Поводът за това пътуване до Малага беше отново участие в полумаратон на нашата бегачка. Градът се оказа не само красива дестинация, но и домакин на едно истински вдъхновяващо спортно събитие с 12 хил. участника и още толкова „мажоретки“ като нас, което събра хора от различни държави и култури. Този тип спортни събития са доста вдъхновяващи, изпълнени с енергия, музика и подкрепа.
И така пристигнахме в Малага на 14 март, деня преди полумаратона, оставихме багажа и тръгнахме на разходка из града. Слънце, море, история, улиците и заведенията пълни с хора и неизбежно онова южняшко спокойствие те завладява веднага.
В Малага е добре да се посетят двата замъка Алказаба и Гибралфаро, комбинирания билет е 10 евро, а намаления е 5 евро. Алказаба е внушителна мавританска крепост, изградена през VIII век върху основите на по-стара римска структура, по времето на първия емир на Кордоба. В него ясно се вижда колко силно арабската архитектура е повлияла на облика на Южна Испания. Между двата замъка има изградена алея, която се издига стръмно до Гибралфаро. Изминава се за около 20-30 минути в зависимост от темпото. Гибралфаро е построен през X век с отбранителна цел да защитава Алказаба от нападения. Изкачването беше предизвикателно, но от върха се откриха панорамни гледки към цялата Малага и пристанището, арената за бикове и морето, което се простираше безкрайно.
В подножието на Алказаба се намира Римския амфитеатър, който е построен през I век пр.н.е. по времето на император Август. Дълго време е бил използван за обществени събития, преди да бъде изоставен и частично разрушен.
Катедралата на Малага също е доста внушителна, строена между XVI и XVIII век върху мястото на стара джамия. Интересното е, че катедралата остава недовършена – едната ѝ кула липсва, което ѝ е донесло прозвището „едноръката дама“. Малко като Саграда фамилия и сега беше в частичен ремонт. Около катедралата е историческият център на града, с интересни улички, площадчета и множество заведения. Музеят на Пикасо, къщата където е роден през 1881 г. (Casa Natal de Picasso) също се намира там.
След маратона поехме към Ронда, на около 100 км от малага – град, разположен драматично върху ръба на дълбок каньон, който разделя стария и новия град. Някои го наричат душата на Андалусия. Стартирахме разходката от парка с панорамните гледки (Alameda de José Antonio), който е разположен на ръба на каньона. В парка е изградена панорамна площадка за наблюдение на каньона След парка е арената за бикоборство Плаза де Торос.От тук произлиза специален стил в бикоборството, наречен Ронденьо. Много е лесно за ориентиране, защото забележителностите са последователно разположени. Новият мост (Puente Nuevo) е една от емблемите на Ронда, висок е 98 метра.. Построен е през 1793 г., след като е бил изграждан в продължение на 40 години. Новият мост свързва старинната мавританска част и новите квартали, две части на двата бряга на каньона Тахо.
Каса дел Рей Моро е т.нар. Дом на мавританския владетел. Намира се на ръба на каньона в старинната мавританска част. Огромната къща и красивите терасовидни градини пред нея наистина са в мавритански стил, но в къщата никога не е живял мавритански владетел. Тя била построена през 18-ти век, а още в края на 15-ти век маврите губят и последните контролирани от тях испански земи. Дворецът и градините могат да се разгледат от разстояние на една площадка точно вляво след Новия мост. От там се вижда и Старият мост.
Под моста има интересен водопад. За да стигнете до него, трябва да свиете по първата пряка вдясно, след като минете по Новия мост. Пряката извежда до красив площад, в задната част на който започва пътека, която се спуска в каньона. От пътеката може да се наблюдава водопада от няколко гледни точки. Пътеката отвежда до дъното на каньона под Новия мост. За да се мине по пътеката има такса, раздават и каски за обезопасяване на туристите.
На площад Plaza de la Duquesa de Parcent се намира Църквата Света Мария, която е била построена първоначално като джамия през 14 век, а по-късно е превърната в християнски храм. Има интересна архитектура и отличаваща се кула-камбанария. На същия площад е и Сградата на кметството на Ронда, построена през 1734 г. Манастирът Св. Изабел, също е съвсем близо до Кметството.
Ронда наистина трябва да се види, изключително живописно и колоритно местенце.
Севиля
Следващата спирка беше Севиля – град, който впечатлява с мащаб и атмосфера.
В центъра се издига Севилската катедрала – най-голямата готическа катедрала в света, строена между XV и XVI век върху мястото на бивша джамия. Тук се намира и гробницата на Христофор Колумб.
Площад Испания Направен е специално за някакво иберо-американско изложение през 1929 година. На площада има изградени мостчета и езерца и човек може да се разходи там с лодка. Част от площада е сградата на Военно-историческия музей. Площадът е част от градините Мария-Луиза в Севиля – красиво и много посещавано място. Тук са снимани и сцени от филма Междузвездни войни, и тъй като сме фенове на филма, не пропуснахме да пресъздадем и ние снимките.
Съвсем близо е замъка Алказар, който е построен през XIV век от крал Педро I върху основите на мавританска крепост. Интересното е, че и до днес се използва като кралска резиденция.
Разгледахме и Арената за борба с бикове (Plaza de Toros de la Real Maestranza). Това е едно от най-популярните места за почитателите на борби с бикове в Испания. Строена е в продължение на няколко десетилетия през XVIII век.
Стигнахме и до Torre del Oro – отбранителна кула от XIII век, използвана за защита на града по река Гуадалкивир, а днес превърната в морски музей.
Гранада
Последния ден от престоя ни тръгнахме за Гранада, намира се на около 130 километра североизточно от Малага, по магистралата за около час и половина пристигнахме. На връщане минахме покрай морето, за да спрем и в Нерха.
Гранада е разположена в подножието Сиера Невада, най-високата планина на Пиренейския полуостров.
Плаза де ла Романиа (Plaza de la Romanilla) – Разхождайки се в централната част на Гранада, човек преминава през множество големи и малки площади. Един от най-колоритните е площад със статуя на мъж и магаре, което носи баки с вода. Мъжът е продавач на вода, които в Южна са идвали от селските райони, лятно време в града, за да продават прясна вода.
Площад Биб-Рамбла (Plaza Bib-Rambla) - Един от емблематичните площади в самия център. Заобиколен е със сгради от 19-ти век и множество дървета, създаващи прохлада в горещите дни.
Катедралата на Гранада е разположена в сърцето на града и е доста внушителна по размери. Построена е в началото на 16-ти век.
Площад Тринидад с птичките (Plaza de la Тrinidad), който е малък, но доста оживен и колоритен заради птичките и техните песни, които живеят в короните на дърветата.
Разходката до Двореца Алхамбра е задължителна, невероятно място, парк, градини, шадравани, гледки, място, където архитектурата, водата и градините създават усещане за съвършен баланс. Построен е от маврите в края на 9-ти век като малка крепост върху основите на по-стара римска крепост. След това е преустройван неколкократно, като най-голям блясък и разцвет бележи през 13-ти век при управлението на емир Мохамед бен Ал-Ахмар.
Разходихме се и из квартал Albaicín, който просто връща назад във времето – кварталът е запазил своя средновековен мавритански облик и е част от световното наследство на ЮНЕСКО.
Нерха
Последната спирка беше Нерха – малък, спокоен крайморски град.
Разходихме по уличките, полюбувахме се на морето от Балконът на Европа, панорамната тераса, изградена върху стара крепост, разрушена през XIX век по време на Наполеоновите войни. В Нерха е сниман и небезизвестния сериал от нашето детство Синьо лято.
Андалусия остава в съзнанието като място, което не просто се посещава, а се усеща. От оживените улици на Малага, през драматичните гледки на Ронда, до величието на Севиля и магнетичната атмосфера на Гранада, всяко място носи своя характер и история. Тук миналото не е просто запазено, то е живо. Мавританските дворци, готическите катедрали и тесните улички разказват истории за различни епохи, култури и хора, които са оставили своя отпечатък. А природата от планините на Сиера Невада до морския бряг при Нерха допълват тази картина по съвършен начин.
Това, което най-силно ще запомня, обаче не са само забележителностите, а усещането, топлината на хората, спокойният ритъм на живота и онази особена светлина, която прави всичко да изглежда малко по-красиво. Андалусия е място, към което човек неусетно иска да се върне отново.
Няма коментари:
Публикуване на коментар