Здравейте приятели,

Вие се намирате в местенцето, където ние семейство Захариеви – Стефи, Добри, Деси и Ели, решихме да разказваме за нашите пътешествия. Блогът ни е нов, едва прохожда, защото сега се роди идеята за неговото създаване провокирана от Деси, нашата по-голяма дъщеря, която беше на 6 г. и 9 м., когато създадохме блога и беше изключително впечатлена от последното ни пътешествие и местата които видяхме.

Иначе историята ни е дълга, цели 16 г., а пътешествията са нашето хоби. Имахме една малка двуврата количка, с която обиколихме цяла България. След това се родиха прекрасните ни момичета, подобрихме автопарка и продължихме заедно своите пътешествия. И двете бяха по на 40 дни, когато се включиха в приключенията на четири колела.

За съжаление, нямаме време и възможност да опишем всички прекрасни кътчета на които сме били през годините, за това ще започнем с последното ни пътешествие из прекрасната ни Родина, което както казах провокира създаването на този блог и първия ни пътепис.

сем. Захариеви



вторник, 10 май 2022 г.

Връх Дупевица, Люлин планина

 

Изкачването на връх Дупевица е чудесен маршрут за съботна или неделна разходка. Има няколко подхода към върха до колкото съм чела, но ние избрахме този през Бонсови поляни. След паркинга се продължава по пътя за Горнобанския манастир и преди него в ляво е табелата за хижа Бонсови поляни и върха. Хижата е на 2 мин. от разклона, покрай нея се продължава през пътеката в гората и се излиза на асфалтов път.

Маршрута е лек, почти през цялото време се следва асфалтовия път, който е много разбит и не става за кола, но предвид че няма маркировка, той е чудесна такава. Пътя води до бивше поделение, мисля танкова бригада, защото още стоят, макар и разрушени сградите и хангарите за танковете. Разстоянието е малко повече от 4 км. в посока и ако се следва пътя няма начин да се сбърка.

Малко преди върха има нещо като транслатор, там само трябва да се внимава, защото едната пътека води обратно надолу, до манастира. Трябва да се тръгне на ляво по черен широк път. Завоят е остър, почти успореден на пътя по който се идва.









Публикувано от в

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)