Здравейте приятели,

Вие се намирате в местенцето, където ние семейство Захариеви – Стефи, Добри, Деси и Ели, решихме да разказваме за нашите пътешествия. Блогът ни е нов, едва прохожда, защото сега се роди идеята за неговото създаване провокирана от Деси, нашата по-голяма дъщеря, която беше на 6 г. и 9 м., когато създадохме блога и беше изключително впечатлена от последното ни пътешествие и местата които видяхме.

Иначе историята ни е дълга, цели 16 г., а пътешествията са нашето хоби. Имахме една малка двуврата количка, с която обиколихме цяла България. След това се родиха прекрасните ни момичета, подобрихме автопарка и продължихме заедно своите пътешествия. И двете бяха по на 40 дни, когато се включиха в приключенията на четири колела.

За съжаление, нямаме време и възможност да опишем всички прекрасни кътчета на които сме били през годините, за това ще започнем с последното ни пътешествие из прекрасната ни Родина, което както казах провокира създаването на този блог и първия ни пътепис.

сем. Захариеви



четвъртък, 7 януари 2021 г.

гр. Етрополе и околности

Гр. Етрополе, Етрополския манастир и водопад Варовитец. Можете да се отбиете и до Правешкия манастир, защото се минава покрай него, ние сме ходили и до двата манастира, но бяхме пропуснали водопада зад етрополския. Целта ни беше да отидем и до водопад Врана вода, за който се тръгва от село Ямна, но уви точно като стигнахме до пътеката заваля дъждосняг, а ние не бяхме подготвени за дъжд и кал. Оставихме го за следващия път J

Акостирахме в с. Рибарица и по еко пътека „Ехо от камбанен звън“ се разходихме до манастира. Пътеката е много приятна, не е равна, но е поносимо стръмна, добре направена, а има и информационни табели, които указват и разказват за забележителностите в гр. Етрополе. Водопада е непосредствено зад манастира, стига се за 2 мин. 

Посетихме и Историческия музей в града, похапнахме разбира се, много вкусно, по препоръка на моя гуру пътеводител на кръчмите, в комплекс „Подковата“, малко хладно беше, защото не изневеряваме на принципите си и сядаме навън, но по-добре, че да не се заседяваме много J

Тъй като не успяхме да изпълним програма максимум, и не ни се прибираше още в София, по пътя преди Правец видях една табела за Чикотински манастир, който се намира след с. Калугерово, на около 5 км. Идеалното място е, казвам ви, тихо, спокойно, имаше 5 къщи около манастира, няма обхват на мобилни оператори. Казах на децата, че ще си купим къща там, не мога да ви опиша ужаса който видях в очите им, явно ми повярваха. Иначе манастира е доста голям и добре поддържан. 























Няма коментари:

Публикуване на коментар