Плана планина - Наземна станция за спътникови връзки "Плана" и връх Манастирище

 

Чудесни, леки и приятни маршрути, които спокойно могат да се съчетаят за един ден.

Колкото и да е странно никога не бяхме ходили в с. Плана и неговите безброй махали пръснати из цялата планина. Поради това на 30 април с приятели решихме да се разходим до станцията. Оставихме колите на площадчето пред хоремага на махала Турмачка, пътят отново е асфалтов и стига до станцията. Минава се покрай параклиса „Св. Киприян“. Разстоянието е около три километра и половина в посока, но денивелацията е малка и се изминава много бързо. До станцията има и конна база, откъдето могат да се наемат кончета за езда.

За връх Манастирище се тръгва от Долна календерова махала, като колата се оставя до параклиса „Св. Дух“. До края на махалата се върви по асфалтов път, след това става черен, широк коларски и така почти до върха. Тук разстоянието е изключително кратко около 2.5 км в посока и изобщо не се усеща, че се изкачва връх.

Има указателни табели, защото на две места пътя се разклонява.

Връх Дупевица, Люлин планина

 

Изкачването на връх Дупевица е чудесен маршрут за съботна или неделна разходка. Има няколко подхода към върха до колкото съм чела, но ние избрахме този през Бонсови поляни. След паркинга се продължава по пътя за Горнобанския манастир и преди него в ляво е табелата за хижа Бонсови поляни и върха. Хижата е на 2 мин. от разклона, покрай нея се продължава през пътеката в гората и се излиза на асфалтов път.

Маршрута е лек, почти през цялото време се следва асфалтовия път, който е много разбит и не става за кола, но предвид че няма маркировка, той е чудесна такава. Пътя води до бивше поделение, мисля танкова бригада, защото още стоят, макар и разрушени сградите и хангарите за танковете. Разстоянието е малко повече от 4 км. в посока и ако се следва пътя няма начин да се сбърка.

Малко преди върха има нещо като транслатор, там само трябва да се внимава, защото едната пътека води обратно надолу, до манастира. Трябва да се тръгне на ляво по черен широк път. Завоят е остър, почти успореден на пътя по който се идва.

Екопътека „Тектонски гребен Калето“, или Пропадалото, с. Реселец

Април е, времето е прекрасно и ние поехме към с. Реселец, което се намира на около 120 км. от София и се стига за около час и половина. Екопътеката започва на около километър след с. Реселец. Отбивката е в ляво и води до широко място, което се използва за паркинг, има и голяма дървена беседка с информационна табела.

Маршрутът е кръгов, ние избрахме да тръгнем по лявата пътека. Малко след началото й тя се разклонява (снимката по долу), тръгва се на ляво. И така следвахме каменната пътечка, тъй като няма маркировка, но се появят закачени по дърветата надписи „Пазете гората чиста“ или нещо от сорта беше, се ориентирахме по интуиция, знаейки че маршрута е кръгов. J

Но дори и да се отклоните всяка скала, дупка и гледка си заслужава. На едно място пътеката съвсем естествено продължава, но не я следвайте, защото ще ви отведе в селото, а следете за информационна табела за мелниците Караджейки. Там пътеката прави остър завой на ляво. И така се върви през гората, успоредно на реката и пътя, и се стига до почти разрушена почивна база. От там тръгва пътека за крепостта, която всъщност се качва на скалата, от където се откриват невероятни гледки. За ориентир, пътеката всъщност са дървени стълбички, по-скоро дъски, оформящи стъпала.

За да се стигне до парка от разрушената сграда се тръгва по асфалтовия път.

Маршрутът е кратък и лек, на нас ни отне около час и половина, но ние се пъхнахме във всяка дупка, покатерихме се на всички възможни скали, объркахме пътеката и т.н.

След това от паркинга, тръгвайки по черния път се стига до язовир, а в дясно са Момините скали. От двете страни на пътчето има хубави полянки, както и беседки, подходящи за пикник. Ние похапнахме и помързелувахме там преди тръгване.

Връх Виден, Конявска планина

Връх Виден е най-високият връх в Конявска планина, но изкачването му никак не е трудно, тъй като почти до него се върви по асфалтов път, който стига до телевизионна кула.

Маршрута тръгва от заведението „Дървената къща“, което се намира след с. Драгомирово (Радомирско), подходящ е и за зимно и дъждовно време, поради наличието на път.

Спряхме колата на обширния паркинг до заведението и тръгнахме по пътя, непосредствено над заведението. Върви се около 7 км., денивелацията е над 500 м., но тъй като пътя е дълъг и наклона е плавен не се усеща. След около километър и малко се стига до една махала, там пътя се разклонява, за върха се тръгва на ляво. За ориентир в къщата в дясно ще ви посрещне кучето Балкан с милия си стопанин.

Разходката е изключително приятна, не срещнахме други туристи, освен две коли с парапланеристи, които се радваха на силния вятър на върха и вдигаха парапланерите си. По средата на маршрута има уширение от което се откриват страхотни гледки, има и пейка за почивка.

От края на асфалтовия път не се вижда върха, за целта се тръгва по каменистия рид и след 2 мин. вече се откриват върха и невероятните гледки. Виждат се върховете Ботев, Руен, Рожен, Черни връх и др.

Пролетните цветя ни съпровождаха през цялото време, плахи, красиви и толкова много.

Крепост „Кокалянски урвич“

 

Един февруарски неделен, слънчев следобед не ни свърташе в къщи и решихме да се разходим до крепостта „Кокалянски урвич“, за която четох че през пролетта са възстановили разкопките. Маршрута е прекрасен за кратка разходка сред природата, лек и кратък. Заедно с посещението на манастир “Св. Николай Летни Чудотворец” и препичането на слънчевата пейка по път за Цитаделата ни отне около час и нещо.

Пътеката към крепостта и манастира тръгва от каменния паметник, който скоро разбрах, че бил Паметникът на трудовака. Същия се намира по пътя София-Самоков, на няколко километра след Кокаляне, от ляво на пътя. Има малък паркинг пред него, където може да се остави колата. В ляво от паметника се тръгва надолу по павирана алея, след което по мост се пресича река Искър и се продължава по същата алея направо. След не повече от 10 мин. се стига разклон с табела надясно за манастир "Св. Николай Летни", а десетина метра след нея наляво с почти обратен завой върви алеята и за крепостта Урвич. Изкачвайки се по нея, малко след като се подминат части от източната крепостна стена (вдясно) и руините на бойна кула (вляво) се достига до разклон, там в дясно започват разкопките на крепостта. Има пътечка и голяма табела която води до Цитаделата от която се откриват страхотни гледки. За съжаление всички разкопки бяха покрити с найлони за предпазване от снеговете и дъждовете.

На връщане се отбихме и до манастира “Св. Николай Летни Чудотворец”.

Маршрута в снимки: