Здравейте приятели,

Вие се намирате в местенцето, където ние семейство Захариеви – Стефи, Добри, Деси и Ели, решихме да разказваме за нашите пътешествия. Блогът ни е нов, едва прохожда, защото сега се роди идеята за неговото създаване провокирана от Деси, нашата по-голяма дъщеря, която беше на 6 г. и 9 м., когато създадохме блога и беше изключително впечатлена от последното ни пътешествие и местата които видяхме.

Иначе историята ни е дълга, цели 16 г., а пътешествията са нашето хоби. Имахме една малка двуврата количка, с която обиколихме цяла България. След това се родиха прекрасните ни момичета, подобрихме автопарка и продължихме заедно своите пътешествия. И двете бяха по на 40 дни, когато се включиха в приключенията на четири колела.

За съжаление, нямаме време и възможност да опишем всички прекрасни кътчета на които сме били през годините, за това ще започнем с последното ни пътешествие из прекрасната ни Родина, което както казах провокира създаването на този блог и първия ни пътепис.

сем. Захариеви



вторник, 10 май 2022 г.

Екопътека „Тектонски гребен Калето“, или Пропадалото, с. Реселец

Април е, времето е прекрасно и ние поехме към с. Реселец, което се намира на около 120 км. от София и се стига за около час и половина. Екопътеката започва на около километър след с. Реселец. Отбивката е в ляво и води до широко място, което се използва за паркинг, има и голяма дървена беседка с информационна табела.

Маршрутът е кръгов, ние избрахме да тръгнем по лявата пътека. Малко след началото й тя се разклонява (снимката по долу), тръгва се на ляво. И така следвахме каменната пътечка, тъй като няма маркировка, но се появят закачени по дърветата надписи „Пазете гората чиста“ или нещо от сорта беше, се ориентирахме по интуиция, знаейки че маршрута е кръгов. J

Но дори и да се отклоните всяка скала, дупка и гледка си заслужава. На едно място пътеката съвсем естествено продължава, но не я следвайте, защото ще ви отведе в селото, а следете за информационна табела за мелниците Караджейки. Там пътеката прави остър завой на ляво. И така се върви през гората, успоредно на реката и пътя, и се стига до почти разрушена почивна база. От там тръгва пътека за крепостта, която всъщност се качва на скалата, от където се откриват невероятни гледки. За ориентир, пътеката всъщност са дървени стълбички, по-скоро дъски, оформящи стъпала.

За да се стигне до парка от разрушената сграда се тръгва по асфалтовия път.

Маршрутът е кратък и лек, на нас ни отне около час и половина, но ние се пъхнахме във всяка дупка, покатерихме се на всички възможни скали, объркахме пътеката и т.н.

След това от паркинга, тръгвайки по черния път се стига до язовир, а в дясно са Момините скали. От двете страни на пътчето има хубави полянки, както и беседки, подходящи за пикник. Ние похапнахме и помързелувахме там преди тръгване.















Няма коментари:

Публикуване на коментар