Болоня и Флоренция

Скъпи приятели, не бъдете много критични, това е първия пътепис на Деси, все пак е само на 7 г. Има голямо желание детето, явно няма да прилича на майка си, защото с огромен ентусиазъм реши, че ще опише последното ни пътешествие до Италия. Тя е вече в първи клас и се справя много добре в училище, особено по български език, както ще видите по-долу, защото единствената намеса от моя страна беше да оправя правописните и пунктуални пропуски. :)

Полет

31.01.2014 г.

Днес Ели, мама, тати и аз ще ходим до град Болония със самолет. Ние сме в самолета вече. Преди малко излетяхме. Гледахме облаците през малкото прозорче, бяха много красиви, сякаш някой беше постлал памук. Кацнахме, настанихме се в хотела, разходихме се по центъра на града и вече търсим ресторант за вечеря. Днес разгледахме библиотеката със стъкленият под, катедралата, двете кули - едната от тях е доста наклонена, видяхме и фонтана на Нептун.
Вече сме гладни!
Намерихме ресторант на име Роза от който сме много доволни. Храната беше чудесна. Ядохме типични италиански ястия. А бирата, която мама и тати пиха беше много смешна, защото двамата се смяха със сълзи, когато с Ели се опитахме да направим море на масата.
Вече сме в леглата.
Събота е, часът е 6 и 55 след малко ще закусваме и отново потегляме на обиколка из града. Мама ни приготви за излизане. Днес първо ще посетим университета, който е най - стария в света. За да стигнем до него трябва да хванем автобус номер 19. Спирката е много близо до хотела ни, но въпреки това малко потичахме, за да го хванем. Разгледахме сградите на университета. Видяхме и ветеринарния факултет (тази дума не я знаех), нали ще ставам ветеринар. След това разгледахме една много красива църква и пихме специален италиански чай. След това се качихме на високата кула. Гледката от върха беше великолепна. Но за да стигнем до горе трябваше да изкачим над 500 стъпала. Ние успяхме да видим и площада Сан Стефано, един от най красивите площади, които съм виждала. След това се отправихме да търсим една катедрала, в която има творби на прочутия склуптор Микеланджело. Иии пак дойде време за обяд, всички сме гладни и решихме да отидем в едно ресторантче, което харесахме още вчера, но беше затворено. Имаме късмет, днес е отворено.
Не пропуснахме да влезем и в няколко магазина, защото има доста добри намаления според мама. Купиха ми нови ботуши, защото моите се намокриха от дъжда.
Решихме да отидем до ЖП гарата, за да проверим билетите за Флоренция, града който също искахме да посетим и е само на един час път от Болоня. Готови сме, имаме билети и в 9:18 на 2.02 ще потеглим за там.
Вече сме във влака, и знаете ли че с Ели се возим за първи път на влак.
Влака мина през много тунели, пътувахме почети един час. Във Флоренция видяхме голямата катедрала, моста на бижутерите, кметството на Флоренция със статуята на Давид. Возихме се на много красива въртележка на площада на Републиката. Най хубавата гледка към града се открива от площада на Микеланджело, който се намира на хълма над града. До там стигнахме с градски автобус номер 13. По целия хълм са разположени големи къщи с красиви дворове, по скоро приличат на малки замъци, в които живеят принцове, принцеси и техните придворни. През целия ден валеше дъжд, но въпреки това успяхме да разгледаме.
Трети февруари е, днес ще се прибираме в къщи, събираме багажа и се отправяме към летището.
Краят на нашето чудесно пътешествие наближава. Аз съм доволна, видях много интересни и различни неща, които в България нямаме.

 Част от сградите на университета в Болоня.

 Наклонените кули, чудя се как не са паднали още :)

 Болоня от птичи поглед!

 Тапетче от паважа на площад Сан Стефано.

 И самият площад - панорамна снимка.

 А тук гоним огромни сапунени балони на площада пред фонтана на Нептун :)

 Църквата в която има склуптори на Микеланджело.

 А тук в далечината се вижда първия влак на който се возихме.

 Катедралата във Флоренция

 Красивата въртележка на площада на Републиката.

 Кметството със статуята на Давид.

 Тук си хапваме гофрети на моста на бижутерите.

 Царският дворец.

 Изглед към Флоренция от хълма над града - площада на Микеланджело.

 Тук се вижда крепостната стена на града.

 Влакът стрела :)

 Това е краят на пътешествието ни, чакаме да се качим в самолета.

 

 

 Деси Захариева

Кратка еднодневна разходка в гр. Одрин

Здравейте приятели,

 

Ходили сме в Турция на почивка по курортите, била съм и в Истанбул, но въпреки че съм прекарала детството си в едно малко китно село в подножието на Сакар планина, на 20 км от Свиленград никога не бях ходила в Одрин. А той е на един хвърлей място, както се казва. Обичах да се качвам на покрива на къщата ни и да гледам как светят джамиите и минаретата вечер. Дори преди 30 г., този уж ориенталски град светеше като Ню Йорк, не че съм ходила там… :-)

Сега Деси и Ели се радват на прекрасното и волно лято с баба и дядо. А ние всяка седмица пътуваме до там, и така решихме съботата – 24.08. 2013 г. да се разходим до Одрин. Този път без предварителна подготовка, без четене и планиране, просто ей така, на разходка. И разбира се да си купим прах за пране и локум, хех, та нали се организират специални екскурзии за пазар в Одрин.

Българската митница я минахме бързо и лесно, на турската почакахме малко повече, защото ако не знаете през летните месеци всички т.нар. гастербайтери – турци които живеят в западна Европа и скандинавските държави се прибират за лятото в Турция. И да, не пътуват със самолет, а минават цяла Европа на колела. Лично аз нямам обяснение поради що го правят това, но феномена е наблюдаван десетки години вече :-)

Пристигнахме в Одрин, не малък град, 150 000 жители, град с нищо не отстъпващ на всеки европейски, лично аз останах очарована. Разходихме се малко и разбира се дойде време за обяд. За тези които не знаят през Одрин минават р. Тунджа, р. Марица и р. Арда, които малко по-надолу се вливат една в друга и продължават своя път ту през Турция, ту през Гърция и така чак до Александруполис, където се вливат в морето. Та, простете за отклонението, и така решихме да обядваме на брега на р. Тунджа, минахме по стария вековен мост, които е част от културното наследство на града и си избрахме ресторантче. Децата разбира се бяха много впечатлени, та нали са на ресторант и сме тръгнали просто ей така на разходка, да се помотаме, както обичаме да казваме. За кухнята и обслужването няма смисъл да ви разказвам, те са безупречни.

Разходката ни по централната част на града започна с разглеждането на джамията Селимие на султан Селим II, която днес е една от най-интересните и внушителни постройки в Одрин. Този храм е построен през 1575 г. по проект на най-изявения по онова време строител на стара Турция - Синан (Mimar Sinan). Той строи и джамията в София. Джамията Селимие има минарета, достигащи височина 70 метра, които се отличават с красотата и изяществото си и се считат за най-високите в цяла Турция. Децата за първи път влизаха в джамия, впечатлиха се доста, особено от забрадките с които жените трябваше да си завият главите и разбира се от големите и изящно изрисувани куполи. Не пропуснаха да попитат защо цялата джамия е заслана с килими и как така не могат да тичат и да се търкалят по меките персийски постелки :-)

От джамията на долу през площадчето, където има много гълъби и бабички, които продават просо, за да могат туристите да ги хранят се стига до централната улица. Пешеходната зона с кафенетата, магазините, златарските ателиета и шадраваните. На всеки 10-15 метра има шадраван, всичките различни и кой от кой по красиви. Седнахме в кафене Мадо, пихме турско кафе и лимонада, та нали бяхме на разходка, ей така да усетим духа на града, да разгледаме хората, тези с които живеем врата до врата. Спокойни и усмихнати са, да.

Паралел между тях и нас и България и Турция няма правя, не това е целта на нашите разкази, а напротив, да споделим собствените си усещания и впечатления.

Разходихме се по главната улица, разгледахме красивите шадравани и поехме по обратния път. Минахме през доста кварталчета на града с малки, еднакви и поддържани кооперации, всяка със своята цветна градинка наоколо. Да, впечатлени сме от турския европейски град.

И една хитрина да споделя, ако се налага да минавате граница в този период през Капитан Андреево, по-добре е да се мине през Гърция и да се влезе на Ново село в България, пътят се удължава с 10-15 км., но за сметка на това ги няма 4 часовите опашки.

 

Пресен, топъл, ухаещ току що изваден от пещта хляб, който не пропуснахме да опитаме.

 

сем. Захариеви

До Дунав и обратно

Здравейте приятели, 

 

 

Двадесет и четвърти май 2013 г., събират се три почивни дни, а ние само това чакаме, да има празници и да събираме багажа на някъде. Като всички работещи хора отпуската е фиксирана и все не стига за всичките планове които имаме, за това максимално използваме и празниците. Две седмици предварително начертах маршрута, намерих хотелче, което ще похваля малко по-късно, добър избор беше. Направих си един файл с всички забележителности, които трябва да посетим по маршрута София-Белоградчик-Видин-София.

Отпътувахме от София към 11 часа, в колата е весело, слушаме любими песни и пеем с цяло гърло, спираме за пиш паузи и продължаваме. Приближавайки Белоградчик пред нас се откри невероятната красота на североисточните и северните склонове на Стара планина, започнаха да се появяват и неповторимите белоградчишки скали. Децата притихнаха, извадиха фотоапарата и започна една еуфория и неподправено детско възхищение от прекрасните природни дадености, които те виждаха за първи път.

Гр. Белоградчик, малко, чисто, спретнато и изключително гостоприемно градче. Разходихме се по малките улички, порадвахме се на тишината и спокойствието, и седнахме да обядваме в малка кръчмичка сгушена сред красиви цветя и асми.

Белоградчишката крепост – място на което всеки трябва да се качи, гледката…, гледката е невероятна. Крепостта е изградена през ІІІ век от н.е. от римляните за охрана на стратегически пътища, пресичащи района. В късната античност тя е част от отбранителната система на Римската, а по-късно и на Византийската империя. Крепостта е доизградена от българите и е една от последните български твърдини завладяна от турците. Величието което се откри пред нас, желанието да се покатерим на най-високото място, което се открива, спокойствието и чувството на величие и недосегаемост, което те завладява е неповторимо. Сякаш целият свят е в краката ти, сякаш можеш да постигнеш всичко с лекота, а децата, очите им, това което се виждаше през тях – истинското неподправено възхищение и удивление е нещото което ще помним цял живот. Усещането как с нещо толкова малко и лесно, едно пътешествие, ти им представяш „целия“ свят, създаваш неповторими впечатления за които се говори и разказва седмици наред, е неповторимо.

Прекарахме 2-3 часа, там горе на скалите, излежавахме се на „върха“ на света, на излизане си купихме страхотна книжка за историята на града и крепостта от самия автор и поехме пътя за Видин.

В осем часа вечерта пристигнахме в Хотел „Нептун“, прекрасно място на брега на р. Дунав, гледката от прозореца ни беше невероятна. Но, впечатленията за деня не свършват до тук, в ресторанта на хотела се организираше абитуриентски бал. Гледахме със зяпнала уста как „какичките и батковците в принцесешки рокли и костюми влизаха тържествено на бала“.

На следващия ден успяхме да разгледаме и набелязаните забележителности във Видин, но разбира се най-много се впечатлихме от Крепостта “Баба Вида“, която е добре запазена и реставрирана. Минахме и през Стамбол Капия т.нар. “Кале” /крепост/, което е изградено по време на една от австро-турските войни през 17 век. Видяхме Джамията на Осман Пазвантоглу, Еврейска синагога, Историческия музей “Конака” , сградата на  Драматичния театър “Вида” и други красиви и добре поддържани сгради с богата история.

Следобеда се отправихме към Пещера Магура - Една от най-големите пещери в страната-обща дължина на откритите досега галерии е около 2500 м. Екскурзовода ни разказваше много подробно историята на пещерата в която има наистина много сталактити, сталагмити, сталактони, синтрови джобчета, пещерни бисери, “пещерно мляко”. Видяхме и най-големият сталагмит открит в изследваните до момента български пещери. За съжаление не успяхме да видим праисторическите рисунки, издълбани в скалата и изрисувани с прилепно гуано, защото залата беше затворена за посетители с цел съхраняване на рисунките. Но въпреки това малката ни група беше много впечатлена и кална, мдаа, кална. Имайте предвид, драги читатели, че ако планирате посещение на пещерата е хубаво да се облечете с тъмни дрехи. :)

На връщане до колата се возихме на влакче, да, влакче. Купихме си и кристали за спомен и потеглихме отново за Видин, за да пренощуваме.

След закуска на 26.05 тръгнахме за София, минахме през Враца за кратка разходка и обяд, и надвечер се прибрахме в къщи.

Малките пътешественици не спираха да разказват и споделят впечатления и така Деси реши, че иска да разкажем за това наше преживяване, за да могат и други деца да отидат, да видят и да се впечатлят за цял живот, както тя каза :-)

 

сем. Захариеви

Белоградчишката крепост

На върха на света :)

 

Река Дунав и плаващите ресторантчета.

крепостта Баба Вида

Една малка принцеса :)

Пещара Магурата

Я колко сме силни :)

На влакчето

Истинско щастие!

А тук се наслаждаваме на прекрасното място и време с по чашка кафе и сок!