Екопътека „Слепча“ село Елшица, общ. Панагюрище

Съвсем случайно ми попадна новина за откриване на екопътека в с. Елшица през май месец, която е направена  изцяло по идеен проект и работа на хора от селото.

Екопътека “Слепча” се намира в полите на Средна гора. Началото на пътеката е от с. Елшица. Пишеше в новината, че в центъра на селото има указателни табели за началото на пътеката, но ние не намерихме такива, затова попитахме хора от селото. Но ако не срещнете никой, или не видите табелите като нас, просто се кара от центъра на селото само направо до края му. Там ще видите дървената арка с името на екопътеката.

По трасето има 6 изворни чешми, направени са маси и пейки за отдих. Пътеката е кръгова, от арката има възможност да се тръгне или по десния или по левия път. Ние избрахме десния, но според мен е по-добре да се тръгне по левия, тъй като ако хванете десния след може би километър пътеката завива стръмно на дясно. Там се объркахме и тръгнахме през гората, което не е проблем, защото пак се излиза на пътеката, но така пропуснахме мисля 2 от чешмите.

Като цяло пътеката не е трудна, има по-стръмни участъци, но в никакъв случай нещо непосилно. Преминава се през планинска местност, където можете да се насладите на прекрасни гледки, зелени морави и мирис на смола от бор, ела и смърч.

Ако се тръгне по десния път след около 6 км. се достига до хижа „Слепча“, след още 4 км. се връщате обратно до арката. Целия преход е около 10 км. ние го изминахме за около 3 часа и 15-20 мин., с кратка почивка за обяд.

Пътеката няма маркировка, в един участък се появява бяло-черна такава, но за кратко.

с. Локорско – „Момина скала“

Село Локорско е съвсем близо до София, на около 15 км., в подножието на Стара планина. Много приятно, голямо, чисто и подредено село с изключителни гледки и хубави маршрути. Оставихме колата на централния площад срещу кметството, където е позволено паркирането и решихме, че целта ни днес ще е червените скални образования и „Момина скала“. До там се стига само по главния път, който води до края на селото. До скалите се движите само по асфалтов път. Има табела която указва, че е пешеходна зона, но няколко коли ни задминаха докато се катерехме нагоре. Разстоянието не е повече от 2,5-3 км. от центъра на селото. Скалата се намира в ниското от дясната страна на пътя. След като се подмине една борова горичка, може би на около 400-500 м., и на около 200-300 м. преди другата. Ориентир е червения скален масив от двете страни на пътя. По долу в снимките се вижда, подредила съм ги като указателни табели. J

За да си удължим разходката ние продължихме и след края на асфалтовия път, който продължава в черен, всъщност червен. Така извървяхме още около 2-3 км. нагоре.

Гледките които се откриват са невероятни.

На връщане се отбихме и в църквата „Св. Николай“, която е обявена за паметник на културата. Намира се в края на селото и се минава покрай нея по пътя за „Момина скала“

Връх Бобошевски Руен, Руенски манастир, пещерата на Иван Рилски, Кръста и живата вода

Събота е, в София е мрачно, много ни се иска да се разходим, попадна ми чудесен пътепис от блога „Друми в думи“ за Руенския манастир и околностите.

Маршрута е идеален за един ден, дори и за половин. Тръгнахме от София към 11.00 часа и може би към 12.30 спряхме колата на малък паркинг до параклисчето Светая светих, с цел да си удължим разходката, иначе може да се спре точно пред манастира, също има обособен паркинг.

Манастира е съвсем новопостроен, въпреки че датира от 9 век, но е разрушаван няколко пъти. Много поддържано и красиво място. От горичката над манастира тръгват трите пътеки, има много хубави дървени табелки. Първо се разходихме до пещерата на Иван Рилски, от нея се тръгва по пътеката за кръста и може би по средата е табелата за пътеката до върха. Пътеката е много интересна, вие се през гората и защото не е съвсем очевидна хората са навързали парцали по клоните на храстите и дърветата. Малко е стръмна пътечката, все пак води до връх Руен, но в никакъв случай не е труден прехода.

Върнахме се по обратния път до табелата и отидохме до кръста, от където също се откриват прекрасни гледки. От там има пътечка, която отново води до манастира. И последното местенце е чешмата, която са нарекли живата вода.

Може би около 8-9 км. е целия преход.

Крепост Боровец

Решихме да отбележим 3-ти март по нашия си начин, с една хубава разходка сред природата. Прочетохме, че наскоро са възобновили разкопките на крепостта Боровец край Правец, а аз обожавам камъни, нали съм един нереализиран археолог и ето ти маршрут.

Спряхме колите на асфалтовия път в дясно веднага след табелата за начало на с. Разлив, тъй като искахме по-дълга разходка. Така маршрута става общо около 12 км. отиване и връщане. За тези на които не им се ходи толкова много има отбивка и място където да се остави колата, на около 4 км. след началото на разклона с указателните дървени табели за крепостта и останалите забележителности.  От отбивката, където започва черния път до хълма са не повече от 40 мин. ходене. 

Маршрута е изключително приятен, има денивелация, но в никакъв случай не е трудно. Единствения стръмен участък е не повече от 500 м. горската пътечка, която започва в подножието на хълма и се изкачва до крепостта. 

Гледките от горе са уникални, вижда се цялата долина, Стара планина на длъж и шир и връх Ботев дори.