Здравейте приятели,

Вие се намирате в местенцето, където ние семейство Захариеви – Стефи, Добри, Деси и Ели, решихме да разказваме за нашите пътешествия. Блогът ни е нов, едва прохожда, защото сега се роди идеята за неговото създаване провокирана от Деси, нашата по-голяма дъщеря, която беше на 6 г. и 9 м., когато създадохме блога и беше изключително впечатлена от последното ни пътешествие и местата които видяхме.

Иначе историята ни е дълга, цели 16 г., а пътешествията са нашето хоби. Имахме една малка двуврата количка, с която обиколихме цяла България. След това се родиха прекрасните ни момичета, подобрихме автопарка и продължихме заедно своите пътешествия. И двете бяха по на 40 дни, когато се включиха в приключенията на четири колела.

За съжаление, нямаме време и възможност да опишем всички прекрасни кътчета на които сме били през годините, за това ще започнем с последното ни пътешествие из прекрасната ни Родина, което както казах провокира създаването на този блог и първия ни пътепис.

сем. Захариеви



вторник, 10 май 2022 г.

Крепост „Кокалянски урвич“

 

Един февруарски неделен, слънчев следобед не ни свърташе в къщи и решихме да се разходим до крепостта „Кокалянски урвич“, за която четох че през пролетта са възстановили разкопките. Маршрута е прекрасен за кратка разходка сред природата, лек и кратък. Заедно с посещението на манастир “Св. Николай Летни Чудотворец” и препичането на слънчевата пейка по път за Цитаделата ни отне около час и нещо.

Пътеката към крепостта и манастира тръгва от каменния паметник, който скоро разбрах, че бил Паметникът на трудовака. Същия се намира по пътя София-Самоков, на няколко километра след Кокаляне, от ляво на пътя. Има малък паркинг пред него, където може да се остави колата. В ляво от паметника се тръгва надолу по павирана алея, след което по мост се пресича река Искър и се продължава по същата алея направо. След не повече от 10 мин. се стига разклон с табела надясно за манастир "Св. Николай Летни", а десетина метра след нея наляво с почти обратен завой върви алеята и за крепостта Урвич. Изкачвайки се по нея, малко след като се подминат части от източната крепостна стена (вдясно) и руините на бойна кула (вляво) се достига до разклон, там в дясно започват разкопките на крепостта. Има пътечка и голяма табела която води до Цитаделата от която се откриват страхотни гледки. За съжаление всички разкопки бяха покрити с найлони за предпазване от снеговете и дъждовете.

На връщане се отбихме и до манастира “Св. Николай Летни Чудотворец”.

Маршрута в снимки:






















Няма коментари:

Публикуване на коментар