чрез изкуствено насипан път, което е предимство, че не се налага и чакането на ферибот. Има подвижен метален мост, който на всеки час се вдига за около 10-на минути, за да преминават плавателни съдове, за да не обикалят целия остров.
На острова се намират и едни от най-известните плажове, чийто снимки са по кориците на известни туристически списания като Порто Кацики, Егремни, който след земетресението през 2015 г. на острова, е достъпен само по вода, плажа Гиалос, Агиофили и предполагам други, които не видяхме. Да, хубави са тези плажове, но са каменисти, изключително препълнени и достъпът до тях не е приятен.
Плаж Агиофили
И прословутия плаж Порто кацики
Има голямо предлагане на еднодневни екскурзии с туристически кораби, основно тръгват от пристанището на Нидри и Васили. Ние също се разходихме, но не с големите, които превозват по 300 човека и обикалят по 10 часа. Намерихме си много симпатично корабче за 30-на човека с изключително приятен маршрут от 10.00 до 17.00 часа. Първата спирка на нашето корабче беше в красивата пещера на Папаниколис, с възможност за скокове и плуване, след това се отправихме към о. Меганиси и разходка до Спартохори. Продължихме до едно много хубаво плажче, достъпно само по вода, където отново поплувахме. Преди да се прибере към Нидри корабът направи и пълна обиколка на о. Скорпиос, със спирка на обществения плаж на острова, който е единственото достъпно място днес. Гръцкият милиардер Аристотел Онасис купува острова през 1963 г. След като е наследен от единствената му жива наследница, внучката му Атина. Тя решава да го продаде. В момента той е собственост на друг милиардер, руснакът Риболовлев. На път за пристанището минахме и покрай о. Спарти, който също е частен, но далеч не толкова екзотичен колкото Скорпиос.
И те двете, най-прекрасните, моите момичета
Разбира се си намерихме местна фабрика за зехтин и маслини, които са чудесни и се запасихме за следващата година.
Хубава почивка беше, но все още о. Корфу си остава фаворит за мен.
След това се отправихме за Банско да се разходим и из планината. Има прекрасни маршрути в Пирин планина. Разходихме се до Бандеришка поляна, х. Бандерица, Байкушевата мура и до х. Вихрен, от където има безброй пътеки. Ние стигнахме само до езерото Окото, тъй като не бяхме подготвени да изкачваме връх Вихрен, но нека оставим нещо и за следващата екскурзия.
И както се казва, за да си починем от почивката след 2 седмици решихме, че искаме отново малко на море. Така се отправихме за гр. Александруполис за още няколко дни. Прекрасен плаж, ситен пясък, огромна плажна ивица и водата не е толкова солена, може би заради това, че реките Марица, Тунджа и Арда, които при гр. Одрин се събират, се вливат в Егейско море до самия град.
Чудесно градче, много оживено, с прекрасна крайбрежна улица и чудни ресторантчета, което и да изберете няма да сгрешите.
Така си ходи тя, с дебелите книги, не спира да чете и използва всяка възможна минута.
Разходихме се и до Макри, малко селце, нищо особено, но каква таверна има на пристанището…, не е за подминаване. ☺
Стига толкова морски приключения, сега е време да планираме следващата си екскурзия, до нови срещи! ☺
Няма коментари:
Публикуване на коментар