Словения: Любляна – пещерата Постойна – замъка Предяма – гр. Шкофя Лока – гр. Целе – езерото Блед

 Кукленска държава, както я нарече една приятелка като й споделих, че планирам екскурзия до там през кратката ученическа ваканция (29.10-01.11). Словения беше една от 5-те европейски държави, които не съм посещавала, но ще остане на първо място по чистота и подреденост, потънала в зеленина, с две думи, това е раят за мен.

Пътят до там не е малко (над 900 км.), но е лесен и бърз, защото се пътува само по магистрали. На отиване се забавихме малко при преминаването на трите граници, отне ни около час общо, но на връщане минахме доста по-бързо. За 3 дни изпълнихме план максимум, само до гр. Севница не отидохме, защото бях планирала посещението на замъка там за понеделник, но се оказа, че тогава е почивния му ден. С още един ден допълнително, за да се отиде и до гр. Марибор, според мен би била перфектната екскурзия до Словения.

Любляна е очарователна, не голяма, но перфектна за разходка. Това което обичаме най-много, да се шляем по улици и да се потапяме в местната атмосфера.

През центъра на града минава р. Любляница, което обяснява и множеството мостове, с които града е известен  - Тройният мост, Мостът на драконите, Мостът на обущарите, Мостът на месарите. Площадът Прешерън е централния площад на града, кръстен е на най-известния им поет – Франсе Прешерън, чиято статуя се издига на него. Площадът е заобиколен от красивата розова сграда на Францисканската църква, кметството и Тройния мост.

Символът на града е дракона, има го под формата на всякакви сувенири. Станал е символ, защото според древна легенда градът е основан от Язон и аргонавтите, като точно там е убил дракон.

Операта

Площадът Прешерън

Тройният мост

Едно от най-забележителните места е Люблянският замък. До него може да се стигне пеш, като целта има направени много приятни алеи по хълма. Входът е платен, има семеен билет за 24 евро. Замъкът е изключително добре запазен въпреки, че е построен по времето на келтите и по-късно използван и от римляните. От кулата се открива невероятна гледка към целия град, околните планини, та чак до Алпите.

На следващия ден посетихме пещерата Постойна (44 км от Любляна), Кралицата на пещерите както я наричат, предлага най-дългия туристически пещерен маршрут в света – 5,23 км. Не знам дали с думи, а още по-малко с моите телефонни снимки може да се опише колко е величествена и забележителна тази пещера. Задължително трябва да се види. Работното време на пещерата е от 10.00 до 16.00 часа, хубаво е да сте там по-рано, защото особено в почивни дни туристопотока е огромен. Ние бяхме в 10.00 там, влязохме с група в 11.30 часа. Билета е доста скъп, 54 евро за възрастен и 28 евро за дете, за всички обекти в комплекса – пещерата, музея, замъка Предяма и виварума или терариума, както го нарекох аз. Направена е умалена версия  на пещерата, където в аквариуми могат да се видят всички живи обитатели на пещерата и най-вече т. нар. човекориби (протей). Докато чакахме да влезем, разгледахме музея и съответно чухме за историята на пещерата. За първи път е описана през 17 век, а нови разкрития се павят през 1818 г. от  местен жител Лука Чеч, докато подготвя известната тогава част от пещерата за посещение от първия австрийски император Ференц I. През 1819 г. Постойна е отворена за посещения и Чеч става първият официален гид из пещерната система. През 1872 г. са положени релси за туристическо влакче, което отначало било бутано от самите гидове, а в началото на 20 век вече се задвижвало от парен локомотив. Още по-популярна пещерата става след 1884 г., когато е електрифицирана, изпреварвайки дори Любляна, столицата на австро-унгарското херцогство Карниола. След 1945 г. парният локомотив е заменен с електрически. В грандиозните зали на пещерата са се организирали балове, концерти и други светски събития през тези два века. (извинявам се за лошото качество на снимките, но толкова си мога)

На 9 км. от пещерата се намира замъка Предяма. Замъкът представлява пететажна каменна сграда, им четири кули и много прозорци. Построен е точно пред скалата, като е прокопана и самата тя. Гледките от замъка са невероятни.  

На връщане към Любляна се разходихме и вечеряхме в градчето Шкофя Лока, който е един от най-добре запазените средновековни градове.

На следващия ден се отправихме към третия по големина град в Словения, Целе и неговия замък (50 км. от Любляна). От историята на графство Целе най-запомнящ е фактът, че е единствената напълно независима етнически словенска държава в периода на Средновековието. Една от най-големите забележителности на града е замъкът Целе, който е датиран от 1322 г. Разбира се, разходихме се и из уличките на стария град и като всичко останало в Словения и този град е изключителен.

След гр. Целе се отправихме към езерото Блед и замъкът извисяващ се над него. Във водите на езерото е и единственият словенски остров. На него е издигната църквата "Успение на Света Богородица". До замъка водят няколко пътечки и стълби от обиколната алея на езерото.

След това отново се разходихме из Любляна и на следващата сутрин потеглихме към дома. Разбира се не пропуснахме да се отбием за час и в любимия Белград.

гр. Текирдаг, Турция – Енез – Ерикли – Шаркьой – Мармара

Отпуската продължава, след почивката на гръцкото крайбрежие решихме, че искаме да се разходим до северозападна Турция, гр. Текирдаг и околностите. Градът е основан през Античността. Хилядолетната му история може да се види в археологическия музей - керамика, мозайки, статуи и др. Запазена е къщата музей на унгареца Ференц Ракоци, живял там от 1720 г. до 1735 г. За съжаление по време на нашия престой музеят беше затворен за лятна почивка и не успяхме да го разгледаме отвътре.

Градът е много чист, уреден и подходящ за разходки по дългата крайбрежна улица, парка "Мир и свобода", който е украсен с дървени статуи, както и централната улица на града с магазини от двете страни. Разхождайки се по центъра разгледахме джамията Рюстем Паша построена през 1553 г. Храната като навсякъде в Турция е чудесна, вкусна и евтина. Посетихме разбира се и най-известния в града ресторант "Йозджанлар", храната беше превъзходна, но в никакъв случай не бих казала, че в останалите заведения, които посетихме не беше също толкова добра.

Разходихме се до Мармара Ерегли, разположен на тесен нос в Мраморно море. На това място се намират руините на едно от най-древните селища в Тракия, но за съжаление това което забелязах и в други исторически забележителности, турците не са много старателни и не държат на превръщането им в туристически атракции, а трябва. В Мармара в централната част на градчето в нещо като открит музей, могат да се видят експонати от римската и византийската епоха. Града в миналото е бил мястото за уикенд отмора на хората от Истанбул, за съжаление сега разхождайки се по улиците срещнахме не повече от 20 човека. Но пък е приятен за разходка, чист, подреден, с хубави къщи и вили. За съжаление плажа, както и останалите по крайбрежието на Мраморно море не са хубави. Плажната ивица е изключително малка, пясъка е по-скоро кал и водата на брега е кафява.

Разгледахме и гр. Шаркьой, който изключително много наподобява на нашите морски градчета, но по-голям и с прекрасен парк по крайморската алея. На път за там минахме по крайбрежния път, гледките са неповторими, а пътя на места минава по самия бряг.

Не пропуснахме и Ерикли, разположен е на Средиземно море, в който четох, че е третия по дължина пясъчен плаж в Турция след тези в Патара и Сиде. Факт, плажа е уникален, дълъг до където ти стига погледа в живописния залив Сарос, но предполагам тъй като е единствения в района, предвид липсата на такива на крайбрежието на Мраморно море, беше ужасно претъпкан. Като цяло курорта явно сега се развива, защото се ремонтираха всички улици и беше изключително прашно, но пък и там храната в ресторантчето на плажа което си избрахме беше ненадмината.

Посещенията на градовете не беше в този ред, но това всъщност няма значение. Първо посетихме Енез, който е наследник на античния град  Аинос, основан според легендата от троянския герой Еней. Но както и по нагоре споменах, Турците явно не държат на архиологическите си находки и за съжаление града не е добре изследван. Древният град е разположен на югоизточния бряг на река Марица, точно на мястото, където водите ѝ се вливат в Егейско море.

По време на Балканската война през 1912 г. града е окупиран от българската армия и според Лондонския мирен договор Османската империя отстъпва на България тези територии. Няколко месеца по-късно с договора от Букурещ 1913 г. тази граница е коригирана и градът е върнат на Турция. От акропола има страхотна гледка към делтата на р. Марица. Реставрирана частично е църквата Света София, която  през 1456 год. е превърната в джамия и в момента е действаща такава.

Четох, че има още какво да се види в Енес освен акропола, но за целта трябваше да обиколим цялото градче, тъй като освен 1-2 табели нямаше никакви други ориентири. Но все пак успяхме да открием мавзолеят (бивша византийска църква) на османския адмирал Хас Юнос бей и причудливото ислямско гробище до него. Както и Базиликата на кралската дъщеря, дали така се казва, май не е много ясно, но пък е интересна, защото е вкопана в хълм край вътрешното пристанище близо до морския бряг.

На връщане минахме през Одрин за баклава и маслини, и така приключи нашата разходка. Разбира се ако не сте разглеждали Одрин, задължително го направете, има какво да се види.