гр. Текирдаг, Турция – Енез – Ерикли – Шаркьой – Мармара

Отпуската продължава, след почивката на гръцкото крайбрежие решихме, че искаме да се разходим до северозападна Турция, гр. Текирдаг и околностите. Градът е основан през Античността. Хилядолетната му история може да се види в археологическия музей - керамика, мозайки, статуи и др. Запазена е къщата музей на унгареца Ференц Ракоци, живял там от 1720 г. до 1735 г. За съжаление по време на нашия престой музеят беше затворен за лятна почивка и не успяхме да го разгледаме отвътре.

Градът е много чист, уреден и подходящ за разходки по дългата крайбрежна улица, парка "Мир и свобода", който е украсен с дървени статуи, както и централната улица на града с магазини от двете страни. Разхождайки се по центъра разгледахме джамията Рюстем Паша построена през 1553 г. Храната като навсякъде в Турция е чудесна, вкусна и евтина. Посетихме разбира се и най-известния в града ресторант "Йозджанлар", храната беше превъзходна, но в никакъв случай не бих казала, че в останалите заведения, които посетихме не беше също толкова добра.

Разходихме се до Мармара Ерегли, разположен на тесен нос в Мраморно море. На това място се намират руините на едно от най-древните селища в Тракия, но за съжаление това което забелязах и в други исторически забележителности, турците не са много старателни и не държат на превръщането им в туристически атракции, а трябва. В Мармара в централната част на градчето в нещо като открит музей, могат да се видят експонати от римската и византийската епоха. Града в миналото е бил мястото за уикенд отмора на хората от Истанбул, за съжаление сега разхождайки се по улиците срещнахме не повече от 20 човека. Но пък е приятен за разходка, чист, подреден, с хубави къщи и вили. За съжаление плажа, както и останалите по крайбрежието на Мраморно море не са хубави. Плажната ивица е изключително малка, пясъка е по-скоро кал и водата на брега е кафява.

Разгледахме и гр. Шаркьой, който изключително много наподобява на нашите морски градчета, но по-голям и с прекрасен парк по крайморската алея. На път за там минахме по крайбрежния път, гледките са неповторими, а пътя на места минава по самия бряг.

Не пропуснахме и Ерикли, разположен е на Средиземно море, в който четох, че е третия по дължина пясъчен плаж в Турция след тези в Патара и Сиде. Факт, плажа е уникален, дълъг до където ти стига погледа в живописния залив Сарос, но предполагам тъй като е единствения в района, предвид липсата на такива на крайбрежието на Мраморно море, беше ужасно претъпкан. Като цяло курорта явно сега се развива, защото се ремонтираха всички улици и беше изключително прашно, но пък и там храната в ресторантчето на плажа което си избрахме беше ненадмината.

Посещенията на градовете не беше в този ред, но това всъщност няма значение. Първо посетихме Енез, който е наследник на античния град  Аинос, основан според легендата от троянския герой Еней. Но както и по нагоре споменах, Турците явно не държат на архиологическите си находки и за съжаление града не е добре изследван. Древният град е разположен на югоизточния бряг на река Марица, точно на мястото, където водите ѝ се вливат в Егейско море.

По време на Балканската война през 1912 г. града е окупиран от българската армия и според Лондонския мирен договор Османската империя отстъпва на България тези територии. Няколко месеца по-късно с договора от Букурещ 1913 г. тази граница е коригирана и градът е върнат на Турция. От акропола има страхотна гледка към делтата на р. Марица. Реставрирана частично е църквата Света София, която  през 1456 год. е превърната в джамия и в момента е действаща такава.

Четох, че има още какво да се види в Енес освен акропола, но за целта трябваше да обиколим цялото градче, тъй като освен 1-2 табели нямаше никакви други ориентири. Но все пак успяхме да открием мавзолеят (бивша византийска църква) на османския адмирал Хас Юнос бей и причудливото ислямско гробище до него. Както и Базиликата на кралската дъщеря, дали така се казва, май не е много ясно, но пък е интересна, защото е вкопана в хълм край вътрешното пристанище близо до морския бряг.

На връщане минахме през Одрин за баклава и маслини, и така приключи нашата разходка. Разбира се ако не сте разглеждали Одрин, задължително го направете, има какво да се види.